Категория: България

Икономически, политически и технологични промени са само част от причините за прекъснатата връзка между поколенията и забравата на много от българските традиции. В последните години в много населени места започна възраждане на обичаи и ритуали.

Има едно село, в което не само се пазят българските традиции, а и се създават нови. Това е Войводиново. Селото се намира на 2 км от Пловдив. Толкова близо, а сигурно щеше да остане непознато за мен. От една „случайна” среща започна приятелството със семейство Галина и Тончо Петрови, с които ни сбра любовта към българското. Те ме поканиха на 1 март да присъствам на концерт в читалище „Виделина“ – Войводиново, с който отбелязват Баба Марта и Освобождението на България. Била съм в различни читалища из страната и в много от тях се събират шепа хора. Удивявам се, когато виждам, че читалище „Виделина” се изпълва с хора, има и правостоящи. Истински празник за българската култура! Изненадите продължават. Сградата e изцяло обновена и ремонтирана. Уют и топлина се усещат в нея. А програмата не отстъпва на концертите в НДК. Танцовите и певчески състави далеч надминават любителското ниво. Малки и големи гордо носят българските носии и огряват сцената. Вижда се, че децата израстват с българските традиции и ги носят в сърцата си. Така, както някога са се предавали от старите на новите поколения.

Продължете с четенето на “ВОЙВОДИНОВО – СЕЛОТО, В КОЕТО СЕ СЪЗДАВАТ ТРАДИЦИИТЕ”

Изнемощяла от непрестанната борба със „съвременните вампири”, които искат все повече и повече, търся с умоляващ поглед Родопа планина и спасение в нея. Избирам село Яврово, където се надявам духът на писателя Николай Хайтов да е все още жив и да ми вдъхне нови сили.

Продължете с четенето на “ЯВРОВО – РОДНОТО СЕЛО НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ”

Последните дни на лятото ни водят отново към морето. В търсене на нов за нас плаж стигаме до Аркутино. В мига, в който пред погледа ми се появяват пясъчните дюни, широкият плаж и кристалното море, съм запленена. Аркутино вече е сред любимите ми плажове.

Продължете с четенето на “ПЛАЖ АРКУТИНО И ЗМИЙСКИЯТ ОСТРОВ”

Еньовденски вълнения

В нощта преди Еньовден сякаш ме наобикалят таласъми и караконджули, та много ми дотяга градската глъчка, жегата и грижите. Чувствам необходимост да съм в гората, близо до река. На сутринта се събуждам с мисълта да открия мястото, което ще ме пречисти. От няколко години слушам за водопадите и водната пързалка някъде над село Храбрино. Веднъж се опитахме да ги намерим, полутахме се, но без успех. Този път съм твърдо решена и търся жадно информация в интернет. Попадам на няколко статии, които дават противоречиви сведения една спрямо друга. Решаваме, че ще се доверим на една от статиите. Събираме нещо за хапване и тръгваме.

Продължете с четенето на “ЕНЬОВДЕНСКА РАЗХОДКА”

Случвало ли ви се е да попаднете на място, където всички се хранят заедно и всеки е добре дошъл да сподели трапезата? Пристигам в село Горна Арда, което е скътано в Орфеевата планина.

Продължете с четенето на “НА ПРЕДОЙ В РОДОПИТЕ”

Що е то градска баня?

Темата на тази статия навярно ще ви се стори абсурдна. Като всяко нещо обаче и посещението на градска баня си има своите тънкости. Ще си кажете: „Какво толкова?”, всеки знае как да се изкъпе. Да, ама не. Казва ви го един лаик, който наскоро разбра, че за да усетиш ползите от посещението на градска баня, трябва да следваш определени стъпки и правила, защото обществената баня е не само за хигиенизиране, а има лечебен, тонизиращ и релаксиращ ефект.

Продължете с четенето на “НА ГРАДСКА БАНЯ – ЗА НАЧИНАЕЩИ”

Винаги съм мечтала да попадна на самотен остров, с кристална вода, мек и ситен пясък. Това лято предприехме опознавателна обиколка по Южното ни Черноморие в търсене на безлюдни плажове. Не сме се заблуждавали, че ние сме единствените с подобна мисия и не очаквахме чудеса. Стъпихме на всеки плаж от Царево до Обзор и установихме, че … Продължи четенето ДИВ(Н)ИЯТ  ПЛАЖ  ИРАКЛИ

Пловдив е изумителен град. От 10 години живея в него и не спира ме изненадва. При всяка моя разходка откривам нови места или виждам по-нов начин посетените.  В която и посока да поемете, пред вас се откриват интригуващи гледки и очарователни места. Ще ви разходя из световно известните пловдивски тепета, които крият хилядолетна култура.

Историята на тепетата и по-точно процесът на тяхното формиране се базира на предположения. Още няма научна обосновка за тяхната поява.  Ще оставим науката да гадае, а аз ще ви разкажа една от легендите за създаването на тепетата, която да разпали въображението ви.

Продължете с четенето на “ПЛОВДИВСКИТЕ ТЕПЕТА – ПРИКАЗКА ЗА СЕДЕМТЕ БРАТЯ”

Отправяме се към Долината на омайната българска роза, където, случайно или не, се намират градовете на революционери и просветители. Може би хората, родени в този край, черпят сила от мощта на Стара планина, която ги закриля с величествените си масиви.

Насочваме се към град Копривщица. След отклонението от главния път се гмуркаме в дебрите на гората и пътят сякаш всеки миг ще ни разкрие съкровена тайна. Съществуват различни хипотези относно произхода на името на града, но на мен най-достоверно ми се струва предположението, че идва от латинската дума „коприре” – скривам, укривам, защото Копривщица сякаш се е скрила в глъбините на Средна гора. Предполага се, че възниква като селище към края на ХV и началото на ХVІ век. Според една от версиите градът е заселен от търновски боляри и други благородници, които са намерили убежище тук от османските нашественици.

Продължете с четенето на “КОПРИВЩИЦА – ГРАД НА ГЕРОИ”