Минавала съм безброй пъти покрай останките от Римските терми в град Хисаря през годините на път за минералния извор „Момина сълза“, който е в непосредствена близост. Археологическите разкопки в последните 5 години предизвикаха вниманието и любопитството ми и следя с интерес кога ще изнесат данни за откритията.
На туристическото изложение в София „Ваканция и СПА“ през 2019 година научих за разработването на мобилно приложение “Hisarya tour walk”, чрез което в археологическите обекти „оживяват“ артефакти от древността с помощта на добавена реалност. Не съм от най-големите привърженици на технологичните иновации навсякъде и на всяка цена, но приложени по подходящия начин са полезни за развитието и популяризирането на културно-историческия туризъм.
Новината, че виртуалните разходки са вече факт в Римските терми на град Хисаря ме доведе в града на минералните извори. От предварителното ми проучване разбирам, че мобилният ми телефон не отговаря на изискванията за инсталиране на приложението (наличието на версия Аndroid 7 или по-висока или телефонът да е i-phone). Надеждите ми, че от Археологическия музей са помислили и за хора като мен се оправдават. В обекта разполагат със служебен таблет, който да се използва при виртуалните разходки за туристи, които не разполагат с необходимото устройство.
Купувам си маршрутен/обиколен билет на цена от 7 лв (за възрастни), който важи за трите обекта: Римски терми, Археологически музей – Хисаря и Римската гробница и за целия ви престой в града – 2,3.5 дни. За феновете на книжките със 100 национални обекта печати и марки може да вземете за N 67а и 67б (в по-новите книжки).
Разходката ми е специална, тъй като съм в компанията на двама гида – реален – екскурзовод от археологическия музей и виртуален – Асклепий. Нивото е на висота, тъй като самият върховен бог на здравето и лечителите – Асклепий ме напътства. Както се убеждавам в последствие дамата от музея, която ме придружава е изключителен професионалист, много добър разказвач, усмихнат и ведър човек.
Топлите минерални води са били притегателна сила и ядро за създаването на селища в района още от IV – III век пр.н.е.. Праисторически племена, траки, Филип II Македонски оценят лечебните свойства на водите още преди превръщането на землището в световно известен курортен център и императорски град Диоклецианополис през III – IV век от н.е.. Живителната течност е причина за просъществуването на града през всички мирни и размирни епохи, та и до днес. Благодарение на строителните умения на римляните най-значителни са останките от римския период.
Римските терми са изградени на три етапа през II и III век от н.е.. Общата им площ е около 3000 кв. м, която не е напълно разкрита и проучена. Разходката ни започва в по-новата част или с други думи – отзад – напред. Преминаваме през аподитериума (apodyterium) или казано по-просто – съблекалнята. Тук посетителите са се събличали и оставяли вещите си на съхранение. Първата ни среща с Асклепий. Сканираме маркера с таблета и пред нас се появява колона или по-точно мраморен жертвеник – ара. Този артефакт заедно с още няколко препраща към първоначалната функция на римските терми. Те са служели за нимфеум – светилище на нифмите, покровителки на водните извори. Случва се някаква магия с въображението ми. Разказът на екскурзовода и Бога на здравето извикват в съзнанието ми образи на хора в познатите ни от много филми туники и тоги, които се суетят около нас, сякаш чувам въодушевените им разговори. Аз съм човек с богата фантазия, но за първи път ми се случва толкова живо да си представям история от миналото, посветена на археологически находки.
Римските терми са обект, който се вижда, без да е необходимо да плащате входна такса и нека разсея съмненията ви или колебанията ви да го посетите. Навярно минавайки си казвате, какво има толкова да се види, купчина камъни (цитирам думи на най-скептичните). Е уверявам ви, че плащането на 3 лв билет (за възрастни) си струват!
От преддверието преминаваме в калдариума (caldarium) – зала с басейн с гореща вода. Тази зала ми е любимата. Кой не обожава момента, в който се потапя в топъл минерален басейн и се отпуска блажено. От главния извор по глинен тръбопровод водата достига до един от басейните в залата с температура около 40 °C и чрез преливници преминава към втория басейн, където се охлажда.
Кое прави римските терми в Хисар единствени по рода си? И до днес от извора по оригинални тръби тече гореща минерална вода в тези басейни, т.е тези бани са действащи. Впечатление прави лъвската глава, от която се излива самата вода. Разбира се, оригиналният артефакт днес се намира в Археологически музей – Хисаря, а тази е копие. Римляните са известни не само с надеждното строителство, но и стремежа към естетиката. Лъвът е символ на величие и сила и е съвсем на мястото си в императорските бани.
Впечатление ми прави една ниша в стена до втория басейн. Получавам потвърждение на моето съмнение, че там е имало статуя. Намерено мраморно стъпало дава на учените основание да предполагат, че там е била разположена статуя на самия Асклепий. Колкото и знатни да са посетителите на термите, те са овладявали своето его и са отдавали значимото на боговете си, защото са осъзнавали, че има и по-могъщи сили и човек има нужда от смирение.
Преминаваме в третото помещение, наречено тепидариум (tepidarium) – топло помещение, в което тялото се е подготвяло за водните процедури. Нашият виртуален гид ни разказва за инструментите, с които са се извършвали различни процедури върху гостите на баните. Представете си отпускащите масажи, благодонните масла, които напълно изчистват съзнанието ви. Също така се вижда и трасето, през което минава водата, за да достигне до басейните.
Влизаме и в четвъртия салон, където все още текат археологически разкопки, но се предполага, че е било втора стая за подготвяне на лекуващите се. Каменни стълби извеждат към естествения минерален извор. Надявам се археолозите да го експонират така, че да се вижда от посетителите!
Забележителна е и специалната отоплителна система – хипокауст (hypocaustum), използваща отново естествено горещата вода. С нейна помощ се е поддържала нужната температура и това допълнително е спомагало за изпотяването на тялото и извеждането на токсините от него.
Преминаваме към по-старата част на римските терми, която е със същото устройство. В началото се вижда арка, под която се е намирал първоначалния вход. Смята се, че арките са три, което дава представа колко много предстои да се разкрие от обекта.
Дъното на намиращия се тук басейн е покрито с оригиналните мраморни плочи, впечатляващи с внушителния си размер.
Сканираме и последния QR код, и пред нас се разкрива оброчна плочка с три нимфи. Заедно с намерена още една подобна и други култови предмети разкриват изначалното предназначение на римските бани като светилище. Болните хора идвали тук да дирят спасение в топлите лековити води и след като са оздравявали, поднасяли в дар подобни плочи в знак на признателност към боговете и нимфите.
Над римските терми може да видите и останки от късноримска обществена постройка от IV век от н.е., която е била римска резиденция и в нея са отсядали високопоставените гости, дошли за лечение в римските терми.
Съществуването на римските терми и световната им известност е доказателство за лечебната сила на минералните води в град Хисаря, а и потвърждение на една стара истина, че трябва да се грижим за духа и тялото си и да им даваме нужните почивка, грижа и наслада, за да се радваме на щастлив живот.
Разходката ми продължава към Археологическия музей, тъй като искам да видя и оригиналите на артефактите, с които мобилното приложение “Hisarya tour walk” ме запозна. Намира се съвсем близо на ул. “Александър Стамболийски“ 8.
Опазването на археологическото си наследство Хисаря дължи на създаденото през 1933 година археологическо дружество и на местния родолюбец ген. Тодор Марков. Първоначално музейна сбирка се помещава във вилата на ген. Марков – „Момина“. През 1957 година от музейна сбирка се преобразува в държавен музей, а през 1967 година е специализиран като археологически.
Прекрачвам прага на музея и се озовавам в прекрасен спретнат двор, осеян с останки от колони, огромни глинени делви, канализационни тръби и пъстри цветя. От сайта на музея (https://museum.hisar.bg/) разбирам, че сградата е преустроена жилищна постройка от 40-те години на ХХ век, а през 1979 е разширена. Уредничката ми разяснява, че разполагат с 3 зали – археологическа експозиция, етнографска и гостуваща изложба.
Започвам разходката си от залата за археология и там откривам оригиналите от разкопките на римските терми – лъвската глава, оброчните плочки с нимфите, монети. Затвърждават се положителните ми впечатления от приложението за добавена реалност.
Случвало ли ви се е, когато посещавате археологически музей у вас да остане усещането, че не ви е много ясно какво гледате? (изключвам хората със засилен интерес към история и археология) Стоите пред витрините с елементи от копия, глинени съдове, накити, оброчни плочки, колони и т.н., цъкате с език колко са стари, но остава далечно за какво точно са служели. Четете разяснителните текстове, но не ви „грабват“ и ентусиазират тези предмети. И при възрастните, и при деца, често скуката надделява над въодушевлението ви и желанието да научите повече. Е в Хисаря са намерили решение на този проблем.
Сега, когато по интересен начин научих за значението на оброчните плочки с нимфите, видях каква функция е изпълнявала лъвската глава, глинените стомни и всичко останало, за мен разходката в музея е осмислена и увлекателна. Цялото това ново усещане се предава и към останалите експонати.
В тази зала гостува и тракийското съкровище от Луковит, което ме очарова с изящната си изработка.
В експозиция „Етнография“ са представени кукерски маски и костюми, или както ги наричат местните „джумали“, оръдия на труда, предмети от бита от епохата на Възраждането.
В съседната зала е втората гостуваща изложба „Луксът XIX век“, която е едновременно е в пълен контраст с всичко видяно, тъй като показва спасени произведения на изкуството, които препращат към Ренесанса, но и е в пълен синхрон с лукса, характерен за римската аристокрация.
Източници на фактите, които представям в разказа си са: виртуалната разходка с мобилното приложение “Hisarya tour walk”, както и книгата „Хисаря – пътеводител“ с автор Митко Маджаров. Книгата може да закупите от сувенирните магазини на Римските терми и Археологически музей – Хисаря. Информацията в нея е поднесена на достъпен език и е унагледена със съвременни снимки.
С нетърпение очаквам стартирането на виртуалните разходки и в другите обекти от древен Диоклецианополис!
