ИЗЛЕТ КРАЙ НЕПРИСТЪПНИЯ ЯЗОВИР ВЪЧА

ИЗЛЕТ КРАЙ НЕПРИСТЪПНИЯ ЯЗОВИР ВЪЧА

От дълго време искам да си направим пикник край язовир Въча, но стръмните му брегове не са особено гостоприемни.

Тръгваме от Пловдив, посока Девин през Кричим за пореден път в търсене на нашето местенце покрай този непристъпник. Кръшната снага се вие в продължение на 30 км из диплите на Родопите, пазен от прохладната гора.

На много места има разположени понтони, заведения, къщи за гости, но ние търсим уединение и близост с природата, затова подминаваме всяка такава възможност. Пътят е много натоварен, тъй като е маршрут на камиони, по мое мнение, превозващи чакъл и други инертни материали. Внимавайте, защото когато са празни камионите се движат доста бързо, а и често има паднали камъни на шосето! Стоя на тръни в колата и трепвам при всяка странична пътека, за да разбера, дали не води към някоя полянка край Въча. На около 40 км от Пловдив виждаме широка отбивка и решаваме да спрем и да огледаме. Оказва се, че има стар път, по който може да се мине и с кола, но предпочитаме да се разходим.

Не след дълго получаваме похвала от възрастна двойка за избора ни да ходим пеша. Срещаме доста рибари. Водите на язовир Въча изобилстват от риба и е предпочитан за риболов.

Обхождаме наоколо района, за да намерим идеалното място за излет. Поляните са пълни с ароматни билки – мащерка, риган, жълт кантарион.

Не устоявам на примамливия мирис на мащерката и красивите й виолетови цветове. Винаги бера билките внимателно, като се старая да не измъквам корените, за да поникнат и следващите години. Най-добре е, когато разполагам с нож или ножица, но с известно усърдие се справям и само с ръце.

На един от завоите покрай коларския път намираме уширение, което е като тераса към язовира. Нашето място.

Постиламе шалтето (много полезен подарък от наши приятели, което вече е неотменна част от багажа ни за пикник), изваждаме вкусотиите за хапване и си спретваме чуден обяд. Задоволили глада, се отдаваме на пълна почивка, която граничи с медитация.

Наблюдението на зеленината, водата, рибите, прелитащите птици отпуска напълно съзнанието ми.

Не пропускам да разузная какво се крие около нас – опияняващи макове, красиви бодили и още, и още очарователни растения.

Неусетно минават няколко часа. Чувствам се преродена и пречистена.

Изживяването ни е помрачено от безобразно разхвърления навсякъде боклук – пластмасови и стъклени бутилки, кенчета от бира, торбички. За няколко минути събирам голяма чанта с отпадъци. Няма да спра да призовавам всички да не оставят мръсотия след себе си.

ПАЗЕТЕ ЧИСТА ПРИРОДАТА! ТЯ Е НАШИЯТ ДОМ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »