МАЙСТОРИТЕ ОТ САМОВОДСКАТА ЧАРШИЯ

МАЙСТОРИТЕ ОТ САМОВОДСКАТА ЧАРШИЯ

БЪЛГАРИЯ Времето

Занятчиите за мен са специални хора. Умението да твориш с ръцете си е дар. От малка винаги се изумявам, когато видя човек да превърне парче дърво, глина, камък в красив и полезен предмет. Голяма почит и уважение изпитвам към майсторите на традиционните български занаяти, тъй като те са свързани, не само с овладяването на начина на работа, но изграждат у човека добродетели. Усвояването, на който и да е занаят калява търпението, учи на трудолюбие и изгражда целия мироглед към света.

дърворезбарбоване

Във Велико Търново сме и посещението на улицата на занаятите е задължително. Старият търговски център носи името Самоводска чаршия. В средата на ХIХ век се разраства търговията и започват да се оформят търговски средища. Възрожденско Търново се развива като стопански център. От съседното село Самоводене в пазарни дни идват селяни и продават продукцията си на улицата. Така доскоро известният Ун пазар (брашнен пазар) се преименува на Самоводенски.

Самоводска чаршия Велико Търново

Рано сутринта е. Самоводската чаршия е празна. Липсва оживената атмосфера от някогашния пазар, когато игла е нямало къде да падне от хора. Едва няколко дюкяна работят. Обхваща ме лека тъга. В проучването си преди пътуването останах с впечатлението, че всички работилници са отворени и тук кипи живот. Обнадеждена бях, че поне във Велико Търново са успели да върнат блясъка на занаятите, та така да се съхранят занапред.

Самоводска чаршия Велико Търново

Вратите си днес е отворила грънчарницата и влизам да разгледам, но и да поразпитам какво се е случило и защо са хлопнати портите. Посреща ни ведро и усмихнато грънчарката Нина. https://bit.ly/2xHRtMU Тя споделя, че някои от колегите й не са успели да се справят с днешната пазарна икономика и са затворили.

грънчарска работилница

Разочарованието ми остава пред входа, защото наредените по стените чинии, купи, кани ме хипнотизират с краските си. Изненадана съм, че не виждам и познатата троянска шарка, която свързвам с традиционната българска керамика. Колко от вас са чували за типичната Великотърновска шарка? Ама нали сме в болярски, царски град, как не съм се сетила, че ще имат свои символи. htt

Великотърновска керамика

Докато Нина забърква материалите за нови изделия, ми разказва за типичните символи на Великотърновската грънчарска школа: орела – белег за величието на царете, флоралните мотиви, геометрични орнаменти. Откроява се зеленеият цвят, който се свързва с просперитета и материалното богатство.

майстор грънчар

Керамичните изделия на грънчарката са не само практични, красиви, но и музикални. Почуквайки ги с дървена лъжица, Нина отключва празничен  камбанен звън. Казвам ви, занаятчиите са изключителни хора. Срещата ми с Нина и керамиката й ми вдъхна сила и кураж. Колкото по-обградени сме с естествените материали, толкова по-здрави са корените ни, които ни държат яко за земята.

Крачим из калдъръма и ни примамва ателието за дърворезба. През прозорчетата надничат малки дървени фигурки – цял стопански двор от домашни животни – котки, кучета, патета, коне, крави. Редом до тях са и дивите представители на фауната – жирафи, щъркели, пингвини, костенурки. Има всякакви причудливи герои.

Майстор на целият този мини свят е не някой дядо, както обикновено сме свикнали да виждаме, а младият дърворезбар Христо. Разказва ми, че още от 19- годишен у него се е запалила искрата от неговия баща и чичо, които са първите дърворезбари в семейството им. https://www.facebook.com/atelie.stoychev

майстор дърворезбар

Типично българските пейзажи и картини са тяхното вдъхновение, ето защо техни герои са дядо с магаре, дядо с кавал, българските животни. Не липсва и хумористичната нотка, която напомня за народния герой Хитър Петър. За спомен си отнасям едно магаре, да ми напомня, че с упоритост всичко се постига, а и да ме развеселява. Колко истории има за Хитър Петър и неговото магаре, което макар и инатливо, все го измъква от беди.

дървени фигурки, магаре

Свиваме зад ъгъла и ето я шекерджийницата. Посядаме на турско кафе, да отдъхнем, а и да се подсладим със захарни петлета. Позабравили сме как да отморяваме. Пиенето на турско кафе е ритуал, който съдържа философията за насладата от живота. Както бавно се загрява водата от пясъка, за да се извлекат богатите му аромати, така бавно трябва да отпиваме и от живота, та да усетим всеки миг и сладък да е вкусът му.

шекерджийница, кафене
сладкарница, кафене
турско кафе, захарни петлета

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »