Пловдивските пирожки
Често изпитваме носталгия по вкусовете от детството. Истинска еуфория ни обхваща, когато някой продукт се завърне отново на пазара. За съжаление, в повечето случаи ентузиазмът се заменя с разочарование, защото вкусът е бледо копие на онзи от миналото. Случаят с пловдивските пирожки е от малкото изключения.
Пекарната на майстор Запри
Когато дойдох в Пловдив, за да следвам в университет, за първи път опитах пирожки от пекарната на майстор Запрян Запрянов. Тя и до днес се намира на Малката главна, след търговски център „Халите“ посока Пешеходния мост. Веднага ми станаха любими: винаги топли, хрупкави, топящи се в устата, с точното количество мармалад и поръсени с пудра захар, специално за клиента. Не е възможно да мина покрай „Запри“ и да не си взема поне една пирожка.
Историята на пирожките
Наскоро се замислих, че са минали 16 години, откакто хапвам чудните пирожки и вкусът им не се е променил изобщо. Гризайки „сладките изкушения“ с колеги и приятели съм си създала спомени, които днес пирожките извикват в съзнанието ми с всеки залък. Като закачка изпращам снимки на стари приятели, които вече не живеят в Пловдив, за да ги „дразня“ колко изпускат и така потъваме в приятните мигове, които сме изживели. Уж едни пирожки, а се оказва история на един живот. Ето защо ми се прииска да науча тайната им.
С аромат на пирожки
Купувам си „греховното печиво“ и късметът ми се усмихва, защото виждам, че този път и майсторът е вътре. Едновременно плахо, но и напористо тръгвам да влизам вътре (това е забранено) и той ме спира, възмутен от постъпката ми. Набързо му разказвам, че много обичам пирожките и искам да науча повече за тях. Застанала на прага, го подпитвам и лека-полека историята на „вкусотиите“ полита към мен, заедно с аромата на току-що изпържени пирожки.
Традицията
Разбирам, че това е един от двамата синове на майстор Запрян, които са наследили занаята и продължават семейната традиция. Толкова малко деца поемат професията на своите родители, която е свързана със старите технологии и ръчна работа. Тежък е този труд, иска се постоянство, упоритост, трудолюбие. Липсват тези качества у много млади хора в съвремието. Майстор Запрян Запрянов е поставил началото през 1972 година.
Тайната
Привържениците на здравословното хранене ще зароптаят колко са вредни, защото са пържени, с бяло брашно и т.н. Само че вече половин век съставките в рецептата не са променяни и именно тук се крие тайната на пирожките. Независимо от нововъведенията, тенденциите и възможностите за повече печалба чрез използването на заместващи суровини, в пекарна “Запри” държат на качествените продукти: брашно, олио, захар,без консерванти и заместители.
Машината
Друга важна част за неповторимия вкус на пирожките е машината, на която се пържат. Да, същата руска машина, на която са се появили и първите „руски банички“ при „Запри“. Майсторът споделя, че е много трудоемко да се поддържа вече, защото няма части за нея и с времето се е амортизира все повече. Не искат обаче да я заменят с модерна, защото са убедени, че „магията“ на пирожките ще се развали.
Калъпът
И до днес нареждат готовите „пърженки“ в дървените тави, които са пак от преди 50 години и по тях определят идеалния размер на всяка една. По-късите или по-дългите подаряват на приятели или на хора в нужда.
Подаръци
Щастлива, че научих историята на пловдивските пирожки, си тръгвам и с подарък от няколко „несъвършени“, но те са и по-вкусни, защото са подарени с усмивка от самия майстор.
Устата ми се напълни със слюнка, а на вас? Тичам за една пирожка. Елате и вие!
