Плевенската панорама е един от културно-историческите паметници в България, който остави трайни следи в съзнанието ми при една ученическа екскурзия. Макар и на 10 години аз бях силно развълнувана от картините на боевете, които се запечатаха в паметта ми завинаги. В Плевенската панорама много реалистично са представени битките и заставайки пред платната можеш да съпреживееш събитията. Паметници като Панорамата са нужни, за да ни напомнят случилото се в миналото и да се учим от него. Те са необходими и за да помним героите, дали живота си за свободата. Трябва да ги почитаме, да ни служат като пример, да се учим от тях да бъдем достойни, добри, всеотдайни, обединени.
След години аз съм отново тук пред Плевенската панорама и тръпна в очакване да видя, дали съзнанието ми е изкривило спомените, или те са все така живи. Сградата е внушителна и се издига на 47 метра. Проектирана е във формата на пресечен конус с четири вертикални колони, изобразяващи щикове. Хоризонталните кръгове олицетворяват трите щурма на Плевен и обсадата му. Открита е на 10 декември 1977 година по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен.
Всеки последен вторник на месеца посещенията са безплатни и по стечение на обстоятелствата днес е точно такъв ден. Налага се да изчакаме 20-ина минути, защото посетители се допускат на всеки 30 минути (толкова трае самата обиколка).
Посреща мила и заредена с ентусиазъм екскурзоводка. Нейният увлекателен разказ напълно ме потапя в атмосферата на събитията от борбата за Плевен и свободата на България. В уводната зала 6 огромни живописни платна ни превеждат през моменти от османското иго, Априлското въстание, Манифестация в Санкт Петербург в подкрепа на българския народ, руската армия, преминаваща река Дунав, защита на самарското знаме, боят на Шипка.
Те са прелюдия към спиращата дъха панорамна зала. Озоваваме се в центъра на бойните действия от третия щурм на Плевен, състоял се на 11-12 септември 1877 година. 13 руски и български художници особено въздействащо са пресъздали хода на действията от атаката на руските и румънски войски срещу турската армия. Всеки детайл и емоция са отразени на ленено платно и предметен план върху площ от 2 375 кв.м.. Стоя в центъра на залата и си пожелавам никога да не се озовавам насред военен конфликт. Едновременно с това прекланям глава пред храбростта и саможертвата на всеки един войник.
Настръхвам, когато чувам, че макар и да остават без подкрепление генерал Скобелев и неговият отряд в продължение на 30 часа дават отбой на войската на Осман паша. Дори и след погрома всички заедно българи, руси, румънци си помагат кой с каквото може. Колкото и потресаващи да са сраженията, художниците са уловили и надеждата и непреклонната жажда за победа, защото над бойното поле се извисява светло небе. Вместо да склонят глава и да се откажат, руските и румънски войски, сменят тактиката и генерал Едуард Тотлебен поема обсадата на град Плевен. Осман паша се оказва недостатъчно подготвен със запаси от храна, медицински консумативи, дрехи, вода.
В диорамната зала (диорама – умален модел на историческа сцена), незаслужено скромно според мен, е представена и победната битка при река Вит на 10 декември 1877 година, когато при опит да се оттегли към София Осман паша е ранен и заловен.
В заключителната зала картини, униформи и оръжия на българското опълчение, руски и румънски войници свидетелстват за поражението на Осман паша и преминаването на войските през Стара планина.
Според военните специалисти победата при Плевен е ключова за изхода на Руско-турската освободителна война, тъй като тя отваря пътя през Балкана.
Разходката ни завършва в ротондата с постоянна експозиция от литографии, които са изработени по време или малко след събитията и са живият свидетел на случилото се. Тук е поставен и заветът към бъдещите поколения, поставен при откриването на Плевенската панорама през 1977 година.
Заради лошите метеорологични условия не можем да се качим на най-високата част на музея и да видим околността. Решаваме да обиколим сами. Земята под и около Плевенската панорама е била бойното поле и е пропита с кръвта на войниците. Високата цена на свободата. Пред музея е разположен „Скобелевия парк“ в чест на генерал Михаил Дмитриевич Скобелев.
В него са положени братски могили на загинали войници, костница, гробовете на Стоян и Владимир Заимови.
Наблизо е и къщата, в която са живели Заимови. В парка и зад Панорамата са оставени част от военните окопи. Между парка и сградата „Плевенската епопея 1877 година“ в дясно множество пътеки водят и към „Мъртвата долина“, където са загинали хиляди войници. Тук днес е пусто и злокобно. Само двете езера озаряват пейзажа.
Слизаме към централната градска част, където се извисява Мавзолей – костница “Свети Георги Победоносец“, построен в чест на загиналите при Обсадата на Плевен през 1877. Пред него гори вечният огън. Вечна трябва да е паметта ни.
Иска ми се да обходя всички места, свързани с битката при Плевен. Тръгваме към парк „Кайлъка“ с надеждата да стигнем до Тотлебеновия вал, където река Тученица е била преградена по време на обсадата на града и така са спрели водата на турската армия. На това място са се оформили два големи язовира. Парк „Кайлъка“ или в превод Каменната долина е разположен на двата бряга на реката на около 10 хиляди дка сред естествена природна среда. По инициатива на генерал Иван Винаров и с доброволен труд на много хора е облагороден за 30 години.
„Кайлъка“ ме впечатлява именно с естествената си среда и усещането за близостта с природата. Е, изоставените сгради на ресторанти от комунистическо време, ме изваждат от пълната хармония, но се надявам те да претърпят естетическа метаморфоза. Пълно е със семейства, с млади и стари хора. Идеален е за вело разходки. Паркът е огромен и въпреки ентусиазма ми да стигнем пеша до Тотлебеновия вал мисията се оказва невъзможна и оставяме този поход за следващото ни идване.
Отклоняваме се в страни и се изкачваме до късно античната крепост „Сторгозия“. Запазени са останки от старохристиянска църква от IV – VI век и склад за съхранение на зърно. Според преданията крепостта е свързана с последните дни на цар Иван Шишман и ни препращат към началото на мрачните за българската история векове.
Пет месечни боеве, три щурма, решителна обсада на Плевен са скъпата цена за нашата свобода, която плащат с живота си хилядите загинали там на бойното поле и напоили българската земя с кръвта си. Поклон и светла им памет!
Повече за “Плевенската епопея 1877” година тук: http://panorama-pleven.com/index.php?lang=bg