Местността Клувията в резерват Червената стена, край село Бачково
В началото на май настъпиха и първите горещи дни. В един от почивните дни решихме, че е време да избягаме от града и жегата. Привлечени от идеята за разхладата на гората и ледените потоци се отправихме към село Бачково. Над Бачковския манастир се намира местността Клувията, която е част от биосферния резерват Червената стена.
Легендата
От времето на Византийската империя до днес тук се провеждат литийни шествия. Легенда разказва, че чудотворна икона на Света Богородица е изнесена от Бачковския манастир по време на Османското робство, за да я скрият от нашествениците в планината. През ХVІІ век е открита от две деца и върната в манастира. Незнайно как иконата изчезва и я намират отново в скалите, където е била скрита. След като правят отделен олтар за иконата на Св.Богородица, тя спира да изчезва. Всяка година в понеделника след Великден се извършва шествие, което повтаря пътят на иконата до Клувията и обратно.
Маршрутът
Паркираме колата и тръгваме по пътя към манастрира. Кичьозните сергии, миризмата на кебапчета и многото хора ни напомнят за селски събор. Манастирът и пътеката са много посещавани, така че, ако се надявате на усамотение, това не е вашето място.
Костницата
Срещу входа на Бачковския манастир започва и еко пътеката. Още в началото минаваме покрай църквата – костница на манастира. Построена е през 1083 г. Състои се от 2 етажа. На първия се намират гробовете на 14 монаси, а вторият е служил като църква за опело. В двора се намира манастриското гробище. На осем години гробовете се отваряли и костите се премествали в криптата на първия етаж. Побиват ме студени тръпки и бързам да отмина.
Природата
Постепенно навлизаме в гората. По това време на годината природата е невероятна: навсякъде е зелено и се носи приятен аромат от цветята и дърветата. През целия път вървим покрай реката, която ме изкушава, но не само с ледените си води, но и с забележителните водоскоци. Всеки един е уникален и водата е кристално чиста. А зеленият мъх, който покрива влажните камъни прилича на странно същество, което ми напомня на горски дух.
Продължаваме разходката си и изведнъж излизаме на една полянка, където семейства, приятели и влюбени двойки си правят пикник, играят, почиват си или се забавляват.
Водопадите
А погледите ни са привлечени от красив водопад. От около 7-8 метра височина падат няколко струи. Водата е направила причудливи форми от скалата. Заставам за снимка и усещам приятните хладни пръски.
Вдъхновени, от очарованието на водопада, се изкачваме още по-нагоре по пътеката. Следват ни още малки и големи водопади, на които не мога да се наситя. Вдигам поглед и пред нас са планинските масиви, които сякаш ме обгръщат. Намираме нашето място за почивка и спираме за глътка вода. Днес не сме подготвени за пикник, но си обещаваме, че следващият път ще си устроим такъв, защото ще е истинско удоволствие да похапнем сред прелестите на природата. Уж спряхме за почивка, но аз не мога да стоя на едно място и искам да заснема всяко кътче, а и нещо ме дърпа да продължим.
Аязмото
Тръгваме отново. Пътят ни минава край аязмото (свещен извор) “Покров Богородичен” със скит “Св.Клувия” (монашеска обител за един човек). В двора му има два внушителни вековни чинара, които са надвиснали като стражи.
Малко по-нагоре стигаме до извора на реката, който е отрупан с позеленели от мъх камъни.
Остават още няколко метра до пещерата, където е била открита иконата и днес е направен като олтар за нея, но решаваме да спрем до тук и да се връщаме. Заредени с много енергия, добро настроение и в очакване за следващото ни идване поемаме обратно надолу.
Повече за Бачковския манастир тук: http://www.bachkovskimanastir.com/bg
Дневникът е доста увлекателен. Съчетани са история и лично преживяване, прекрасна комбинация! Снимковият материал също е на ниво! Продължавай в същия дух! 🙂