Бъди любопитен към света!
Цигов чарк, град Батак, пещера Снежанка Напоследък доста често чувам хората да казват, че искат да избягат от големия град, да отидат на тихо и спокойно място, където няма интернет, обхват на телефона и да се порадват на природата и живота без технологии. Е, наскоро аз го направих. С приятели си подарихме почивка край язовир … Продължи четенето ДРУГА РЕАЛНОСТ – БАТАК
Несебър, Китен, Приморско
Морето често е свързвано със свобода, тайнственост и необятност. От незапомнени времена то предизвиква пътешественици, откриватели и изследователи да се впуснат във водите му и да търсят нови светове.
Морето има много лица – то е дръзко, бурно, смирено, страшно и прекрасно. Ако си човек със свободен дух, който копнее да лети, да твори и да странства, където и да си до теб ще достигне шепотът на морето, което те зове като красива русалка и те примамва с красотата си да я последваш.
Тракийски култов комплекс край село Старосел
След като два дни се отдадохме на пълна почивка по време на коледните празници, ми се прииска да направим кратко пътуване. Много пъти сме минавали по пътя Пловдив – Хисар и времето никога не стигаше да се отбием до Старосел, за да видим тракийската гробницата. Отново бързаме, но този път решаваме, че трябва да си откраднем малко време. От забързаното ежедневие попадаме на място, което има своя времева реалност.
Били ли сте на място, където времето сякаш е спряло?
В комплекс Старинно Карлово е събрана историята и миналото на град Карлово и великите възрожденски революционери и дейци като: Райно Попович, Васил Левски, Георги Раковски. Ще се докоснете и до омайната българска роза. Продължи четенето Старинно Карлово – шепот от миналото
Още щом листата на дърветата започнаха да променят цветовете си, в мен се зароди желание да видя есенните багри на гората. Един неделен ден поемаме нагоре към планината, към хижа Здравец. След като минаваме градската глъчка потъваме в тишина, нарушавана само от сладкопойните птички. Мислите ми се връщат в детските години, когато тичах волно по поляните, берях гъби в гората, … Продължи четенето Призрачна есен край хижа Здравец
град Хисаря, обл. Пловдив
Запасите ни от минерална вода привършват и е време да ги подновим. Нашият източник на животоподържащата течност са минералните извори в град Хисар. Градът разполага с 22 минерални извора с различни физико-химични свойства, които спомагат за лечението на редица заболявания: бъбречно-урологични, очни, на опорно-двигателния апарат.
Хисар се намира на около 40 км от град Пловдив в посока Карлово. Събираме всички възможни бутилки и поемаме към „крепостния град“. В превод от арабски хисар означава крепост. Учените обаче смятат, че първоизточник е думата “Caesarea” – “царски град”, което препраща към славното минало на града.
Магнетичността на Родопите винаги е привличала хората. Тайнствена сила тегли всеки дръзнал да попадне сред красотата, спокойствието и величието на тази планина. Мнозина споделят, че не намират покой, когато са далеч от Родопите и копнеят да се завърнат там, дори за миг. Въпреки че Родопа планина е на хиляди години, днес тя все още не е разкрила пред нас всичките си богатства. Едно от непознатите й кътчета е Каньон на водопадите.
В началото на май настъпиха и първите горещи дни. В един от почивните дни решихме, че е време да избягаме от града и жегата. Привлечени от идеята за разхладата на гората и ледените потоци се отправихме към село Бачково. Над Бачковския манастир се намира местността Клувията, която е част от биосферния резерват Червената стена.
От времето на Византийската империя до днес тук се провеждат литийни шествия. Легенда разказва, че чудотворна икона на Света Богородица е изнесена от Бачковския манастир по време на Османското робство, за да я скрият от нашествениците в планината. През ХVІІ век е открита от две деца и върната в манастира. Незнайно как иконата изчезва и я намират отново в скалите, където е била скрита. След като правят отделен олтар за иконата на Св.Богородица, тя спира да изчезва. Всяка година в понеделника след Великден се извършва шествие, което повтаря пътят на иконата до Клувията и обратно.
Паркираме колата и тръгваме по пътя към манастрира. Кичьозните сергии, миризмата на кебапчета и многото хора ни напомнят за селски събор. Манастирът и пътеката са много посещавани, така че, ако се надявате на усамотение, това не е вашето място.
Срещу входа на Бачковския манастир започва и еко пътеката. Още в началото минаваме покрай църквата – костница на манастира. Построена е през 1083 г. Състои се от 2 етажа. На първия се намират гробовете на 14 монаси, а вторият е служил като църква за опело. В двора се намира манастриското гробище. На осем години гробовете се отваряли и костите се премествали в криптата на първия етаж. Побиват ме студени тръпки и бързам да отмина.
Постепенно навлизаме в гората. По това време на годината природата е невероятна: навсякъде е зелено и се носи приятен аромат от цветята и дърветата. През целия път вървим покрай реката, която ме изкушава, но не само с ледените си води, но и с забележителните водоскоци. Всеки един е уникален и водата е кристално чиста. А зеленият мъх, който покрива влажните камъни прилича на странно същество, което ми напомня на горски дух.
