Еньовденски вълнения
В нощта преди Еньовден сякаш ме наобикалят таласъми и караконджули, та много ми дотяга градската глъчка, жегата и грижите. Чувствам необходимост да съм в гората, близо до река. На сутринта се събуждам с мисълта да открия мястото, което ще ме пречисти. От няколко години слушам за водопадите и водната пързалка някъде над село Храбрино. Веднъж се опитахме да ги намерим, полутахме се, но без успех. Този път съм твърдо решена и търся жадно информация в интернет. Попадам на няколко статии, които дават противоречиви сведения една спрямо друга. Решаваме, че ще се доверим на една от статиите. Събираме нещо за хапване и тръгваме.
Маршрутът
От Пловдив минаваме през село Първенец, продължаваме към село Храбрино, което се намира в полите на Родопите. Горещината ни прави още по-нетърпеливи да открием горската прохлада. По указания, влизайки в Храбрино, завиваме надясно през моста и продължаваме напред покрай аптеката. Малко по-нагоре в дясно има отклонение по черен път. Пътят слиза надолу и отдясно, и ляво има нещо като крепостна стена, която явно е трябвало да служи като ограда на недовършено огромно имение. Отново сме на кръстопът. Хващаме дясното разклонение, където пътят минава през тесен римски мост. Затаявам дъх, докато минаваме, защото мостът е извит и широк колкото колата, без да има укрепление отстрани. Следва каменист път около километър и ето че стигаме до асфалт. Има само едно платно.
Караме, без да знаем, дали сме в правилната посока, но не се отказваме. Изкачваме се, спускаме се, отново се изкачваме и ето че стигаме до паркирани коли. Намираме своето място и слизаме за оглед. Пълно е с хора. Има чешма, която е построена по случай 1300 години България. До нея има барбекю и хората си пекат различни вкусотии.
Но тук не е прословутата водна пързалка и тръгваме на проучване. Слагаме раниците и поемаме пеша по пътя към хижа Академик (хижа Родопски партизани). Пътечката е тясна, има много нападали дървета, храсталаци. Трябва много да се внимава.
Билките
Намирам няколко стръка риган и си откъсвам. Билките не са набрани по изгрев слънце, но се надявам, че силата на Еньовден не ги е напуснала. Натъкваме се и на дива мента, но тя все още не е цъфнала.
Водната пързалка
Вървим нагоре по течението на река Върлищица, но нямаме достъп до самата река и сякаш се изкачваме все по-нагоре. Дали сме на прав път? Следите от човешко присъствие (отпадъци) ни навеждат на мисълта, че посоката е вярна. Изведнъж пътят се спуска надолу и стигаме до реката. На огромните скали има хора, които се пекат, някои плуват. „Водната пързалка” е заета.
Намираме един плосък камък в средата на реката и се настаняваме. Над нас листата от високите дървета ни скриват от жаркото слънце. Точно до нас има малък водоскок, само в средата му се прокрадва слънчев лъч, който сякаш отваря портал към друг свят. Иска ни се да скочим в кристалната вода, но тя е ледена и я докосваме само с пръстите на краката си и обливаме лицата си с живителната течност.
Пикник
Откривателството не е лека работа и вече съм гладна. Не сме приготвили нищо специално, но тук на това място всичко е изключително вкусно. Дали заради умората, или заради свежия въздух?
Заситихме глада си. Изваждаме таблата и се отдаваме на блажена наслада. Чуваме единствено шума на реката и тракането на заровете.
Разузнавателна обиколка
Спокойствие, спокойствие, но мен все нещо ме дърпа да разузная още малко района. Скачам от камък на камък, искам да видя и само този водопад, и само този……
Игра с пеперудите
Наоколо е пълно с красиви пеперуди и аз тичам след тях като малко дете, за да ги „уловя” в кадър.
Медитация
Връщам се на нашия камък за малко почивка. Лягам по гръб, а над мен са дърветата и небето. Поемам дълбоко въздух и сякаш нищо няма значение, аз съм над нещата. Това място ме спаси, иска ми се да остана.
Връщането
Събираме багажа, но тръгваме още малко нагоре по поречието. Брегът изведнъж свършва и се налага да минем по едно паднало дърво, за да стигнем от другата страна на реката. Стигаме до скали, които наподобяват подредбата на гробница на маите.
Наоколо са само шубраци. Днес пътят ни свършва тук. Поемаме обратно. А как не ми се тръгва!
Повече за забележителностите около Храбрино ще откриете тук: https://rodopi-bg.org/za-obshhinata/naseleni-mesta/s-hrabrino/