Пътешествието е не само пътуване до далечна и екзотична дестинация. Пътешестването е състояние на духа, при което се сливаш с мястото, чувстваш го и виждаш в цялата му прелест. От години живея в Пловдив и не спирам да бъда турист във вечно живия град и да разкривам всеки негов пласт.
Едно от бижутата на града е Гребната база. Тя се намира в квартал Христо Смирненски, в западната част на Пловдив. В изградения през 1988 година гребен канал, с дължина от 2,2 км, се провеждат регулярно международни състезания по гребане.
Освен да бъде домакин на спортните състезания, Гребната база е любимо място на семейства, велосипедисти, спортисти, за разходки, за срещи, за отдих ……
В непосредствена близост е и река Марица. Промушвате се през малката горичка и излизате на речния бряг на Хеброс, по който също може да се разходите или просто да приседнете, да съзерцавате водите й, които устремено са поели своя път към Бяло море.
Често идвам на Гребната база. Понякога тук се срещаме с приятели и неусетно в приятни разговори изминаваме 5-те км и после сядаме на чаша бира за отмора. Нерядко избирам да се усамотя, да остана с мислите си, да изчистя съзнанието си – съзерцавам малките и големи риби в канала, наблюдавам гребците, хората, с които се разминавам.
Разходките по залез слънце са внушителни – небето се оцветява в оранжево – розови светлини от отиващото си слънце, а водната повърхност удвоява неземно красивата картина.
Така се захласвам, че не усещам кога е настъпила нощта, когато мостът, разделящ наполовина канала, изгрява в червено – розово – синьо – зелени цветове и ставам свидетел на светлинен спектакъл.
На Гребната база се провеждат и много събития – концерти, спектакли, лятно кино. Тази година е първото издание на „Национален фестивал на пешеходеца“, организиран от Медицински университет – Пловдив. Идеята ме грабва веднага и бързам да се запиша.
В Пловдив има много събития, посветени на активния начин на живот и спорта, но този фестивал ме развълнува и въодушевява. С какво ли? И и аз не мога да си обясня как ме завладя така, но посланието на Медицинския университет достига до мен и нямам търпение да дойде неделният 19 май 2019 година. Каня много приятели да се включат, но избирам да отида сама, защото искам да го изживея пълноценно и да усетя атмосферата открай до край.
Впечатлява ме добрата организация. Не обичам масовите събития, защото настава хаос, често контролът се изплъзва на инициаторите и идва момент, в който участниците се лутат и никой не знае какво се случва. По време на Фестивала на пешеходеца усещам спокойствие, въпреки присъствието на над 1500 човека. Толкова е приятно да видиш хора от различни възрасти, професии, обединени в една кауза – активния начин на живот.
Фестивалът е и с международно участие, тъй като в Университета учат студенти от различни страни, освен това е създаден по примера на белгийски град Бланкенберге, където събитието се провежда от години. Най – малката участничка на 1 година и 6 месеца, а най-възрастният – на 87 години. А каква е тайната на близо 90 години да си толкова подвижен? Ежедневното движение, споделя възрастният господин, който ме респектира със свежия си вид и възможността на тези години да измине няколко километра ходейки. Пожелавам си и аз на неговите години да съм в толкова добра форма.
Танцьорите от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ „раздвижват“ и „разиграват“ сърцата ни с вълнуващото си изпълнение.
Събираме се на старта и тръгваме в едно – деца, тийнейджъри, семейства, младежи с домашните си любимци, баби, дядовци.
Състезателният дух у някои се събужда и независимо, че няма класиране по време, бързат да се откъснат напред. На няколко места студенти от МУ – Пловдив ни насърчават с окуражителни надписи и скандирания.
Навред цари радост, чувам развълнувани разговори, смях. Колко му трябва на човек, за да е щастлив!
Всички финишираме успешно.
След обиколката всеки има възможност да се подкрепи с витамини, да измери кръвното си налягане, кръвната захар.
Големи емоции създава и томболата с безбройните награди, които спонсорите на мероприятието са осигурили. Разбира се те са само черешката на новия ми любим фестивал. Програмата приключва с изпълнението на Академичен танцов ансамбъл „Медик“, които са инициаторите на Фестивала след участието си в белгийското му издание.
С нетърпение го очаквам другата година! Добрите каузи заслужават да се превърнат в традиция!