Бъди любопитен към света!
Като деца често играехме на мълчанка – игра, в която всички участници мълчат, докато някой, предизвикан от водещия, не проговори. Звучи лесно, просто си мълчиш. Но колко от вас са опитвали? От разстоянието на времето си давам сметка, че играта има дълбок замисъл и ни подготвя за живота. Старите хора са казали: „Мълчанието е злато“, … Продължи четенето ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ. МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА – ВЕРНИ СПЪТНИЦИ
Поемаме към Родопите и започва нашето пътуване във времето. Отправяме се към Националната астрономическа обсерватория – Рожен.
Продължете с четенето на “ОБСЕРВАТОРИЯ РОЖЕН – МАШИНА НА ВРЕМЕТО”
В началото на май настъпиха и първите горещи дни. В един от почивните дни решихме, че е време да избягаме от града и жегата. Привлечени от идеята за разхладата на гората и ледените потоци се отправихме към село Бачково. Над Бачковския манастир се намира местността Клувията, която е част от биосферния резерват Червената стена.
От времето на Византийската империя до днес тук се провеждат литийни шествия. Легенда разказва, че чудотворна икона на Света Богородица е изнесена от Бачковския манастир по време на Османското робство, за да я скрият от нашествениците в планината. През ХVІІ век е открита от две деца и върната в манастира. Незнайно как иконата изчезва и я намират отново в скалите, където е била скрита. След като правят отделен олтар за иконата на Св.Богородица, тя спира да изчезва. Всяка година в понеделника след Великден се извършва шествие, което повтаря пътят на иконата до Клувията и обратно.
Паркираме колата и тръгваме по пътя към манастрира. Кичьозните сергии, миризмата на кебапчета и многото хора ни напомнят за селски събор. Манастирът и пътеката са много посещавани, така че, ако се надявате на усамотение, това не е вашето място.
Срещу входа на Бачковския манастир започва и еко пътеката. Още в началото минаваме покрай църквата – костница на манастира. Построена е през 1083 г. Състои се от 2 етажа. На първия се намират гробовете на 14 монаси, а вторият е служил като църква за опело. В двора се намира манастриското гробище. На осем години гробовете се отваряли и костите се премествали в криптата на първия етаж. Побиват ме студени тръпки и бързам да отмина.
Постепенно навлизаме в гората. По това време на годината природата е невероятна: навсякъде е зелено и се носи приятен аромат от цветята и дърветата. През целия път вървим покрай реката, която ме изкушава, но не само с ледените си води, но и с забележителните водоскоци. Всеки един е уникален и водата е кристално чиста. А зеленият мъх, който покрива влажните камъни прилича на странно същество, което ми напомня на горски дух.
