Купи си букет от баба!
Цветница е. Запътила съм се към цветарски магазин за букет . По пътя на тротоара една баба е приседнала до своите цветя и ме приканва нежно с усмивка да си купя. “Купи си, баба, букетче!”
Не се и замислям. Тя ми избира най-свежия и хубав. В очите й се чете благодарност. Пожелаваме си хубав ден и аз тръгвам с букета в ръка.
Гледам колко прилежно и умело бабата е подредила всяко цвете, отгледано в градината й. Личи си, че има усет за естетика. Макар букетът да не е в лъскав целофан, а в найлоново пликче, е красив и ми е скъп, защото знам с колко труд и любов е създаден.
Малко ми е тъжно, защото е обидно положението на възрастните хора в България, но те го понасят стоически. Без да мрънка, бабата е намерила начин с достойнство да изкара за прехраната си. Не търси милостиня или съжаление. Нека е пример за всички нас, че винаги има начин и всичко зависи от нас самите.
Не съм снимала бабата, защото знам, че не би й било приятно да е из онлайн пространството.
Когато снимам възрастни хора, те винаги се смущават и искат да се понагласят. И те са суетни, но с мярка. Очите им още са на онези младежи, които са мечтали и са вярвали в щастливото бъдеще.
Купувайте си цветя от бабите! Нека не ги отминаване с пренебрежение! Заслужават достоен живот!