СЪРЦЕТО НА РОДОПА ПЛАНИНА

СЪРЦЕТО НА РОДОПА ПЛАНИНА

БЪЛГАРИЯ Времето

Когато стане въпрос за Родопите, в съзнанието ми винаги изплува образът на Смолян и околността. Не отричам, че съм пристрастна, но нима някой може да отрече, че тук планината те поема в нежната си прегръдка и потъваш в омайните й гори. За мен Смолян е сърцето на Родопа планина, навярно, защото и моето сърце завинаги ще остане тук, в моя роден град. От години не живея в Смолян, но мислите ми често ме теглят към него и всяко мое завръщане е завръщане към себе си.

Ще споделя с вас частица от сърцето на Родопите, като ви разкажа за малка част от богатствата му.

DSC02368-1024x768Мнозина наричат Родопите свещена планина, заради легендите, свързани с Орфей и мистичните ритуали, извършвани на светилищата, намиращи се из цялата планина. Дори и да не вярвате на митовете, когато вечер погледнете осеяното със звезди небе, ще почувствате могъществото на Вселената. Неслучайно, в Смолян се намира и Планетариум. Той е построен през 1975 година. Това е най-големият Планетариум в България. Звездната му зала е  с куполообразен таван, с диаметър 12.5 м и 150 места. В центъра и е разположен основният проектор – планетариум за космически полети (RFP), произведен в заводи Карл Цайс – Йена, Германия, който създава изкуствено звездно небе, точно копие на истинското. Екипът на Планетариум Смолян е подготвил звездни спектакли и за най-малките, и за най-големите. Ако някога сте мечтали да летите в космоса и да се реете сред звездите, тук имате възможност да сбъднете мечтата си, защото всеки спектакъл е мислено пътешествие до далечни планети, галактики. http://www.planetarium-sm.org/index.html

DSC02383

И изведнъж високо от звездите се спускаме дълбоко в подземното царство на пещера Ухловица. Пещерата се намира на около 30 км от град Смолян и на около 3 км от село Могилица. Както за всичко хубаво, за да стигнете до пещерата трябва да се потрудите. До входа й се стига по стръмна пътека с дължина 800 м и се изкачват 189 метални стъпала. И може би тук е моментът да ви кажа, че за родопчани съществуват две посоки нагоре и надолу, а и представата ни за разстояния често се разминава с тази на хората от полето или морето. Предвид дългите разстояния, които сме свикнали да изминаваме, за нас всичко е близо. Задавайки въпроса далече ли е дадено място или кога ще стигнем, най-вероятно отговорът ще е: ей сега ще стигнем, малко остана, зад ейсая барченка е…..:) Но нека се върнем на похода ни към Ухловица.

DSC02214

DSC02216

DSC02220

DSC02222

DSC02225

DSC02229

DSC02294

DSC02298

Изкачвайки се на върха, там ни посреща мила и усмихната жена, която ни повежда из дебрите на пещерата. От нея научаваме, че името на пещерата произхожда от птицата уловица, но местните я наричат ухловица. Това е и една от най-старите пещери в Родопите и изследователите й смятат, че е на над 3 500 000 години, но е отворена за посещения едва през 1984 година. Дълга е 460 м, но са благоустроени само 330 м. Съветвам ви да сте с удобни обувки, защото е стръмно и на места е хлъзгаво.  Още от входа ни очаква стръмна пропаст, която ни отвежда към причудливия свят на сталактитите, сталакмитите и сталактоните. Ухловица се откроява и с четвърти вид образувания, наречени дентритите, които може да оприличите на карфиол, броколи….

DSC02245

DSC02253

Причината за образуването им е, че някога част от скалите в пещерата е била под вода. Лъкатушейки между изумителните творения на водата се срещаме със стопанина на пещера Ухловица, който като същински исполин наблюдава от високо посетителите.

DSC02240

DSC02256_sign

В края на пещерата пък ни очаква стопанката, която се грижи за снежнобелия водопад.

DSC02273

Снимките в пещерата са забранени, защото светлината уврежда образуванията. Моите снимки  са правени без светкавица, защото ценя богатствата на природата и искам да ги съхраним за идните поколения. С тези снимки само ви загатвам какво ви очаква, защото никоя снимка не може да пресъздаде красотата и изяществото на водните произведения. Може би ще е полезно и да знаете, че последното влизане за деня е в 16:00 часа. Цената на билета за възрастен е 6 лв, а за учащи – 3 лв, за група до 5 човека се плаща 30 лв. http://uhlovica.com/

Пътешествието ни продължава нагоре по поречието на река Арда към село Горна Арда, от което извира реката. Както често казвам, тук не можеш да попаднеш случайно. Трябва да си се запътил точно към село Горна Арда, защото то е последното населено място преди границата на България с Гърция. Изкачвайки се на някое високо място, виждате навсякъде как се вие кръшната снага на Родопа планина сякаш е безкрайна.

DSC02367

Над една от махалите на селото – Билянци се намира къща за гости „Дядова ряка” http://diadovareka.weebly.com, където ще усетите родопското гостоприемство и ще може да опитате вкусните родопски гозби. В подножието на гората текат водите на студени потоци, волно препускат коне и ехтят чанове. Сутрин се събуждате и пред очите ви се ширят необятните родопски хребети. Излизайки навън, дробовете ви се изпълват с чистия и свеж въздух и сякаш не можете да се наситите и искате да вдишате колкото се може по-дълбоко. Родопските закуски са питателни и безумно вкусни: мекици, бухти, пареник. Похапнете апетитно и обилно, за да имате сили да се изкачите до Извора на река Арда. След това сами може да уловите прясна пъстърва за обяд или вечеря от езерцето пред къщата за гости и да се насладите на сладката умора след похода и да седнете на раздумка с местните хора, та току виж сте научили и някоя родопска дума.

DSC02337

DSC02338

DSC02355

DSC02362

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »