ПОДЗЕМНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ПЕЩЕРА „СНЕЖАНКА”

На път от Батак към Пловдив, преди да се върнем към ежедневните си занимания, се отбиваме да разгледаме пещерата „Снежанка”. Като казвам отбиваме се, не си мислете, че бързо се стига до пещерата. Всъщност се изисква ентусиазъм, за да стигнеш до нея. Нека обаче това не ви спира, ще се уверите, че си заслужава.

След отклонението от главния път от град Батак към град  Пещера, има около 2 км тесен асфалтиран път, по който трудно се разминават два автомобила. По асфалтирания път се стига до паркинг, където може да оставите автомобила си. Пещерата е труднодостъпна (около 25 минути нагоре по стръмна екопътека с дължина 830 метра). Оставяме колите на паркинга, поемаме дълбоко дъх и започваме изкачването.По пътя се наслаждаваме на горска „изложба” на дървета с най-изумителни форми.

Създателите на екопътеката са се погрижили да насърчават туристите, а и да ги забавляват, тъй като са поставили  окуражителни табели. Имам подозрения, че са правили собствено проучване, защото са поставени на точните места.

Преди да видя последната табела, сама възкликнах: Ето я, не остана! И не щеш ли пред мен надпис: „Вижда се, още малко!”.

Поемаме глътка въздух и екскурзоводката ни повежда на подземна разходка. Оказва се, че идваме в периода на зимен сън на прилепите и затова не можем да снимаме. Това не ни обезкуражава, защото ще е повод да дойдем отново, а и ценим живота на малките животинки. Така и вие ще имате причина лично да видите прелестните творения на водата.

От беседата научаваме, че пещера „Снежанка” е открита е през 1961 година случайно от пещерняците Борис Евтимов, Генчо Коцев и Жоро Златарев. Дължината ѝ е 220 м, а  постоянната годишна температура е 8 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера. Първата зала, в която влизаме е наречена залата на виметата, заради формата на сталактитите. На мен някои от тях ми приличат на медузи, но при пещерните образувания въображението на човек може да открие какви ли не форми. Тази пещера изобилства от сталактити, сталакмити, сталактони, драперии. Установено е, че в нея има над 800 000 сталактита. Думите ми са безсилни да опишат красотата, която очите виждат. Преминаваме в Голямата зала. В нея има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове. До Голямата зала пък се намира Музикалната зала, наречена така заради акустиката, която има. Изкачваме се към залата на Срутището.Освен необикновените формирования, тук водата е нарисувала картина на жена. Затаили дъх от произведенията на природата, се спускаме във Вълшебната зала. В нея се намира фигурка, приличаща на приказната принцеса Снежанка, на която е кръстена и пещерата. Преминавайки в различните зали виждаме и висящите прилепи, които са се сгушили един в друг, за да се топлят. В пещерата „Снежанка” живеят представители на 4 вида прилепи: Голям подковонос, Малък подковонос, Трицветен нощник и Голям нощник  Пещерата има и още една зала, която не е отворена за туристи, за да се опазят прилепите, които я обитават. От екскурзоводката научаваме, че тези създания са много крехки, на година раждат по едно малко и са нужни много грижи, за да го отгледат.

С голямо задоволство се спускаме по пътеката и се връщаме в къщи.