Следвайки стремежа си да посетим всяко кътче на България, избираме следващата си дестинация. Потегляме към град Пещера, за да разгледаме крепостта Перистера. Запазено е гръцкото име, което в превод означава гълъб. Легенда разказва, че тракийското племе беси въстава срещу римляните, заради отнетото им светилище на Дионис. Повече от половин година продължила битката между беси и римляни. При обсадата на последната крепост римските легиони срещнали сериозен отпор, но редиците на тракийските войни оредявали. Една вечер от стените на беската крепост се чули тайнствени песни и от нея полетели последните й защитници. Пъстрите им наметала – зейри се разперили като криле. Първа литнала дъщерята на вожда Вологез, която наричали Перистера – гълъб.
Любопитни сме да разгледаме крепостта, която траките са бранили с живота си. На влизане в град Пещера (откъм Брацигово) след завой виждаме табела, която ни води към малка улица. Трудно я забелязваме, затова се налага да обърнем и да се върнем обратно. Не след дълго спираме на паркинга към крепостта, купуваме си билет от 4 лв. Касиерките са много отзивчиви и любезни.
Още с изкачването по стълбите забелязваме, че обектът е реновиран и добре поддържан. Изградени са големи беседки около крепостните стени, които са чудесни за пикници през топлите дни.
Пред нас се изправя сграда, която напомня на английските замъци. Естествено не е запазена в оригиналния си вид, а е реставрирана в периода 2008 – 2013 година, когато са направени археологически проучвания и социализация на обекта.
От табелите разбираме, че това е една от шестте кули и отличителният белег на Перистера, тъй като заедно със североизточната кула през VI век са преобразувани в църкви и са изпълнявали едновременно отбранителна и духовна функция. Подобно явление не е открито в нито една крепост по българските земи. Днес в югоизточната кула са оформени три етажа: на първия могат да се видят основите на църквата, на втория има реквизит на рицарски доспехи и може да се снимате за спомен, а от третия се открива прекрасна гледка към град Пещера.
От информацията разбираме, че на територията на Перистера са намерени две златни съкровища: от времето на Юстиниан Велики (527- 565), Юстин II (565 – 578) и Тиберий II (578 – 582). Продължаваме обиколката си навън. По цялата крепостна стена минава червена линия, която обозначава докъде е автентичната стена.
Впечатление правят и множеството глинени делви, разпръснати из обекта, които са аранжирани по протежението на цялата стена, която е била дълга 253 м и висока 14 м.
Запазени са основите на помещенията, които са се използвали за складове, жилища, работилници. В центъра на двора е поставен камък, в който се вярва, че се е вселил духът на тракийската девойка Перистера и все още пази крепостта. В североизточния край виждаме останките на другата църква – кула, която днес е надстроена с арка. При проучването й са открити части от стенописи, мраморни парчета от съдове за светена вода.
На това място, което е било духовен център, изпълнено е с мистика, решаваме да се вгледаме в множеството детелини, та току виж открием някоя, която е събрала силата на отминалите епохи. Търсенето ни е безуспешно, но не си тръгваме разочаровани, а щастливи и доволни, че се докоснахме до още едно от невероятните места на нашата страна и се обогатихме с нови знания за миналото.
Прекрасна статия!