При всяко мое прибиране в родния Смолян ме посреща едно от Смолянските езера – Керяновият гьол (Платеното езеро). Видя ли тихите му води, в които се оглежда планината, знам, че съм у дома.
Събуждат се и спомените от детството, защото с родителите ми идвахме в ресторант „Рибката“, разположен на брега на езерото. Ей така, без повод! Да хапнем риба – я пъстърва, я скумрия. Толкова обичах тези вечери, защото в тях имаше топлина, уют, обич, радост и спокойствие, сякаш сме в къщи. В никой друг ресторант или заведение не съм чувствала такава топлина.
Може би е заради мястото. Кристалната вода, която не помръдва, все едно е стъкло, а в нея се оглежда планината.
Скалата „Невястата“ е застанала едновременно, като строг страж, бранещ входа на града и като любяща майка, в чийто нежна прегръдка се отпускаш безгрижно.
В това мое завръщане съм решила да си създам нови спомени. Цел на идването ми е „Ден за мама“ – по женски. Повод пак няма, просто така, защото най-ценно е времето със семейството и обичаните хора.
Уж не правим нищо специално, а като сме заедно денят става необикновен и ни се иска вечерта да отпразнуваме „нашето време“. Разбира се, нямаме колебание къде да похапнем, и двете си мислим за ресторант „Рибката“.
Радостни по детски щуреем около езерото. Решаваме, че е време за вечеря и влизаме гордо в ресторанта. „Имате ли резервация?“ – посреща ни любезно сервитьор. Ами сега? Улисани и развълнувани от „нашия ден“ не сме съобразили да направим резервация. Помнете, че дори и през седмицата е нужно да си запазите маса, защото винаги е пълно! След като обясняваме колко ни е важно да вечеряме точно в „Рибката“, служителите проявяват разбиране и ни настаняват на една маса, може би служебна. Изказвам най-искрени благодарности към персонала на заведението, защото проявеното от тях разбиране допринесе денят ни да има незабравим завършек! Мястото е важно, но още по-важни са хората, които те посрещат, защото и най-луксозното заведение със зашеметяваща гледка няма да е приятно, придружено от грубо отношение.
А масата, точно като за нас – с две места и уединена! За ястието нямаме колебание – скумрия на скара. Все със същия вкус – да си оближеш пръстите. Вдигаме тост за повече дни заедно!
Като че ли времето е спряло и отново съм дете, ето го пак това усещане за радост, обич, хармония (другият път ще сме цялото семейство, за да е пълно щастието).
Тръгвам си от Смолян с обновени спомени, до следващия път, когато ще си забъркаме нови.
