ДО АМЕРИКА И НАЗАД – San Francisco

ДО АМЕРИКА И НАЗАД – San Francisco

След четири месеца работа дойде време да странствам из Щатите. По програмата Work and travel всеки студент има право да работи четири месеца и един месец може да пребивава като турист, за да пътува. Благодарение на една от моите съквартирантки успях да посетя Слънчевия щат – Калифорния. Тя ме покани да гостуваме заедно на нейни близки, които живеят в градче, близо до Сан Франциско.

Неописуемо е усещането да попаднеш на място, което цял живот си гледал на екрана. Едновременно ти се струва, че го познаваш, но е и чуждо за теб. Напомня ми за предаването Brain games, в което често показват ситуации, когато човешкият мозък се обърква от сблъсъка между натрупаните познания и реалността.

Сан Франциско е град със специфичен характер и очарование. Тихият океан носи  полъх на романтика, криволичещите нагоре-надолу улици привнасят закачливо-игрива нотка, топлото време създава чувството за вечно лято и ведро настроение.

DSC01177

Живописният облик на Сан Франциско оформят и многоликите квартали. Божествен аромат на вкусна пица се носи в италианския квартал Норт Бийч. В Китайския квартал можеш да откриеш сувенири на достъпни цени, реплики на всички световни марки. У туристите често предизвика любопитство кварталът на гейовете, където гордо се веят знамената на хората с хомосексуална ориентация.

DSC01235 DSC01238 DSC01286

DSC01233

Впечатляваща гледка към града се открива от кулата Койт (Coit tower). Тя се намира на Телеграфния хълм (Telegraph Hill) и е построена през 1933 година с дарение от Лилиан Хичкок, която обожавала Сан Франциско и от любов към него завещава 1/3 от парите си, за да допринесе за красотата му. Кулата се издига на 64 м височина. На първия етаж фигурите от стенописите обживяват кулата и ти се струва, че в нея кипи живот. За посещението на приземния етаж не се заплаща. Такса има, за да се качиш с асансьора нагоре – 8 долара за възрастни. Парите си струват. От прозорците на върха на кулата Койт се разкрива красотата на Сан Франциско. Като на длан виждаме: залива Сан Франциско, Острова на съкровищата, централната част на града, пристанището, мостът Bay Bridge, Алкатрас.

DSC01027

DSC01033 DSC01031

DSC01065 DSC01050 DSC01040

DSC01118

На срещуположната страна по права линия от кула Койт се намира най-кривата улица в света Ломбард стрийт (Lombard street). Улицата е достъпна за коли, които слизат на зиг-зак. С цветните алеи и криволичещата си форма прилича на декор от филма „Алиса в страната на чудесата”. Очакваш всеки миг зад храстите да изскочи заека и да ти каже „Тик-так”. Ако решите да се качите пеша, ще се изправите пред сложната логическа задача да решите от коя страна да тръгнете, защото от лявата страна ще ви се наложи да минете по 253 стъпала, а от дясната – по 249. Дизайнът на улицата е предложен от собственикът на имот до улицата Карл Хенри и е построена през 1922 година.

DSC01100

Емблема на Сан Франциско са мостовете. Мостът Бей Бридж (Bay Bridge) е построен през 1936 година, за да свърже Сан Франциско с Оукланд. Той е бил най-големият и най-скъпият мост за своето време. През 1989 година източната му част е разрушена при земетресението „Лома Приета” и е възстановен едва през 2013 година. Нямах възможност да мина по това инженерно чудо, но се любувах на мощната му фигура отстрани.

DSC00999

Тържествен беше мигът, когато иззад мъглите се откри пред мен Голдън Гейт Бридж (Golden Gate Bridge). Той е врата между Сан Франциско и градчето Саусалито.  Висящият мост се простира над пролива Голдън Гейт, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан. В миналото построяването му е било от изключително значение за икономическото развитие на града. Мнозина не вярвали, че е възможно да се построи мост тук, заради силните ветрове и мъглите. Идеята за издигането му е дадена през 1916 година от Джеймс Уилкинс. В периода 1933 – 1937 година екип от инженери и строители Джоузеф Строус, Ървинг Мороу, Чарлз Елис и Бетлефем Стийп сбъдват мечтата на жителите на града. Първоначално Голдън Гейт е боядисан в оранжево, за да се предпази конструкцията от корозия, по-късно хората поискали веселият цвят да се запази и да не се заменя със скучното сиво.

DSC01170

DSC01160 DSC01126

Невероятно е колко трудно е да успееш да заснемеш моста в целия му блясък. Мъглите тук идват и изчезват за секунди. Въпреки че създава известни неудобства, все пак  му придава загадъчност.

Кей 39 (Pier 39) е място, където се срещат уличното изкуство, търговците (ресторанти и магазини) и морските лъвове. Странна комбинация, но всички те съжителстват в синхрон, хармония и всеки със свой собствен ритъм. Тук за пръв път видях как уж с хаотични движения със спрей пред очите ми се появи изумителна природна картина. Най-атрактивни за мен бяха морските лъвове, които се бяха скупчили върху кейовете, лягаха едни върху други. Развеселяваха ме с измъчените си стонове, сякаш припичането на слънцето и излежаването по цял ден е изключително натоварващо занимание. Навярно мързелите ще потвърдят, че тези сладки същества имат нелека задача. Морските лъвове започнали да пристигат на кея през януари 1990 година, малко след земетресението „Лома Приета”. В началото наброявали около 50, но днес могат да се наблюдават над 900 екземпляра. Тук можете да видите кадри от американско предаване, заснело появата им през 1990 година http://www.pier39.com/home/the-sea-lion-story/.

DSC01250Тук може да видите моето любителско видео, в което заснех емоциите на морските лъвове:MOV01251

От Кей 39 се вижда и знаменития остров Алкатрас. Във времето, в което аз бях в Сан Франциско, билетите бяха изкупени и нямах възможност да посетя зловещото място. В превод от испански Алкатрас означава пеликан. Немалко филми разказват историята на най-непристъпния затвор. И до днес няма данни за успешно осъществен опит за бягство. В Алкатрас няколко години от живота си прекарва и гангстерът на всички времена Ал Капоне (1934 – 1938). Дори той не е избягал, а е преместен по болест в друг затвор.

DSC01258

Движейки се из улиците на Сан Франциско, неминуемо ще срещнете кабелните трамваи, които като машина на времето сякаш преминават от миналото в настоящето. Този вид обществен транспорт е запазен единствено тук. Кабелните трамваи тръгват за първи път през 1873 година. Навлизането на новите технологии и земетресението от 1906 година стават причина за постепенното му замиране. Като последния мохикан, устоява на времето и до днес кръстосва улиците на незабравимия град.

DSC01278

В мен и днес нося част от Сан Франциско: слънчева усмивка, романтичния дух и пъстрите спомени.

DSC01304

DSC01336 DSC01329

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »