
Забелязали ли сте как се променя едно място в различните части на денонощието или през сезоните и всяка трансформация носи съвсем различно усещане?
Пристигаме в Рим късно вечерта. Вечният град не е цел на нашето пътуване, а само отправна точка. Как да заспя, като знам, че времето ми е ограничено, а аз съм в столицата на Римската империя! Бързо освежаване и сме готови за среднощни приключения. Отседнали сме в хотел Tre Stelle. Не е лукс, но е приличен. Намира се близо до гара Термини.

Консултираме се с рецепционистката колко далече е централната градска част и как да стигнем. Тя ни съветва да не тръгваме пеша, тъй като е на около 4 – 5 км. Не се съобразяваме с препоръката й и в полунощ се отправяме на опознавателната мисия. Напътстват ни туристическата карта и GPS-а на телефона, но най-вече интуицията ни, защото често поемаме по различна от препоръчаната улица и докато GPS-а ни локализира, ние значително се отклоняваме от най-краткия маршрут. В древен град като Рим, където всичко е история, архитектурата е забележителна и си като в музей на открито, е достатъчно само да се разхождаш из улиците.

Безцелното скитане открива много повече от красотата и богатствата на града, отколкото съсредоточеното препускане към най-популярните обекти, защото често като коне с капаци сме слепи да видим света около себе си. Заобиколени сме от дворци, базилики, църкви, фонтани.

Част от тях са с характерната за Античността и Ренесанса симетрия и типичните изчистени колони, арки, куполи. Те съжителстват в пълна хармония с помпозността на барока, отличаващ се със скулптури в разчупени пози, създаващи усещане за движение, статуи на херувими, божества. Нощта обвива в загадъчност сградите и топлата приглушена светлина от лампите вдъхва живот на фигурите, улиците на града се превръщат в театрална сцена и „актьорите“ представят спектакъл за миналото на Рим пред очите ни. Тъмната част на денонощието ни носи уединение и ни дава възможност да почувстваме атмосферата, необезпокоявани от шумните тълпи, изпълващи един от най-посещаваните градове в Европа през деня.

Мракът крие и своите опасности. Из голяма част от улиците срещаме групи мъже със съмнителен вид, бездомници, пияници и хора с притеснително поведение. Засиленото присъствие на полицаи и тежко въоръжени военни едновременно внася спокойствие, но и сигнализира за опасност. Предполагам, че всички тези скитащи хора са нелегално пристигнали емигранти и се опитвам да мисля, че не всички са престъпници и да не ги съдя само по вида им. Ентусиазмът ми да видя повече от прословутия Рим заглушава притесненията ми.

Движим се из тесните италиански улички и неочаквано те ни извеждат пред внушителния фонтан ди Треви. Първата ми реакция са поредица от възклицания.

Не знам, дали причината за великолепието му се крие в пространственото оформление – от тесни улички се озоваваш пред грандиозното съоръжение и това прави появата му по-впечатляваща или заслугата е изцяло на създателя му. Непрестанно чуваме: „Хубавите неща стават бавно“. Навярно има истина в тази пословица. Строежът на Фонтан ди Треви започва през 1732 и приключва 1762 година и в проектирането му участват трима архитекти, които през годините работят за изграждането му: Джовани Лоренцо Бернини, Никола Салви и Джовани Паоло Панини. Скулптурите на бог Нептун, тритони, летящи коне, колесницата и всички елементи са изваяни толкова реалистично, сякаш присъстваме на антични „нептуналии“ – празници в чест на бога на морето. Тюркоазените води напомнят на самотните плажове, въпреки че около фонтана е трудно да останеш сам. Полунощ е, а малки групи от туристи не спират да се вият около него. Опитите ми да го снимам в пълния му блясък и без хора са неуспешни.

Намирам своето местенце и изпълнявам ритуалното хвърляне на монета. Поверието гласи, че хвърлената монета ще те върне отново някога в Рим. Традицията е въведена от германски интелектуалци, които през ХVIII век минавали през града. Те изпълнили древен езически ритуал, според който монетата е дар към боговете във водата, които ще ги възнаградят богато. С времето вярването се трансформира и днес хиляди туристи хвърлят монети с различни валути с надеждата тя да ги доведе пак в Древния град.

Три часа по-късно минаваме отново край фонтана. Хора почти няма, но следите от тях са осезаеми, тъй като е пълно с боклуци наоколо. Служителите от „Чистота“ работят, за да върнат блясъка на площад „Ди Треви“ и се подготвят за следващата доза посетители. Жалко е, че днес „наследството“, което оставяме са остатъци от храна, опаковки, бутилки. Какво ли щяха да кажат римляните за нас? Добре, че нашето „завещание“ не е така трайно като римското.
Третата ни среща с фонтана ди Треви за денонощие е около 10 часа сутринта. Ярките слънчеви лъчи озаряват кристалните води и отблясъците засилват величието на Нептун. Тълпи от туристи се стичат, като на поклонение и бързат да принесат даровете си. Някои от тях са разочаровани. Ставаме свидетели как „Градската служба за опазване на околната среда“ изсмуква хвърлените монети в съоръжение, за да ги почисти и преброи. Събраните пари се раздават на нуждаещи се и им помагат да сбъднат и техните мечти. Вярвам, че ще се върна в Рим и мисълта, че моята монета е капка в океан за помощ ме изпълва с доволство.

Изпълнили обреда с монетата, се насочваме към ядрото на Рим – площад „Венеция“. Името си получава от построения през ХV век дворец от венецианския кардинал Пиетро Барбо, където по-късно се помещава посолството на Венецианската република. Площадът е брънката, свързваща всички знаменателни места в града.


Погледите ни са приковани от смайващата сграда на монументалния комплекс „Виториано“, построен в периода 1885 – 1935 година по проект на архитекта Джузепе Сакони.

В центъра пред зданието достолепно се извисява паметникът на крал Емануил II, символ на обединението на Италия. Под него множеството фигури, сякаш се прекланят пред него и засилват усещането за величие. Зад статуята издигащите се колони ни връщат към Античността. Симетрията и изчистените линии на класицизма създават една строгост, допълваща внушенията за прослава и почит към краля – „Бащата на Отечеството“. В нощния мрак топлата златиста светлина подсилва аристократичността на сградата.

Няколко часа по-късно сме отново пред комплекс „Виториано“. Сградата вече е в бяла премяна – цветът на мира.

Приближаваме се и забелязваме двамата войници, които дежурят на почетен караул в подножието на паметника, където се намира могилата на неизвестния войн. Стражите привнасят тържественост към атмосферата.

Вече имаме възможност да влезем вътре – входът е свободен. Разглеждаме експозицията на военни знамена, но най-хубавото е гледката, която се открива от терасите на комплекса.

Любуваме се от високо на Рим и разположениете в съседство Форума r Колизеума. Издигането над града винаги дава нова перспектива и придава пълнота на пейзажа.

Мракът на нощта, обгърнал руините, скрива от нас великолепието на Форума. Осветлението придава някакъв мистицизъм на експонираните артефакти.

Дневната ни среща разкрива целия му разкош.


В Древен Рим той е сърцевината на града. Тук се е съсродоточавал публичният живот. Ритъмът на града се е задавал във Форума, защото в него се е осъществявала търговията, решавали са се съдебните спорове, обсъждали се религиозни въпроси.

Разхождам се наоколо, притихнала се опитвам да доловя отекващите гласове от пазаренето на продавачи и купувачи, пледоариите на адвокати, речите на политиците, разговорите на поклониците, дошли да донесат дарове за боговете в храмовете.

Днес спомен за оживеното битие на Форума са безбройните колони и каменни блокове. Нетленна е славата на тримата императори: Тит, Август и Септимий Север, в чиято чест са построени арките, за да отбележат техните триумфи.


А може ли да посетиш Рим и да не видиш папата? Е, на мен ми се случи, ако не броим статуята на папа Йоан Павел II.

Не само това, но едва зърнах и Колизеума, поради строителните дейности и бързо тиктакащите стелки на часовника.

При следващата ни среща Рим ще е напълно различен и едновременно с това все същия.
До скоро….!
Благодаря за полезната и интересно поднесена информация! Рим е прекрасен <3