ДЕТСКА ФЕРМА „КЕФФА“ – С ЛЮБОВ КЪМ ЖИВОТНИТЕ

Кое обичам толкова, колкото и пътешествията?

Животните, растенията, селото…

Всяка ваканция като дете бях при баба и дядо на село в Родопите. Най-щастливото ми време. Тогава в селата кипеше живот. Всяка къща беше пълна с домашни животни – крави, овце, кокошки, гъски, кучета, котки. Какво ли не щъкаше из дворовете. Нивите се сееха всяка пролет, ливадите се косяха по цяло лято. Нямаше пустеещи земи. Научих се на труд, грижа, да уважавам и пазя природата. И животните, и растенията са много „благодарни“ същества. Отплащат ти се с любов и преданост.

На село познах свободата. Тичах след пеперудите и светулките, обикалях из гората, край реката. Имах много играчки, но най-интересно ми беше да играем с пръчки, листа, да си правим къща на дървото с подръчни материали. Давах пълна свобода на въображението си. Да бъда по цял ден навън сред природата ме направи смела в мечтите.

Злояди деца на село нямаше. Баба ми готвеше „простички“ гозби, но с продукти от нейната градини, за отглеждането, на които вземах активно участие. По всяко време минавах и си откъсвах я домат, я краставичка, морков, ягодка, ябълка. Всички плодове и зеленчуци и до днес са ми любими.

Днес селата са пусти…А малкото възрастни хора – самотни. Тъжна гледка. Децата са вперили поглед в мониторите и много от тях са виждали крава, магаре, овца… само на картинка. А кое дете не обича животните? Сякаш им е вродено.

С носталгия по селото от „онова“ време, с любов към животните и мисъл за децата е създадена Детска ферма „Кеффа“ в село Строево (област Пловдив). Началото й е поставено през 2022 година и е продължение на семейната ферма на Мария Василева, потомствен фермер. В „Кеффа“ децата се запознават с различните домашни животни и се учат как да се грижат за тях, как да помагат в градината, опитват продукти на местни производители, участват в творчески работилнички и забавни игри.

Поканена съм на детски рожден ден във фермата. Вълнувам се, сякаш аз съм дете. Пътувам за село Строево от град Пловдив. Следвам навигацията, която ме отвежда в центъра на селото. Тук ферма, там ферма – няма. Питам местните за нея. Никой не знае. Едно дете ме упъти към началото на селото, откъм Пловдив. Връщам се до магазин и мандра „Кеффа“. Неделя е. Няма никой. Само едно дружелюбно куче ме посреща радостно и то е добра компания, бих останала да си поиграем, но ме очакват. След консултация по телефона с други гости на рождения ден разбирам, че детската ферма е в другия край на селото. Паля колата и пак минавам през центъра, излизам от селището и карам. Виждам табела с крава „Не следвай навигацията, следвай кравата!“ и продължавам до следващата табела „Детска ферма Кеффа“ и тръгвам надясно по черен път. Посрещат ме важно крачещи бели и сиви гъски сред поле от лайка. Идилия! Заслужаваше си лутането. Паркирам нетърпеливо и крача към крайната цел. Минавам край обор с крави, които са полегнали за следобедна дрямка. До него е езеро с патици от различни видове. Малките патенца неотлъчно следват майките си. Разтапям се. Усеща се, че всичко е направено с любов и грижа, както и желание животните да са свободни и щастливи.

Започва обиколката. Децата се срещат с „децата“. В няколко ясли са събрани: магаре, яре, теле, кокошки, пуйки, петел, прасе, зайци и децата ги хранят. Фермерката им разказва какво обичат, показва им как да ги нахранят, обяснява им кое как се ражда. Например: Прасето Роза много обича да я галят по коремчето. Децата много старателно носят храна, вода, изпълняват точно указанията и то с такъв ентусиазъм.

След добре свършената работа идва и време за игри: децата се возят в колички за прекарване на различни товари, прескачат бали, доят овца (направена е стойка с изкуствено виме), играят на „баскетбол“ с орехи, скачат като зайци в обръчи. Скриваме се в шатрата от дъжда, сядаме на балите със слама и си хапваме сирене, кашкавал, салами, сладки и соленки, пийваме сокове от местни производители. Млечните продукти са от ферма и мандра „Кеффа“. Всички са усмихнати, мили. Дъждът не развали празника, а ни даде повече време заедно и ни сплоти. Природата ни обединява, защото тя е в нас и ние сме част от нея.