Бъди любопитен към света!
Найлон ден – как да се радваме на зимата и снега. Падне ли сняг, детето в мен се събужда и нетърпеливо ме побутва да се впусна в снежни лудории. При първа възможност се екипираме и тръгваме да дирим подходящи терени. Наричам подобни дни „Найлон ден“, защото основното средство за пързаляне е найлон. Продължи четенето Найлон ден – как да се радваме на зимата и снега
При всяко мое прибиране в родния Смолян ме посреща едно от Смолянските езера – Керяновият гьол (Платеното езеро). Видя ли тихите му води, в които се оглежда планината, знам, че съм у дома. Събуждат се и спомените от детството, защото с родителите ми идвахме в ресторант „Рибката“, разположен на брега на езерото. Ей така, без … Продължи четенето „Кухня за спомените“ – ресторант “Рибката” – Смолян
Съкровена за мен е Родопа планина. Ако трябваше да избирам къде да се родя отново, не бих и помислила за друго място. Тази планина не може да се разкаже с думи, трябва да се чувства. Не случайно носи име на жена, не трябва да се опитваме да я разберем, а да я обичаме, да я … Продължи четенето ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ ОРФЕЕВИ СКАЛИ
Стане ли въпрос за река Арда всеки се сеща за язовир Кърджали, за Дяволския мост. Никой не се замисля къде реката започва своя дълъг път. Наричам я реката на Родопите, тъй като тя е най-голямата в Орфеевата планина и преминава през три областни центъра, за да стигне до Турция. Водите й изпълват язовирите: Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград.
Голямото пътешествие на река Арда започва из под корените на едно дърво в горите над село Горна Арда, област Смолян.
Продължете с четенето на “ИЗВОРЪТ НА РЕКА АРДА – ЕДНА САМОДИВСКА ИСТОРИЯ”
От дълго време искам да си направим пикник край язовир Въча, но стръмните му брегове не са особено гостоприемни. Тръгваме от Пловдив, посока Девин през Кричим за пореден път в търсене на нашето местенце покрай този непристъпник. Кръшната снага се вие в продължение на 30 км из диплите на Родопите, пазен от прохладната гора. На … Продължи четенето ИЗЛЕТ КРАЙ НЕПРИСТЪПНИЯ ЯЗОВИР ВЪЧА
Не знам, дали защото съм дете на планината, но все по-често имам нужда от спокойствието и закрилата на гората. Почивен ден е, качваме се на колата и се отправяме към полите на Родопите. Бързаме да намерим нашето местенце и малко над село Марково кривваме в една от отбивките. Натъкваме се на стар асфалтов път, който … Продължи четенето ГОРСКА ТЕРАПИЯ
Пътуваме от Чепеларе за Пловдив, но не ни се иска да си тръгваме от Родопите. Жадуваме да черпим още от силата на Орфеевата планина и поемаме към едно енигматично място. На разклона с фигурите на гайдар и родопчанка, които ни приветстват с песента „Бела съм бела юначе“ поемаме към Чудните мостове. Пътят се вие покрай … Продължи четенето МАГНЕТИЧНОСТТА НА ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ
Съществува една нелепа закономерност, че човек най-малко познава родния си край. И аз така, докато живеех в Смолян посещавах само най-известните му забележителности. От няколко години се опитвам да наваксам и да опозная родния си град, като стигна до всяко негово кътче. С любопитството на пътешественик и като типичен турист прелиствам пътеводител за Смолян и … Продължи четенето ОТКРИВАНЕТО НА СМОЛЯНСКИЯ ВОДОПАД
В нощта преди Еньовден сякаш ме наобикалят таласъми и караконджули, та много ми дотяга градската глъчка, жегата и грижите. Чувствам необходимост да съм в гората, близо до река. На сутринта се събуждам с мисълта да открия мястото, което ще ме пречисти. От няколко години слушам за водопадите и водната пързалка някъде над село Храбрино. Веднъж се опитахме да ги намерим, полутахме се, но без успех. Този път съм твърдо решена и търся жадно информация в интернет. Попадам на няколко статии, които дават противоречиви сведения една спрямо друга. Решаваме, че ще се доверим на една от статиите. Събираме нещо за хапване и тръгваме.
