Приключението Youth Exchange

Приключението Youth Exchange

БЪЛГАРИЯ Времето

1

“Simply the best”,  Muehl-fun-viertel, Klaffer, Austria

Чували ли сте за Youth Exchange или младежките обмени? Те са част от програмата на Европейския съюз Еразъм + и дават възможност на младите хора (18 – 29 години) да участват в проекти на различни теми за срок от 5 до 21 дни. Идеята е младежите да пътуват на територията на Съюза, да се срещат със свои връстници от другите страни, да опознават различни култури и да прекрачват поставените граници. Ако ви се пътува и искате да се запознаете с нови хора и да преживеете незабравими мигове, не се чудете. Нужни са ви само джобни и ентусиазъм, защото разходите за транспорт, настаняване и храна се поемат от програмата.

Мислите, че това не е за вас? Нека ви разкажа за моето приключение Youth Exchange. От доста време слушах за младежките обмени и разглеждах различни проекти, но се притеснявах от неизвестното. Непрекъснато слушах вдъхновяващите разкази на хора, които вече са участвали в обмен и много ми се искаше и аз да го преживея.

Получих покана да се включа в подобен обмен и приех. Проектът, в който участвах беше свързан с темата за лидерството „Simply the best“ и се проведе в Австрия. Участниците бяха от Австрия, България, Гърция, Италия и Турция и всяка страна имаше по четирима представители.

И така стягам куфара и поемам към неизвестното. Пътуваме с автобус, защото цените на самолетните билети по това време са скъпи. Има определен бюджет, в който трябва да се вместят транспортните разходи. За да сме адекватни при срещата си с участниците в програмата, решихме да пристигнем един ден преди другите. Четиримата българи тръгваме от София (автогара Средец) в 16:00 часа с редовната автобусна линия София – Виена – Линц. Въпреки че автобусът е комфортен, пътуването е дълго и не толкова удобно, чакането по границите за митническа проверка също създава известен дискомфорт, но високият адреналин от предстоящото ме кара  да бъда по-търпелива и снисходителна. Рано сутринта (около 6 часа) пристигаме във Виена. Там се прикачваме на по-малък автобус, защото повечето пътници слизат на тази автогара. Слънцето вече се вдига над хоризонта, когато потегляме към Линц. След около 3 часа се озоваваме на централната гара в град Линц. От гара Мюлькрайс (Mühlkreis Bahnhof Station Linz Urfahr) трябва да хванем влак за град Айген-Шлегль (Aigen-Schlägl), където ще ни а ни вземат с кола и ще ни закарат до Клафер. Влакът ни отпътува в 13:30 часа и затова спътниците ми предлагат да вървим пеша до другата гара, за да разгледаме града. Недоспали сме, изморени сме и мъкнем куфари, но решаваме, че си струва да го направим. Помнете! Никога не губете ентусиазъм и се възползвайте от всяка възможност по време на младежки обмен.

Линц (Linz) е третият по големина град в Австрия и се намира в североизточната част на страната. През него минава река Дунав. Смята се, че тук е центърът на Европа. Археологическите и историческите данни показват, че градът е обитаван още от четвъртото хилядолетие пр.Хр..

DSC07107

DSC07081      DSC07041

Поглеждаме картата на града, за да се ориентираме за посоката и тръгваме на поход.  Денят е неделя и освен това е католишкият Великден, затова улиците са почти празни и магазините на работят.  Градът е приятен, спретнат и подреден.  Създава усещане за спокойствие. Измежду сградите пред нас се показва кулата на катедрала и ни изкушава да вървим към нея.  Стигаме до Новата катедрала (Neuer Dom), където сядаме да починем и да се насладим на невероятната й архитектура.  Изумява ни с безбройните си детайли и елементи.  Кулата й е висока 135 м.

DSC07044

DSC07048

DSC07054

Отправяме се към централния площад на Линц, където е издигнат паметникът, изграден в памет на жертвите на чумни епидемии. Времето цял ден е странно и ту грее слънце, ту прехвърча сняг. Това не ни спира и се отправяме към следващата забележителност. След кратко изкачване, ни посрещат стените на крепостта. През І век римляните построяват тук крепост и я наричат Лентия.

DSC07063

DSC07078

DSC07080

Оттук се открива прекрасна гледка към града и към река Дунав.

DSC07090

DSC07089

След като се насладихме на  впечатляващия пейзаж, слизаме от крепостта, преминаваме по моста над реката и не след дълго стигаме нашата крайна точка – гара Мюлькрайс (Mühlkreis Bahnhof Station Linz Urfahr). Купуваме си билети от автомата и чакаме влака. Един билет струва около 10 евро. Когато сте група, е добре да си купувате билетите заедно, защото ползвате намаление. Качваме се във влака и той започва да криволичи измежду горички, полянки, малки градчета. След около 2 часа пристигаме в Айген-Шлегль (Aigen-Schlägl) и чакаме някой да дойде да ни вземе. Не след дълго се появява едно момиче, което ни закара до хижата Muehl-fun-viertel в Клафер, където  се проведе обмена. Когато пристигаме, тя ни дава ключовете за стаите, пита ни, дали имаме нужда от нещо и си тръгва , защото е почивен ден за всички. Оставаме сами в хижата. Въпреки умората, решаваме да се разходим в околността. Мястото е чудесно. Около нас навсякъде има поля, а пред хижата – красиво езеро с малка горичка. Отидохме и до град Клафер, който е на 2 км от хижата.

DSC07116

DSC07130

11156199_10204147679600801_2988815716804972805_n

DSC07172

Клафер (Klaffer am Hochficht) се намира в провинцията Горна Австрия и е разположен на около 10 км от границата с Чехия и Германия. В околността се намират ски писти и през зимата е привлекателен център за любителите на ските. През лятото е място за къмпинги, риболов и семейни ваканции.

Поради празничните дни почти не срещаме хора в града, а и времето на връщане ни изненадва със снежна виелица. Вечерта е зловеща и ме обзема страх, тъй като се чувстваме като във филм на ужасите, в който младежи отиват на хижа и стават жертва на сериен убиец. Въпреки страховете потъвам в дълбок сън.

На следващия ден една по една започват да пристигат и другите групи. А ние вече се чувстваме като у дома си. Когато всички вече са се настанили, се събираме в залата, в която се провеждат дейностите по нашия обмен. Започнаме с т.нар. Warm up. Това са различни игри, които помагат на група от непознати да се опознае и да се стопят ледовете по-бързо или за събуждане и загрявка. Всяка следваща сутрин ни очаква warm up, като всеки ден игрите са различни. Начинът, по който протичат дейностите зависи изцяло от индивидуалността и подхода на треньора (фасилитатора). Нашите треньори са много интересни, забавни, интелигентни и вдъхновяващи.

WARM UP

Ето някои от игрите, които правихме по време на warm up.

  • Нареждаме се в кръг и трябва да си подхвърляме плюшена играчка, като човекът у когото е предмета си казва името. При втория етап човекът, който хвърля предмета трябва да назове името на човека, на който подава, идеята е да запомним имената на всички участници.
  • Излизаме на футбулното игрище и ни разделят на два отбора: мъже срещу жени. Треньорите разхвърлят картонени кръгчета около нас и поставят разделителна линия между отборите. Целта е да изхвърлим кръгчетата от нашето поле в полето на момчетата. В същото време те ни ги връщат обратно. Когато времето изтече, печелят тези, които имат по-малко кръгчета в полето си. При този вид игри в теб се събужда състезателният дух и желанието за победа. Освен това са си и физическо упражнение.
  • Подредени в кръг на игрището сме готови за поредния warm up. В центъра стои човек, който подхвърля топка и казва името на един от нас. Този човек трябва да хване топката да преброи до три, докато другите се отдалечат от него и да се опита да оцели някой от нас. След това отново се събираме в кръг и се казва друго име.

Игрите са много интересни, енергизиращи и наистина ни помогнаха да се сплотим и да се опознаем много бързо.

1798865_10204147703441397_7037409314312781764_n

1453258_10204148026409471_421821053348599349_n

11031134_10204148030089563_7945354013452886721_n

Друга част от дейностите са свързани с главната ни темата – лидерството и чрез различни игри, задачи и напътствия треньорите се опитват да събудят у нас лидерите и да ни научат да организираме събития, да реализираме проекти.

ДА БЪДЕМ ЛИДЕРИ!

  • За да си лидер, трябва да знаеш кои са силните ти страни. Треньорите искат от нас да се самоопределим и да  да решим кое от четирите животни: тигър, мечка, змия, жерав ни описва най-добре и когато се формират отбори, всеки екип трябва да представи по някакъв начин защо е избрал това животно.
  • Добрият лидер трябва да умее да буди  доверие у хората и затова играхме игри на доверието: падане от високо в ръцете на отбора ти, преминаване на препятствия в гората със завързани очи.
  • Ръководните функции на лидера са изключително важни. За да тренираме тези си умения, играем футбол със завързани очи.. Разделяме се на отбори с по 5 човека и всеки избра своя лидер. Треньорите ни дават маски, които слагаме на очите си, като лидерът е нашите очи. Той трябва да определи кой на какво позиция ще играе и да ни напътства къде е топката и накъде трябва да се движим.

10408548_10204147892726129_1703445854339382307_n

DSC07284

DSC07306

  • Способността ни да работим в екип, треньорите ни проверяват с доста щура идея: да изкачим стена за катерене, без хватки и други помощни средства, използвайки само телата си.
  • Единият ни ден е изцяло посветен на театъра. Треньорът ни ни учи на различни техники, които са полезни и когато си в ролята на лидер. В края на деня всеки един от отборите представя театрално представление, въз основата на ключови думи, които ни бяха предварително зададени. Самата подготовка е много вдъхновяваща, а вечерното представление е страхотно, защото всички се справят много добре и ни изненадват с идеите и играта си.
  • Програмата на предпоследният ден е изцяло в нашите ръце. Трябва да го организираме ние, без помощта на треньорите.
  • Обучаващите ни не пропускат и организационните умения и ни оставят да организираме културната вечер.Трябва да дирижираме целия процес за приготвянето на ястия и напитки, като направим график, да осигурим нужната посуда и продукти, всеки отбор да сготви своите ястия.

21758_10204147869365545_880681045441841338_n

1484693_10204147750682578_7653161302801678877_n

1515049_10204147853685153_7166402650008981686_n

КУЛТУРНИТЕ ВЕЧЕРИ

Един от задължителните елементи на младежките обмени е културната вечер, по време, на която всяка нация представя своите храни, напитки, култура, традиции. По принцип всяка страна представя сама своята култура пред другите. Този път нашите треньори  ни предизвикват и ни поставят задача да сготвим традиционни ястия, но разделени в смесени отбори, като във всеки екип присъства участник от всяка страна: Австрия, България, Гърция, Италия и Турция. Предизикателството е голямо, но удоволствието още по-голямо. Организацията също трябва да я направим ние, но получаваме помощ от обучаващите ни, защото задачата не е лесна, а не сме толкова опитни. Но моментът, в който влизаме в кухнята магията действа и се сработваме чудесно. Всички сме мотивирани да се представим добре, все пак от това зависи, дали ще има какво да ядем.  Забавляваме се изключително много. Когато сервираме ястията и осъзнаваме, че всичко се получи добре, сме горди, доволни и сме изумени от вкусните ястия.

DSC07207

Втората културна вечер е посветена на традиционните ни танци, но този път всяка нация представя себе си. Танцуваме виенски валс, гръцки и турски хора, ръченица, а италианците ни забавляват със свой танц върху италианска песен.

11130278_10204147988808531_8013590155018547746_n

11149318_10204147979928309_6237268867598709270_n

REFLECTION

Съществена част от обмените е и т.нар. reflection. Това са моментите, когато се обсъжда изпълнението на определена задача или целият процес от обмена. Смисълът от reflection е да се анализира как е протекло събитието, какви са изводите, какво сме научили, какви са грешките, как е можело да се случи. Коментирането на случващото се е изключително полезно и е начин да се осмислят нещата.

Понякога се открива възможност и за допълнителни пътувания.

Крумлов (Krumlov), Чехия

DSC07439

DSC07459

Поради географското положение на Клафер и близостта му до чешката граница, нашите домакини решават да ни заведат в един красив чешки град. Крумлов се намира в Южнобохемски край на Чехия и е разположен на река Вълтава. Известен е най-вече с архитектурата, стария град и замъка. Сградите са в средновековен, ренесансов и бароков стил, а също и в стил рококо. Старият град е в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Пътуването ни до китното чешко градче е в деня, в който организацията на събитията е в ръцете на участниците. В определеното време се качваме в 2 буса и 1 кола и потегляме. В буса, в който съм сме  италианци и българи. Италианците са много експресивни, забавни и музикални, така че никак не ни е скучно. За да се стигне до градчето, се пътува по междуградски път и се преминава река с ферибот. Когато пристигаме в Крумлов, се разделяме на отбори, защото чрез игра ще опознаваме градчето. Нашата обиколка е в стария град, който е обграден с крепостна стена, а вътре е разположен Крумлов храд – замък, наричан още Шварценберг. Той има 300 стаи и е вторият по големина в страната след Пражки храд. Около 300 години е официалната резиденция на династията Розенберг, могъща аристократична фамилия, която управлява Южна Бохемия от 14 до 16 век. Днес зад мощните стени са разположени и кокетни къщички, магазинчета, ресторантчета и от върха се открива невероятна гледка към града.

За съжаление, времето не ни е достатъчно, затова някои избират да опитат чешката бира, а други да разгледат града. След бързата обиколка тръгваме обратно към Клафер. Програмата обаче продължава. Вечерта ни очакваше лагерен огън (Camp fire), на който приготвяме вечерята си – вкусни пържоли и печени картофи.

DSC07488

DSC07329 - Копие

 КРАЯТ

И накрая идва раздялата. Настъпва последният ден и не можеш да повярваш, че дните са минали толкова бързо. Тъкмо, когато започваш да се сприятеляваш с останалите участници и те се отпускат да разкрият себе си, е време да си тръгнеш. Разделяте се с обещанието, че ще се видите, отправяте покана за гостуване, но знаеш, че може би никога повече няма да ги срещнеш. Всеки поема в своята посока.

ВИЕНА

Пътят ни към дома отново минава през Виена, и знаем, че не можем да изпуснем възможността да разгледаме този атрактивен град. С нас пътуват и италианците, които ще останат във Виена два дни. От Линц си купуваме билети за влака и чакаме на перона. Качваме се на доста луксозен влак и когато се настаняваме при нас идва  кондуктора, оказва се обаче, че сме объркали линията. По погрешка сме се качили на частен влак, вместо на държавната железница. Господинът проявява снисходителност и се возим гратис до следващата спирка, където се качваме на правилния влак. Пристигаме благополучно във Виена и се настаняваме в хостела, който сме  резервирали предварително. Една нощувки ни струва 24 евро. Хостелът не е от най-приветливите, но е чист и с удобни легла. Веднага след това тръгваме да разглеждаме прелестите на града.

DSC07534

DSC07567

Виена е разположена в източната част на Австрия, в подножието на Алпите, на брега на река Дунав, на 60 km от границите със Словакия и Унгария. Историята на града като населено място започва в средата на І век с началото на строителството на територията на днешния стар град на преден пост на 15-ти римски легион. Името на града произлиза от келтското Виндобона. През 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Насочваме се към центъра. Придвижваме се пеша, защото хостелът ни се намира близо до West Bahnhof и е  на около 40 минути от централната част. След около десетина минути се озоваваме на пешеходната зона, където е пълно с различни магазини и заведения за хранене. Не след дълго стигаме и до централния площад, където се намира бившият императорски дворец Хофбург. В съкровищницата на Императорския дворец Хофбург се съхраняват бижутата на Хабсбургите. В Музея на кралица Елизабет Австрийска („Сиси“) могат да се видят императорският апартамент и сребърният кабинет. Срещу Хофбург са разположени Природоисторическият музей и Музеят на история на изкуствата, които съхраняват също множество картини на стари майстори и антични и класически произведения. В комплекса се помещават Националната библиотека, Имперската съкровищница, етнографски музей, колекции оръжия и музикални инструменти. На площада Хелденплац са поставени статуите на Карл победил, Наполеон и на принц Юджийн Савойски сразил турците. В момента Хофбург е резиденция на президента на Австрия.

DSC07526

DSC07539От там се насочваме към катедралата „Свети Стефан“. Строена е в течение на няколко века, като началото е поставено от Рудолф IV върху руините на стари църкви през 1359 г. Катедралата е построена от варовик.  Най-високата й точка е върхът на една от готическите кули – 136м. Първоначално цветът и е бил бял, но с течение на времето замърсяванията на въздуха и опожаряването на града в края на Втората Световна война, са оцветили камъка в черно. Катедралата има 23 камбани, като една от тях е втората по големина в Европа. Според една легенда  Бетовен разбрал, че е напълно глух, когато видял птици да излитат подплашени от покрива на „Св. Стефан“, но не могъл да чуе звъна на камбаните. Вътрешността е изключително красива с многобройните каменни скулптури и украсени колони. Запленява те величествеността, гигантските органи и размерите си.

DSC07587

DSC07588

DSC07599Вечерта наближава и обиколката ни минава покрай внушителните сгради на кметството и парламента. Нощното осветлението им придава приказен вид. Случайно се срещаме и с турската група. Разменяме няколко думи и се сбогуваме отново.

DSC07621

DSC07623

DSC07625Осъзнаваме, че вече е късно, а ние все още не сме вечеряли и тръгваме да търсим отворен магазин или място, където да хапнем. В 22:00 часа почти всичко е затворено. Попадаме на бутка за китайска храна и откриваме нашето спасение от глада. След като си хапваме доволно се отправяме към хостела, за да си починем и да се подготвим за следващия ден.

Предварително бяхме решили да посветим този последен ден на двореца Шьонбрун (Schloss Schönbrunn) и зоологическата градина. Дворецът е сред най-големите атракции на Виена. ЮНЕСКО го включва заедно с градините в списъка на световното културно наследство като забележителен бароков ансамбъл. През 1569 г. императорът на Римската империя Максимилиан II купува мястото, където сега се намира паркът на Шьонбрун. През следващия век членовете на австрийската императорска фамилия прекарвали летните си ваканции и лова тук. По време на турската обсада е бил разрушен, но е възстановен отново от император Леополд I през 1699 г.

DSC07633

DSC07836

DSC07835

DSC07640

Купуваме си класически билет (Classic Pass) за двореца, който струва 21 евро. Слагаме слушалките на аудио гида и се потапяме в атмосферата на аристократичния живот. Влизаме в балните зали и си представяме пищните тоалети на принцове и принцеси, надникваме в спалните на императора и императрицата, преминаваме през кабинета, където са се решавали делата на империята и още много специални стаи. Всичко е така добре поддържано, че сякаш не си в музей, а си се върнал с машина на времето и всеки миг очакваш да срещнеш някоя кралска особа. От разкоша на двореца се пренасяме в прелестните градини. За съжаление, времето ни притиска и не можем да се насладим на спокойствието им и се устремяваме към зоологическата градина.

DSC07663

DSC07697

DSC07702

DSC07736

Билетът за нея се купува отделно и струва 15.50 евро. Още от входа ни посрещат екзотични, интересни и сладки животни. Уникалното на тази градина е, че животните живеят в близки до естествените си условия, клетките са просторни. Зоологическата градина е направена като парк, има места за отдих, храна, напитки и сувенири. Отделете си минимум 4 – 5 часа, за да може да разгледате всичко, без да препускате. Не бих могла да изредя всички животни и да ви опиша удоволствието от срещата с тях. Символ на зоологическата градина е пандата, но видяхме изключително разнообразие от екзотични птици, гризачи, слонове, пингвини, мечки, вълци. Не ми се иска да пропусна никое, защото всяко от тях е изумително, но ще ми трябва поне страница да ги изредя. Ще спра до тук и ще ви кажа само: ЗАСЛУЖАВА СИ!

DSC07762

DSC07800

DSC07810

DSC07829

 И ето, че е време да си тръгваме. Грабваме куфарите от хостела, качваме се на метрото и се отправяме към автогарата, където в 20:30 отпътува автобуса ни за София.

Сбогуваме се с Виена и си обещаваме да се върнем пак, защото има толкова още да се види от този забележителен град.

Думите не са достатъчни да опиша приключението Youth Exchange. Никой не би могъл да почувства тръпката, ако не я изживее сам. Искам толкова много още неща да разкажа, но сякаш словото няма тази сила. Въпреки дългия разказ, остават скрити толкова много подробности и едва ли ще усетите емоциите, които бушуват в мен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »