С дъх на лавандула – град Карлово

БЪЛГАРИЯ Времето

Как един обикновен ден се превръща във вълшебен? С аромат на лавандула и още нещо…

Лавандуловите полета

Получавам покана от комплекс „Старинно Карлово“ да посетя „Празника на лавандулата“, който се провежда от 2015 година. Денят ни започва сред лавандуловите полета край град Карлово. Вървим из нивите и лилаво-сините багри ме усмихват, усещам прилив на енергия и сила.

Посрещането

Красиви момичета ни посрещат с питка и сол по стар български обичай, израз на гостоприемство, добронамереност и пречистване.

Жътварки

Две девойки жънат снобчета лавандула и ги подаряват на гостите. Поемам букетчето от ръцете на усмихнато момиче, помирисвам го и благоуханието ме омагьосва. Само преди минути подушвам цветчетата в полето, а аромат не усещам.

Чудя се, дали жътварките не извършват някакво тайнство, та да освободят божествения лавандулов дъх. Те като нимфи бродят и оживяват всеки стрък. Девойките са пазителките на древното растение, а слънцето е владетелят на опияняващия мирис. Щом палещите му лъчи погалят съцветията, благовонните масла се освобождават.

Лавандуловата жътва е тежка, че в най-горещите часове на деня се събира реколтата, та да е богата и да се добие най-много етерично масло.

Песните

Песен се извива над нивата, също както някога, та по-лека да е работата. Гласовете на засмени и нагиздени жени се разнасят навред и разиграват сърцето, отвличат мислите.

Винаги много се радвам на ентусиазма и отдадеността на местните певчески и танцови състави. Те са като стражи на духа, традициите, паметта и благодарение на тях фолклорът ни ще пребъде. Самодейците от село Горни Домлян и кв. Сушица, Карлово така сърцато пеят, че никой не може да остане равнодушен и всички гости: и българи, и чужденци се хващаме на хорото. Настъпва истинско оживление, същински празник.

Вярвам, че в българските песни и ритми е закодирана истинската ни същост и чрез тях се връщаме към себе си и настройваме душата си на правилната чистота. Винаги, когато изгубя пътя, търся корените си. Събития като „Празника на лавандулата“, съдържащи символите на българското – природата, песните, танците, носиите, са „спасителните острови“ в съвременния забързан, дигитализиран и глобален свят, в който се обезличаваме.

Земята

И земята…да, земята, тя е другото спасение за душата. Кое може да те накара да стоиш здраво стъпил на краката си, ако не близостта със земята. Тя е началото, от което се ражда прехраната ни, тя е и краят. Кое изгражда повече характера от тежкия кърски труд, неволите, свързани с отглеждането на реколтата – времето, напасти?

Стопанинът

Разхождам се из лавандуловите поля и наум благодаря на собственика им, че ни допуска до насажденията си и споделя с нас реколтата си. Знам, че всеки стрък е ценен за него, защото ако за нас лавандулата е красива, благоуханна, то за него и семейството му е прехрана и живот. Сякаш сме на гости в дома му. Моят дар за стопанина е благословията ми за здраве, берек и плодородие.

Лавандулов аромат

Малко по малко хората се оттеглят и се отправят към следващата точка от програмата на „Празника“, а на мен не ми се тръгва. Крача покрай лавандулата, вдишвам дълбоко от аромата й и ми се иска да остана тук с пеперудите, калинките и пчелите, да потъна в дълбок приказен пурпурен сън, в който е вечно лято. Отнасям си стрък лавандула, който да ме пренася сред лавандуловите полета, когато ми се прииска пак да танцувам с пеперудите.

Бухалов хан

Пристигаме в град Карлово и се отправяме към Бухаловия хан. „Празникът на лавандулата“ винаги се провежда в дните около Еньовден. Тук ни очаква красив венец от лековити билки, през който преминаваме за здраве. Дворът на къщата е пълен с хора и се разнася празнична глъч.

Феята на лавандулата и царицата на розата посрещат гостите. Всеки може да опита студен чай от лавандула и роза, локум с българска роза.

Приготвянето на лавандуловата вода

В двора по стара технология се приготвя и лавандулова вода, от която се извлича и лавандуловото масло. Приложенията на растението са безброй – в медицината, козметиката, кулинарията, ароматерапия. Сдобиваме се и ние с малко от целебната течност.

Самодиви

Зазвучава музика и момичета в бели роби представят танца на Самодивата (танцов състав „Старопланинска китка“). За първи път на подобно събитие с много хора ме докосва така изпълнение. Красивите, усмихнати и нежни лица на девойките, топлите им очи, в които искри радост и добрина така ме хипнотизират, че забравям за тълпата. Мислено се пренасям на горска поляна и все едно съм една от тях – волна самовила.

“Еньова буля”

Приказката не свършва. Следва обреден танц „Еньова буля“. Танцьорките ритуално движат венците и образуват различни фигури, превеждат„булката“ по цветен килим – разказват за невъзможната любов между Еньо и Стана. С този обичай измолват от Свети Еньо дъжд, здраве, плодородие и да пази от градушки и злини.

Хващаме се на хоро и отправяме обща молитва Еньо да е благосклонен и щедър към всички нас.

На турско кафе

Лека-полека Бухаловият двор опустява. Сядаме на чердака да отморим. С много внимание и грижа младо момиче ни поднася турско кафе и сладко от рози.

С всяка глъдка силните емоции се утаяват на дъното на чашите. Гледката на могъщата Стара планина насреща ни напомня, че сме само прашинка и миг от вечността. Ех, дано повечето от дните ми са вълшебни като този!

Хапването

Денят вече е преполовил и търсим къде да похапнем. По препоръка на служителите от комплекс „Старинно Карлово“ сядаме в ресторант „Дионисий“, който е в непосредствена близост. Посрещат ни радушно и вежливо, обстановката е много приятна. Възползваме се от съвета на сервитьорката и си поръчваме сач с месо и зеленчуци. Толкова е вкусен и огромен, че ми се иска да имам няколко стомаха, за да го изям целия. Обещаваме си отново да дойдем тук, за да ни нагостят така сладко.

Мааза, Патева къща

И уж ще си ходим, ама нещо все ни задържа. Минаваме край Патевата къща и ето че ни канят да видим восъчните фигури в Маазата. Построена е през 1863 година от Васил Патев. Мъдър човек ще да е бил, съдейки от думите му: „Днес мое, утре другиму, никогда никому”.

Постройката е на два етажа. На първия са разположени склад и дюкян, а на втория – склад и канцелария. В кабинета се срещаме с восъчна фигура, изваяна от Димитър Бакърджиев. Тя изобразява Васил Караиванов – първи братовчед на Васил Левски. Също като своя родственик и той участва активно в борбите за освобождението на България – ковчежник е на Карловски революционен комитет, участва в подготовката на Априлското въстание, помага на съратниците си. Записвайки спомените си с Апостола, се превръща и в първия му биограф.

На прага на Патевата къща срещаме момче и момиче, които помагат в реализирането на „Празника на лавандулата“. От разговора си с тях оставаме удивени. Насреща ни са начетени млади хора, които носят възрожденския дух на своите предци и виждаме, че в очите им гори онзи пламък на родолюбието, който е водил героите, пред които днес се прекланяме.

Десертът

Последната ни спирка е сладкарница „Патева мааза“, както подсказва името е непосредствено до „Патевата къща“. Шоколадовите топчета са наслада за небцето и фантастичен завършек на един чуден ден.

Хората

Хората…да, хората. Те са тези, които правят едно място, един празник незабравим и те карат да се върнеш отново.

Сърдечни благодарности към екипа на комплекс „Старинно Карлово“, които винаги ме посрещат с много топлина и усмивки и на всички сърцати карловци!

Повече за къщите от комплекс “Старинно Карлово” прочетете тук: https://tripdiary.eu/starinno-karlovo-shepot-minalo/

Актуална информация за работно време, цени и събития ще намерите тук: https://starinnokarlovo.com/