Занятчиите за мен са специални хора. Умението да твориш с ръцете си е дар. От малка винаги се изумявам, когато видя човек да превърне парче дърво, глина, камък в красив и полезен предмет. Голяма почит и уважение изпитвам към майсторите на традиционните български занаяти, тъй като те са свързани, не само с овладяването на начина на работа, но изграждат у човека добродетели. Усвояването, на който и да е занаят калява търпението, учи на трудолюбие и изгражда целия мироглед към света.
Във Велико Търново сме и посещението на улицата на занаятите е задължително. Старият търговски център носи името Самоводска чаршия. В средата на ХIХ век се разраства търговията и започват да се оформят търговски средища. Възрожденско Търново се развива като стопански център. От съседното село Самоводене в пазарни дни идват селяни и продават продукцията си на улицата. Така доскоро известният Ун пазар (брашнен пазар) се преименува на Самоводенски.
Рано сутринта е. Самоводската чаршия е празна. Липсва оживената атмосфера от някогашния пазар, когато игла е нямало къде да падне от хора. Едва няколко дюкяна работят. Обхваща ме лека тъга. В проучването си преди пътуването останах с впечатлението, че всички работилници са отворени и тук кипи живот. Обнадеждена бях, че поне във Велико Търново са успели да върнат блясъка на занаятите, та така да се съхранят занапред.
Вратите си днес е отворила грънчарницата и влизам да разгледам, но и да поразпитам какво се е случило и защо са хлопнати портите. Посреща ни ведро и усмихнато грънчарката Нина. https://bit.ly/2xHRtMU Тя споделя, че някои от колегите й не са успели да се справят с днешната пазарна икономика и са затворили.
Разочарованието ми остава пред входа, защото наредените по стените чинии, купи, кани ме хипнотизират с краските си. Изненадана съм, че не виждам и познатата троянска шарка, която свързвам с традиционната българска керамика. Колко от вас са чували за типичната Великотърновска шарка? Ама нали сме в болярски, царски град, как не съм се сетила, че ще имат свои символи. htt
Докато Нина забърква материалите за нови изделия, ми разказва за типичните символи на Великотърновската грънчарска школа: орела – белег за величието на царете, флоралните мотиви, геометрични орнаменти. Откроява се зеленеият цвят, който се свързва с просперитета и материалното богатство.
Керамичните изделия на грънчарката са не само практични, красиви, но и музикални. Почуквайки ги с дървена лъжица, Нина отключва празничен камбанен звън. Казвам ви, занаятчиите са изключителни хора. Срещата ми с Нина и керамиката й ми вдъхна сила и кураж. Колкото по-обградени сме с естествените материали, толкова по-здрави са корените ни, които ни държат яко за земята.
Крачим из калдъръма и ни примамва ателието за дърворезба. През прозорчетата надничат малки дървени фигурки – цял стопански двор от домашни животни – котки, кучета, патета, коне, крави. Редом до тях са и дивите представители на фауната – жирафи, щъркели, пингвини, костенурки. Има всякакви причудливи герои.
Майстор на целият този мини свят е не някой дядо, както обикновено сме свикнали да виждаме, а младият дърворезбар Христо. Разказва ми, че още от 19- годишен у него се е запалила искрата от неговия баща и чичо, които са първите дърворезбари в семейството им. https://www.facebook.com/atelie.stoychev
Типично българските пейзажи и картини са тяхното вдъхновение, ето защо техни герои са дядо с магаре, дядо с кавал, българските животни. Не липсва и хумористичната нотка, която напомня за народния герой Хитър Петър. За спомен си отнасям едно магаре, да ми напомня, че с упоритост всичко се постига, а и да ме развеселява. Колко истории има за Хитър Петър и неговото магаре, което макар и инатливо, все го измъква от беди.
Свиваме зад ъгъла и ето я шекерджийницата. Посядаме на турско кафе, да отдъхнем, а и да се подсладим със захарни петлета. Позабравили сме как да отморяваме. Пиенето на турско кафе е ритуал, който съдържа философията за насладата от живота. Както бавно се загрява водата от пясъка, за да се извлекат богатите му аромати, така бавно трябва да отпиваме и от живота, та да усетим всеки миг и сладък да е вкусът му.