ДНЕВНИК НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА

Не знам, дали защото съм дете на планината, но все по-често имам нужда от спокойствието и закрилата на гората.  Почивен ден е, качваме се на колата и се отправяме към полите на Родопите. Бързаме да намерим нашето местенце и малко над село Марково кривваме в една от отбивките. Натъкваме се на стар асфалтов път, който … Продължи четенето ГОРСКА ТЕРАПИЯ

В края на месец март усещаме първите топли ласки на пролетното слънце и решаваме да открием сезона на пикниците. Спонтанното ни решение в обедните часове да направим излет ограничава възможностите ни и тръгваме към обичайното ни за това място – на около 10 км от Пловдив, непосредствено след село Първенец посока село Храбрино. Не бих … Продължи четенето НА ПИКНИК КРАЙ ПЪРВЕНЕЦКА РЕКА

От малка родителите ми разрешаваха да пътувам на всяка екскурзия, организирана от училище. Те и моите учители възпитаха у мен силна любов и уважение към природата, културно-историческото наследство и традициите на България. Където и да отида, се радвам и впечатлявам от паметниците, обичаите, хората. Едно място, обаче, ме плени и остави в мен трайни спомени. … Продължи четенето ЕМО „ЕТЪР“ – ПАЗИТЕЛ НА НАРОДНАТА ПАМЕТ

На път от Батак към Пловдив, преди да се върнем към ежедневните си занимания, се отбиваме да разгледаме пещерата „Снежанка”. Като казвам отбиваме се, не си мислете, че бързо се стига до пещерата. Всъщност се изисква ентусиазъм, за да стигнеш до нея. Нека обаче това не ви спира, ще се уверите, че си заслужава. След … Продължи четенето ПОДЗЕМНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ПЕЩЕРА „СНЕЖАНКА”

Унасям се в сладък сън. Връщам се назад във времето, когато бях дете и се озовавам в родния дом в град Смолян. Вечер е. Усещам топлината на огъня и слушам песента на пукащите в печката дървата. Искриците си играят на гоненица и току някоя избяга през малкия процеп. Заставам до прозореца и наблюдавам как от небето се сипе сняг на парцали. Мрачният пейзаж се сменя с приказна белота, сякаш някой покрива земята с топла завивка, та да се сгушат под нея тревичките. Тихо е, безлюдно е навън. Само прозорци на къщите наоколо като светулки озаряват нощта и едва доловима глъч на семействата звъни навред.

Продължете с четенето на “КОЛЕДЕН СЪН – ЗАВРЪЩАНЕ В ДЕТСТВОТО”

Във всякa повест зa българското село гробището е в крaя му, зaщото тaм е последнaтa спиркa от земния ни път. Зaбелязaли ли сте, че всъщност този крaй георграфски често се намира в нaчaлото нa нaселеното място. Пътувaм зa своето село и осъзнaвaм, че стaвaт все повече любимите ми хорa, които ме срещaт тук при гробището. … Продължи четенето УМИРАЩАТА ДУША НА СЕЛОТО

Пътуваме от Чепеларе за Пловдив, но не ни се иска да си тръгваме от Родопите. Жадуваме да черпим още от силата на Орфеевата планина и поемаме към едно енигматично място. На разклона с фигурите на гайдар и родопчанка, които ни приветстват с песента „Бела съм бела юначе“ поемаме към Чудните мостове. Пътят се вие покрай … Продължи четенето МАГНЕТИЧНОСТТА НА ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ