ИЗВОРЪТ НА РЕКА АРДА – ЕДНА САМОДИВСКА ИСТОРИЯ

ИЗВОРЪТ НА РЕКА АРДА – ЕДНА САМОДИВСКА ИСТОРИЯ

БЪЛГАРИЯ Времето

Стане ли въпрос за река Арда всеки се сеща за язовир Кърджали, за Дяволския мост. Никой не се замисля къде реката започва своя дълъг път. Наричам я реката на Родопите, тъй като тя е най-голямата в Орфеевата планина и преминава през три областни центъра, за да стигне до Турция. Водите й изпълват язовирите: Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград.

Голямото пътешествие на река Арда започва из под корените на едно дърво в горите над село Горна Арда, област Смолян.

И не, не казвайте, че сте минавали от там, защото селото е крайно и се намира на границата с Гърция. А как се стига до него? В град Смолян между кварталите Райково и Устово на кръговото кръстовище излизаме на втория изход, има указателна табела за Пловдив. Няколко метра напред в дясно има отклонение за село Арда. Пътят минава през селата Чокманово, Смилян, Кошница, Могилица, Арда (Долна Арда) и на около 35 км се е сгушила Горна Арда. Районът е граничен, затова носим задължително личните си документи. В село Смилян гранична полиция ни спира за проверка.

Има няколко възможности да се стигне до извора на река Арда. Ние избираме единия от тях. Между селата Долна и Горна Арда някога е съществувал граничен пропусквателен пункт с ограждения или както го наричат местните – кльон. Днес са останали само част от съоръженията. Подминаваме ги, при гробищата в ляво е разклона за една от махалите в селото – Билянци/Билянска. Шосето е в доста лошо състояние, но е проходимо с кола. Караме бавно напред, наслаждаваме се на мириса на прясно окосена трева. Продължаваме покрай къщите и пътят сякаш свършва. Виждаме указателните табели за извора на река Арда и барбекю „Дядова ряка“.

Автомобилът ни не е подходящ за офроуд, затова го паркираме тук, а и искаме да се разходим по поляните. Изкачваме се над барбекюто и пред нас се открива божествена гледка. На около 1000 метра надморска височина сме, вдишваме дълбоко, чистият въздух прочиства съзнанието ни и изпълва телата ни със сила.

От хилядолетия продължава традицията в Родопите да се изграждат чешми. Старите хора казват, че ако не си построил чешма не си живял. Днес много родопчани издигат чешми в памет на близките си. Винаги е приятно да отпиеш прясна изворна вода.

Пътеката навлиза в гората. Под дебелата сянка на буковете и боровете растат гъби, повечето не са ядливи. Познавачите отдавна са обрали вкусните манатарки, пачи крак, сърнелки, които се срещат в района.

Стараем се да не се разсейваме много и следим за табелите, които ни показват посоката през цялото време.

Ето че между дърветата се открива широка поляна, осеяна с много цветя, билки, горски плодове. Сякаш преминавам в друг свят.

Сега разбирам защо в приказките самодивите се появяват на подбни скрити сред гората поляни. В мен се заражда нуждата да тичам с пеперудите, да помириша всеки цвят. Чувствам се волна, изпълнена с радост и много енергия.

Отиваме при извора. От табела разбираме, че сме се изкачили на 1455 м надморска височина. Старият бук пази като страж ледените води на извора. Отпивам глъдка и усещам как студената течност премива през мен. Действа ми ободряващо.

Поглеждам към короните на вековните дървета и сякаш стрелките на часовника се завъртат наобратно и ме връщат назад във времето, когато бях дете. Втурвам се да бера цветя. Правя си красив венец. Поставям своята „корона“ на главата и се провъзгласявам за самовила и си обещавам, че ще съхраня свободния си дух.

Танцувам с пъстроцветните пеперуди, летя високо с люлката. Забравям, че съществува друга реалност.

Дори и да не вярвате в самодиви, изворът на река Арда е място, до което си заслужава да се докоснете. Заведете децата си,  приятели и си направете чудесен пикник.  Изградени са беседки и заслон, където може да се скриете, ако времето се намръщи.

8 Replies to “ИЗВОРЪТ НА РЕКА АРДА – ЕДНА САМОДИВСКА ИСТОРИЯ”

  1. Хубав материал и снимки като цяло. Поздравления!
    Имам три бележки:
    Село Долна Арда няма. То се казва само с. Арда.
    Граничен пропусквателен пункт между с. Арда и с. Горна Арда никога не е имало. Там където пътят преминава през съоръжението (кльона) е имало граничен наряд, който е проверявал документите на хората, които са искали да преминат зад съоръжението. Това е можело да стане или ако човек е живеел в някоя от трите махали на сегашното Горна Арда (Билянска, Баротин и Средок) или ако е имал открит лист за посещение на двукилометровата гранична ивица.
    Изворът на р. Арда всъщност не е само един. Просто този е най-ефектен и затова е туристическа атракция. Може би стре забелязали, че до него и извън телената ограда има мостче, под което тече поток, който идва от друг извор разположен над този. https://www.kade.si/#map=19/2739555.32/5076037.23/0

  2. Благодаря за уточненията! Може би не съм се изразила точно. Аз съм от Горна Арда и като дете използвахме името Долна Арда и затова съм го използвала така, но е вярно, че фактологично не е коректно. Радвам се на бележките, защото така знам, че четете разказите ми!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »