ПЕРУДЖА – ГОРНИЯТ ГРАД

ПЕРУДЖА – ГОРНИЯТ ГРАД

Perudja, Italia

Пристигаме на гарата в град Перуджа за еднодневна разходка. Качваме се на градския автобус, който да ни отведе до старинната част. През 20-те минути пътуване се чувствам като в увеселително влакче, тъй като маршрутът минава през неочаквани за мен вътрешни улици, непрекъснато се изкачва и слиза и после пак се изкачва. По-късно разбирам, че има още няколко опции за придвижване: миниметро, ескалатори, асансьори, които ще дават друга перспектива към града.
Перуджа е най-големият град в италианската област Умбрия. В района по забележителен начин се съчетават удивителната природа и пластовете история, останали след умбри, етруси, сабини и римляни, от времето на Средновековието и Ренесанса.
Перуджа е кацнал върху неравен склон. Градът е издигнат върху хълм на 499 м над морското равнище, заради нуждите от защита на населението. Погледнат от далеч пясъчният цвят на крепостните стени и сградите се вписва съвършено в заобикалящия ландшафт.

Perugia, Italia

Слизаме от автобуса и след няколко метра се озоваваме на площад „4-ти Ноември“ (Piazza IV Novembre), който е отправна точка на нашата разходка. (навярно и на всеки турист).

Piazza IV Novembre, Perugia

Започваме нашето пътуване в Средновековието. В центъра на площада е неговият властелин – фонтанът Маджоре (Fontana Maggiore – Големият фонтан). Шадраванът е построен в готически стил през 1278 година от архитекта Фра Бевиняте (Fra Bevignate) и се е захранвал с прясна вода от новоизградения акведукт (1277 г.), а скулпторите Никола и Джовани Писано (Nicola and Giovanni Pisano) извайват красиви фигури, изобразяващи сцени от Библията и историята на римляните. Неприятно е, че е преграден с метални решетки, но сигурно само така могат да предпазят статуите от минувачите. Фонтанът Маджоре е олицетворение на единството между духовната и светска власт, тъй като е заобиколен от: катедралата Сан Лоренцо (San Lorenzo) и дворецът на приорите (Pallazo dei Priori).

Fontana Maggiore, Perugia

Кадетралата “Сан Лоренцо” носи името на един от тримата покровители на Перуджа. Свети Лоренцо е изгорен от римляните, защото проповядвал християнството, което все още не е официално признато.

катедрала "Сан Лоренцо", Перуджа

Сравнявайки фасади на околните сгради забелязвам, че тази на катедралата Сан Лоренцо сякаш е правена с подръчни материали. В последствие разбирам, че причината за нееднородната структура на стената се крие в историята на църквата. Процесът по изграждането й започва с проекта на архитект Фра Бевиняте (Fra Bevignate) през 1300 година, първият камък е положен 45 години по-късно, строителството продължава и през ХVI век, но така и не е завършена по план от бели и розови мраморни плочи, които се виждат само в основата й.

катедрала "Сан Лоренцо", Перуджа

Друг защитник на града дава своята благословия пред портата на катедралата „Сан Лоренцо“. Статуята на папа Юлий III е издигната през 1555 година като признание, че възстановява градските права на Перуджа, отнети от Павел III 15 години по-рано.

папа Юлий III, Перуджа

Насреща е зданието на Двореца на приорите (Pallazo dei Priori), също образец на Готиката. От ХIII век играе важна роля в политическия живот на града. Днес в него се помещава кметството на Перуджа, заедно с Националната художествена галерия. Някога по голямото стълбище отпред са се изкачвали кралски особи, а днес често туристи и студенти от близкия университет присядат за отдих. Впечатления правят безбройните сводести прозорци, красиво декорирани с арки и стилизирани кръстове. Силата на властта се отразява чрез фигурите на грифона и лъва, поставени точно над портата.

Pallazo dei Priori, Perugia

Движим се из улиците на Перуджа в търсене на следващата си находка. Минаваме край съоръжение, приличащо на кладенец. Оказва се, че това е кладенец и то етруски от IV – III век пр. Хр.. Ние нямаме възможност да влезем вътре, но вие не го изпускайте. Едва ли има много места с подобна забележителност. Кладенецът е дълбок 37 метра, с диаметър 5 м и е пресичан от мост. Една от причините да се завърна отново ще е да разгледам отвътре този интригуващ обект.

Etruscan well, Perugia

Днес римското строителство е еквивалент на дълготрайност и здравина, тъй като останки от него срещаме в различни страни из Европа. Може би малко от вас си дават сметка, че римляните са заимствали идеи в сферата на архитектурата именно от етруската цивилизация.
Друг образец на етруското майсторство е Арка Августа (Arco d’Augusto), която е една от запазените входни порти в Перуджа. Построена е III век пр. Хр.. Минаваме през нея и масивната й конструкция създава чувството на сигурност и защита. По фасадата разбирам, че не само градежът е бил важен за древния народ, но и естетиката. Тя е украсена с фигури на колони с капители в йонийски стил, които са символ на стабилност и така и визуално засилват внушението за издръжливост и устойчивост.

Arco d’Augusto, Perugia

Шмугвам се в малките улички измежду къщите в търсене на някоя находка. Проучването ми е възнаградено. Озовавам се на площад Рафаело (Piazza Raffaello). На една от къщите виждам цитат от „Божествена комедия“ на Данте:

„В Тупино и водата, която се спуска от хълма,
избран от божествен Убалдо,
виси плодороден бряг на висока планина,
където Перуджа чувства студенината и топлината от Порта Соле;“

Piazza Raffaello, Perugia

Завоалираният поетичен староиталиански стил обвива в мистерия значението на цитата и умислена в тълкуването му продължавам разходката. Отговорът се открива пред мен.

Porta Sole, Perugia

Озовавам се пред Портата на слънцето (Porta Sole). Вратата е ориентирана на изток и панорамата към изгряващото слънце дава името й. Тук е най-високата точка на Перуджа. Гледката, която се разкрива от тази древна етруска врата кара душата ми да полети.

Porta Sole, Perugia

Присядам на пейката, а късче от мен се откъсва и поема над керемидените покриви и стига далечните хълмове. Как ми се иска сега Данте да приседне до мен и да ми разкаже повече за Перуджа, да поговорим за нещата от живота и да почерпя от мъдростта на „Върховния поет“!

Porta Sole, Perugia

Може би щяхме да имаме доста общи неща. Една негова мисъл е философия и на моя живот:

„Следвай своя път и остави хората да говорят каквото си искат.“

Perugia, Italy

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »