Бидейки в кралство Испания, се изкушаваме да посетим град Ел Ескориал и да разберем що е то кралски живот. Пълното име на града е Сан Лоренсо де Ел Ескориал. Той се намира на около 60 км от столицата Мадрид. Крал Филип ІІ построява архитектурния комплекс в периода 1563 – 1584 г. и мястото се превръща в любимата му резиденция. Филип ІІ обичал излетите сред природата и неслучайно избира подножието на планината Сиера де Гуадарама. Архитектурният ансамбъл се състои от дворец, манастир и библиотека.
Озоваваме се пред портите на базиликата „Сан Лоренцо ел Реал“. Посреща ни монументална сграда с хладни и строги стени, които едновременно излъчват смирение и суровост. Готическият стил на базиликата е опростен и изчистен, чрез което Филип ІІ искал да изрази силната си религиозност. Отвън го красят единствено колони с капители и фигури на светци. В контраст на скромните фасади е олтарът, който впечатлява с височината си от 12 метра и фигури на семейството на Карл V и Филип II в човешки ръст. Ще трябва сами да се убедите в изящното дело на архитекта Хуан де Ерера, защото снимките вътре са забранени.
Слизаме по мраморно стълбище, което ни отвежда във великолепно помещение със смразяваща атмосфера. Ел Ескориал е подследният „дом” на много от испанските крале. Под базиликата през 1617 – 1618 година е изградена крипна. Стаята с овална форма е украсена с мрамор, яспис, бронзови и златни капители. В ниши в стените са погребани испански крале и техните майки от династиите на Хабсбургите и Бурбоните. Пантеонът ни напомня едновременно, че всичко е преходно, но и че вечността е безвременна.
Крал Филип ІІ е бил изключително набожен и в противоречие с представата на повечето хора за разгулния живот на кралските особи, той предпочита към резиденцията му да бъде изграден манастир. Днес обителта е действаща и в нея живеят монаси от Августинския орден. Манастирът е наречен Сан Лоренцо ел Реал дел Ескориал, на името на мъченик с испански произход.
Всяка една от постройките към комплекса Ел Ескориал препращат към личността на Филип ІІ. Заради любовта му към книгата, е изградена библиотека, която е една от най-богатите в света. В нея са събрани над 50 хиляди уникални печатни издания, между които двутомник на Библията, написан на 5 класически езика, както и множество древни ръкописи. Стените на библиотеката са украсени с фрески на италианския художник Пелегрино Тибалди.
Влизаме в двореца, където отново е спазено желанието на краля да бъде в изчистен стил и без показност и натруфеност. Независимо от това се намираме в дворец, пълен с произведения на изкуството и всичко блести. Винаги съм недоумявала как успяват да поддържат идеална чистота и всичко е подредено с завидна прецизност. Крачим след екскурзовода от зала в зала и аз като малко момиченце се размечтавам. В съзнанието си съм принцеса, облечена в красива рокля, стаята ми е украсена с изящни орнаменти, леглото ми е от балдахин. Представям си, че в двореца се организират балове с маски. Следобедите се разхождам в безкрайните градини, присядам с книга в ръка на някоя пейка. Иска ми се да запазя в снимка спомените от двореца и градините, за да си мечтая на воля и след посещението си, но пазителите на двореца са на всяка крачка и много стриктно следят никой да не снима. От една от залите се открива умопомрачаваща гледка към една от градините и понечвам да я снимам през прозореца, но отново съм спряна. Обяснявам, че ще снимам навън, но отказът е категоричен.
Ел Ескориал е като бягство в друга реалност, а крал Филип ІІ остава в съзнанието ми със своите идеи за строителстовото на резиденцията Ел Ескориал “простота в конструкцията, строгост като цяло, благородство без надменност, величие без показност”, което го прави мъдър и далновиден владетел. Дали някои от нашите управляващи притежава поне едно от качествата на Филип ІІ?