Санкт Петербург – една сбъдната мечта

Санкт Петербург – една сбъдната мечта

БЪЛГАРИЯ Времето

DSC05784

От мига, в който започнах да изучавам руски език, мечтаех да посетя Русия. Годините минаваха и аз сякаш се обезкуражих и отдалечих от своя копнеж. Не знам, дали бе случайност или напомняне за моята мечта, но по един от предметите ми в магистърската програма получих като задача да изготвя проект за туристическо пътуване до Русия. Навярно в страната има безброй красиви кътчета, но като мое първо въображаемо пътуване избрах да посетя Москва и Санкт Петербург. И двата града са величествени и великолепни, но докато изготвях проекта, магията на Санкт Петербург ме завладя и в мен отново загоря желанието един ден да се разхождам край река Нева.

Едно телефонно обаждане и аз разбрах, че ще се сбъдне тази моя дългогодишна мечта. Имахме покана след 2 седмици да сме в Санкт Петербург. Навярно си мислите, че две седмици са достатъчни, за да организираш тридневно пътуване. Нека ви кажа, че срокът за получаване на виза е минимум 10 дни. Ако решите да посетите Русия, е добре да планирате пътуването си отрано. Купуването на самолетни билети в последния момент ще ви струва скъпо, а и ще тръпнете до последно, дали ще ви дадат виза и кога ще получите разрешението. Препоръчвам ви да се запознаете добре с визовите изисквания на сайта на руското посолство: http://www.russia.bg/

Другият съвет, който ще ви дам е  да се обърнете към туристическа агенция, която работи с Русия като дестинация, защото едно от изискванията за виза е „Потвърждение от руската туристическа фирма за настаняване в хотел по установен формуляр”. Ако сами сте си направили резервация в хотел, ще трябва да си платите на хотела, за да ви издадат удостоверение, че имате резервация. Смятам, че този вариант е по-несигурен и ще ви струва доста усилия.

И ето, че ме очакваше пътуване до Русия и то точно до Санкт Петербург. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне! В мен нахлуха хиляди емоции: бях развълнувана и щастлива, понякога се колебаех, дали бях достатъчно подготвена с езика. Ще си кажете руският език е лесен и много от думите са същите като в българския. И аз си мислех това, преди да започна да уча руски език. Независимо от страховете обаче няма нищо по-вдъхновяващо и мотивиращо от близостта да изживееш свой съкровен блян.

Заради високото ниво на адреналин преди заминаването  не успях да мигна. Отпътувахме от София в 12:45 за Москва, където имахме час и половина престой и в 19:40 пристигнахме в  Санкт Петербург. Отидохме при лентата за багаж и след като няколко пъти се извъртяха всички куфари, установихме, че нашият багаж липсва. Не си мислете, че сме каръци. Оказва се, че това е честа практика на руските авиолинии. Ако имате възможност да пътувате само с ръчен багаж, не се колебайте. Препоръчвам ви, когато говорите със служители от отдел изгубени вещи, да сте любезни и настоятелни, така имате повече шанс да си получите по-бързо багажа. С уговорката, че щом пристигнат куфарите ни, служителката ще ни потърси в хотела, си тръгнахме обнадеждени, че на следващия ден всичко ще върви по план.

Настанихме се в „Nevski Grand Hotel”, който се намира в центъра на града и е близо до централния площад и Ермитажа. Като световно известна туристическа дестинация, очаквах, че служителите в хотелите и ресторантите са вежливи и учтиви, но се сблъскахме с „топлото” посрещане на северняците. Имаше и изключения, но за тях по-нататък.

Изморени и гладни, тръгнахме да търсим място, където да хапнем традиционно руска кухня. Впечатленията ми от ястията в руски ресторанти, които съм опитвала в България, ме навяваха на мисълта, че следващите три дни вкусовите ми рецептори няма да са особено доволни. Не беше лесно да открием място, където се предлага руска кухня. Изненадващо, но в града е пълно с ресторанти за италианска, китайска храна, а рядко се срещат места, където да опиташ руските специалитети. Попаднахме на място за бързо хранене и не останахме особено впечатлени.

За да се разсеем от неприятните изненади, се разходихме до централния площад „Дворцовая площадь”. Там в целия си блясък ни посрещнаха облени в светлина Ермитажа и Адмиралтейството.

DSC05548

DSC05550

Ще си кажете, говори за сбъдната мечта, а историята досега не е много розова. Да, имахме някои перипетии, но нали знаете, че дори в красивите приказки, героите преминават през редица изпитания, за да изпитат истинското удоволствие от постигнатото щастие.

През нощта получихме обаждане, че багажът ни ще пристигне на сутринта. Върнахме се на летището. Не можете да си представите колко радостна бях да видя лилавия си куфар. Доволни от щастливата развръзка се върнахме в хотела и се приготвихме за срещата, която имахме. След като и тя мина добре, се отдадохме на разходки из града.

И така приказката за мен започна. Не се бяхме отказали да опитаме хубава руска храна и тръгнахме да дирим мястото, където щяха да ни гостят с вкусни гозби. На няколко пресечки от хотела ни открихме симпатично малко ресторантче на име „Трын трава” (в превод: не ми пука).

DSC05587

И това се превърна в нашето място за кулинарна наслада. „Пътешествието” ни из руската кухня започна с вкусни пелмени и пирожки с различни пълнежи. И сега като си спомня, ми потичат лигите.

14208_10203828542988257_5477663459832276155_n

10609489_10203828542708250_156160135947232484_n

Настана време да разгледаме града и да отида поне на част от местата, за които съм чела в книгите и за които писах в своя проект. Заради краткото време, с което разполагахме, решихме да направим една разходка с корабче. Нека ви разкажа накратко за града и да погледнете през моите очи, това, което видях аз.

И днес се усеща царствения и величествен дух на  Санкт Петербург. Завидното му местоположение допринася за впечатляващите гледки, които се разкриват пред мен. Градът е разположен в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Реката с безбройните си малки и големи мостове привнася романтичен нюанс на Санкт Петербург.

Отправяме се към един от кейовете пред Ермитажа, откъдето отпътуват туристическите корабчета. Руснаците не са от народите, които държат на точността. При закупуването на билетите беше обявено, че корабчето отплава в 16:30, но действително отпътува, когато се съберат достатъчно хора. Не очаквайте някой да ви предупреди за това. Докато чакаме на опашката, се радвам на изящната архитектура на Зимния дворец, една от сградите на прочутия музей Ермитажа.

DSC05681

Думата ермитаж произхожда от френската „ermitage” и означава уединен ъгъл. По заповед на Екатерина ІІ в едно от помещенията на Малкия Ермитаж е направена малка стая с две маси, на които винаги било сервирано и е можело да се обядва уединено, без помощта на слугите. През 1764 година се поставя началото на колекцията, когато немски търговец дава своята колекция от 225 картини на Русия за дълг. Екатерина ІІ заповядала да се изкупят всички произведения на изкуството, дадени на аукцион в чужбина. Днес колекцията на музея наброява повече от 3 000 000 експонати. Това са предимно картини и скулптури, предмети на приложното изкуство, както и произведения на други изкуства. Ако се разглежда всеки ескпонат по 1 минута, са нужни 8 години, за да се види цялата колекция. Трябва да се изминат 20 км. Този път не посетихме този грандиозен паметник на световното изкуство, но се надявам, че някой ден ще успея да видя част от наследството на великите творци.

След около 40 минути чакане, корабчето ни се понася по водите на Нева. Погледите ни са привлечени от високата Петропавловска катедрала, която е основното здание в Петропавловската крепост. С крепостта започва историята на града. След победата над шведите в Северната война Петър І решава да защити завоюваните земи и  да възстанови излаза към Балтийско море. По негови чертежи през 1703 година на Заешкия остров, на устието на Нева, се полагат основите на крепостта, която е във форма на шестоъгълник. По ъглите й са разположени бастиони, които получават имената на помощниците на Петър І: Меншиков, Головкин, Зотов, Труцки, Наришкин и Государев бастион. Днес на територията на Петропавловската крепост се намира основният изложбен комплекс на Държавния исторически музей в Санкт Петербург.

DSC05620

Лъкатушим по реката, преминаваме под мостове, около нас се движат множество лодки, корабчета, джетове. И изведнъж излизаме във финския залив, но отново се насочваме към града и влизаме в промишлената му зона. Може би странно място за туризъм, но едва ли са много градовете, където може да видите и тази важна част от развитието на всеки голям град.

Слизаме от корабчето, което ни оставя в близост до други емблематични забележителности  „Медният конник” („Медный всадник”) и Исаакиевската катедрала (Исаакиевский собор). Медният конник е първият паметник в Санкт Петербург и е построен в чест на Петър І през 1782 година. Името си получава от поемата на Ал. Пушкин, въпреки че е изработен от бронз.    Петър І се ражда на 30.05, в деня на свети Исакии Далматски. В негова чест през 1710 година е издадена заповед за построяването на дървена църква. През 1768 година по заповед на Екатерина ІІ започва строителството на  Исакиевската катедрала, но тя е завършена едва след смъртта на Екатерина ІІ около 1800 година.

DSC05708

DSC05712

Вечерта ни завършва с угощение в любимия ни ресторант, където ни посрещат с усмивка и учтиво обслужване. Този път ни очаква шведска маса с традиционни специалитети, на повечето, от които не запомних имената, но с удоволствие бих си похапнала пак.

DSC05724

Когато говорим за величие, царе, империя, е време да се почувстваме като кралски особи. Последният ни ден посветихме на едно от преградията около Санкт Петербург. Всяко от тях е дивно, но аз избрах да видя първо Петерхоф (Петергоф). Идеята за създанието на царската резиденция е на Петър І през 1714 година. Общият план на парковете и дворците на Петерхоф принадлежи на императора. Още през 1723 година се състои тържественото откриване на Петерхоф. Петър І не случайно избира тази местност за строежа на фонтаните, тъй като тук са открити няколко водоема. На територията на резиденцията са разположени 47 фонтана.

Тръгваме отново към реката, където да се качим на водоход, който ще ни закара до предградието. Излизаме отново във Финския залив и плаваме в открито море. Изненадващо забавяме ход, за да пропуснем минаващата руска подводница. Надявам се, че няма да ме сметнат за шпионин, като публикувам нейни снимки тук.DSC05816

DSC05646DSC05734

Акостираме на пристана и се насочваме към касите. Закупуваме си билет за долната градина (Нижний сад). Още щом преминаваме през контролния пункт изтръпваме от разкоша, който се разкрива пред нас.

Долният парк е осеян с чудновати фонтани и цветни градини. Пред Големия дворец (Большой дворец) са разположени Голямата каскада и фонтанът на Самсон. Изкусни златни фигури блестят между пръските на водата. Фигурата на Самсон изобразява самият Петър І.

DSC05742

DSC05767

Разхождайки се из градината с причудливите фонтани и красивите цветни лехи, се връщам назад във времето и си представям как тук дамите с разкошните си рокли и малки чадърчета и кралските особи са си почивали в тази изумителна градина, говорели са за темите, които ги вълнуват.

И понеже думите нямат силата да опишат картината, която очите ми видяха, ще оставя снимките да завършат моя разказ.DSC05814

DSC05810

DSC05805

DSC05795

DSC05776

DSC05762

DSC05766

DSC05775

А остана толкова много още да се види!

P.S. Огромно благодаря на човека, който сбъдна още една моя мечта!!! Благодаря!!!

6 Replies to “Санкт Петербург – една сбъдната мечта”

  1. Браво Деси! Радвам се за твоята сбъдната мечта. Прочетох с интерес разказа ти. Пожелавам ти още много пътувания в необятната и величествена Русия!

    1. О, много сте наблюдателен! Честно да си призная не съм запозната с военноморските термини и понятия. В далечината ми е заприличал на финладското знаме и затова съм решила, че подводницата е финландска. Благодаря за информацията! Научих нещо ново от Вас. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »