Първата ни обиколка из Италия завършва във Венеция. Навярно мнозина смятат, че изграждането на образа на Венеция като град на любовта е просто рекламен трик и донякъде може би са прави. Във Венеция обаче наистина витае духът на любовта. Какво е общото между Венеция и любовта?
Любовта е свобода, полет, трепет, мистерия, илюзия. Водата, която огражда града създава същите тези усещания. Венеция сякаш се носи по вълните на Адриатическо море, като загадъчна девойка. Тази илюзия се създава благодарение на специалната технология, чрез която е изграден романтичният град. Градът се намира върху блато – лагуна, от което само 10% е земя. Поради тази причина, Венеция е построена върху хиляди колони от дървото елша, което е водоустойчиво и в слабо кислородна среда не загнива, а от минералите се заздравява. Върху тях се излива основа от мрамор и дърво и едва тогава започва строежа на сградата.
източник на снимката и информация за градежа: http://www.mag-bg.com/kak-e-postroena-veneciq
Лъкатушейки из тесните улички на старата част на Венеция, пред нас се изправя зданието на църквата Сан Джакомо ди Риалто. Смята се, че тя е построена още при основаването на града и през годините претърпява различни преустройства. Погледът е привлечен от огромния часовник на фасадата й, който има 24 деления и една стрелка, която в миналото отмервала времето за търговците, които продавали стоката си около църквата.
Венеция е като пъзел от мостчета, канали и тесни улички. Разстоянията между някои сгради е толкова малко, че можеш да се прегърнеш със съседа си през балкона.
От малките кокетни магазинчета наднича и синът на Джепето – Пинокио. Дървеното момче също разказва своята приказка за любовта. Перипетиите, които е готов да премине един баща за своя син, доказват силата на бащината любов. Любовта е тази, която вдъхва живот на сърцата ни, има безброй измерения.
Пред нас изскача голямо препятствие по пътя ни – Големият канал (Canalazzo) или както повечето го знаят Канале Гранде. Дълъг е 3800 метра и е един от главните водни транспортни коридори на града. По протежението му са разположени автентични сгради от различни епохи: готика, барок, неокласицизъм, модернизъм.
Мостът Риалто (Ponte di Rialto) ни превежда над Големия канал. Той е един от четирите моста, които пресичат Grand Canal и е най-старият от тях. В днешния си вид е от 1591 година и прилича на първоначало изградения дървен мост от 1181 година. Мостът Риално е покрит и на него са разположени магазини.
Отбиваме се в една малка кафетерия и типично по италиански изпиваме на крак по едно кафе. Не проумявам как италианците са едни от най-големите ценители на кафето, а отделят толкова малко време да му се насладят.
Заредени с доза кофеин, се отправяме към площад Сан Марко. През декември площадът е мрачен, но нищо не може да засенчи царствения му блясък. Тук се срещат: Дворецът на дожите, катедралата “Сан Марко”, Камбанарията, сградите на Новите и Старите прокурации. Внушителната им архитектура подсказва за важните събития и дела, които са подслонили. Този път им се радваме само отвън и някога ще се завърнем и ще се разходим из величествените им зали.
Ще споделим и още една любов – любовта към храната. Италианците са изкусни кулинари и кухнята им носи радост навред по света. Няма по-голямо удоволстивие да хапнеш пица, приготвена от италианец. Влизаме в малко ресторантче и над бара виси прошуто, от витрините се виждат големи пити пармезан. Устата ми се пълни със слюнка и едва дочаквам да донесат пицата. Зениците на очите ми се оголемяват при вида на пицата, а когато отхапвам от нея, неволно прозвучава: мммммммммммм!
Венеция ни носи по вълните на любовта във всичките й измерения!