ИДЕИ ЗА РАЗЛИЧНА И ЗАРЕЖДАЩА ОБЕДНА ПОЧИВКА

ИДЕИ ЗА РАЗЛИЧНА И ЗАРЕЖДАЩА ОБЕДНА ПОЧИВКА

БЪЛГАРИЯ Времето

Как минава обедната ви почивка? В разговори по телефона с приятели или семейството, в социалните мрежи или в работа на компютъра? Успявате ли да се заредите с нова енергия  за останалата част от работния ден?

Ще споделя как протичат няколко от обедните ми почивки. Надявам се да вдъхновя и вас да преосмислите как използвате свободното си време. А защо не и вие да споделите с мен в коментар своите начини, идеи и предложения!

lunch, Youth hill, Plovdiv

Моите обедни почивки

Стелките на часовника се събират в дванадесетия час, грабвам си чантата с обяда и хуквам навън. В зависимост от климатичните условия и настроението ми избирам различни маршрути: близките паркове или градинки, пространствата между жилищните сгради и из малките улички.

lunch time, Youth hill, Plovdiv

Ще си кажете, обедната й почивка е 1-2 часа. Въпреки че разполагам само с 30 минути, се старая да ги оползотворя максимално, за да се раздвижа,  да почерпя сила от природата и всички заобикалящи ни красиви малки неща, да подишам свеж въздух (не че Пловдив се слави с най-чистия въздух, но е за предпочитане пред изкуственото осветление и 4-те стени)

Тепетата са бижутата на Пловдив и са сред любимите ми дестинации, защото са оазис в шумната градска среда.

Ден 1 Снежни приключения

Натрупа прекрасен мокър сняг, с идеалната консистенция за снежни човеци. В пълна еуфория тичам към Младежкия хълм, за да сглобя набързо мини снежна фигура. Няколко деца се пързалят и си играят наоколо. Иска ми се и аз като тях да се хвърля и да направя ангел, но не съм подготвена с резервни дрехи. Все пак си имам мисия. Като Джепето извайвам своето човече, но не от дърво, а от белите снежинки. Съсредоточено търся идеалните клечки за ръце, а за носле – шишарка, най-трудно събирам камъчетата за очи, уста и копчета. Увенчавам своето създание с диадема и ето я пред мен Снежинка. Макар че снегът е мокър и студен, сърцето ми се стопля. За 30 минути се пренасям във вълшебно снежно царство и се връщам на работа, изпълнена с ентусиазъм и жизненост.

snowgirl, Youth hill, Plovdiv

Ден 2 Стари къщи

Излизам навън, където се вихри остър студен вятър. Моментално решавам да се скрия из малките улички сред близките жилищни сгради. Крача безцелно от пресечка в пресечка, но не със забит в земята поглед.  Разглеждам сградите и ето че сред грамадните блокове съзирам стари къщи, някои от тях изоставени. Едновременно са очарователни, тъжни и зловещи. Жалко е, че една по една изчезват и на тяхно място изникват модерни кооперации. Всяка от тези къщи е история на един живот, на едно семейство, на няколко поколения. Понякога си представям кой е живял, сцени от ежедневието на хората, как кънти детски глъч или кучешки лай, градинка пълна с цветя. Къщата носи съвсем различен заряд.  За мен тя е символ на дом, семейство, уют, любов. Затова се радвам при всяка среща със стара къща, макар и с нотка на тъга от порутения вид.

Old house, Plovdiv
Котешки истории

Терзанията ми изчезват намига щом видя някоя котка. Те са навсякъде: пред ходовете, по колите, в градинките. Във всякакви краски: сиви, оранжеви, черни, бели, шарени. Обожавам ги, защото тези животни умеят да се наслаждават на живота и има един аристократизъм в тях. Има на какво да ни научат. Повечето не се страхуват и на мига търсят внимание, ласки.

Cat, Plovdiv

Изключително талантливи актьори са. Правят всякакви чупки и стойки само и само да получат желаното. Толкова са сладки, смешни с шишкавите си форми, но в същото време елегантни и изтънчени. Винаги ме усмихват и ми напомнят да се радвам на живота. Сивият и студен ден стана ведър и лъчезарен.

Cat, Plovdiv

Ден 3 Фокус върху детайла

Топлите и слънчеви дни са най-примамливите за обедни странствания. Мястото е „Бунарджикът“ („Хълм на Освободителите“ или известен като Альоша). Повече за пловдивските тепета може да прочетете тук: https://tripdiary.eu/plovdiv-tepeta-prikazka-sedem-bratia/

Растения

Днес на фокус за мен са детайлите. Оглеждам се навсякъде. В пукнатините на стените край стълбите виждам как тревички и цветя са си проправили път. Поучително, нали? Независимо от трудностите, винаги можеш да постигнеш целта си. Ако няма утъпкана пътека, прокарай нова!

Bunardjik hill, Plovdiv

Пълзящите растения са още един пример за силата на устрема към желаното. Жаждата за светлина и вода ги кара да минават през всякакви терени. Намират начин да се приспособят и прикрепят навсякъде. Природата е учебник за живота. Можеш да откриеш отговор на всеки въпрос, само „трябва да внимаваш в час“!

Bunardjik hill, Plovdiv
Животни

Изкачвам се нагоре. Спирам внезапно. Чувам познато почукване. Кълвач. Търся го с поглед. Ето го. Усърдно забива клюна си в твърдото дърво. И той обядва. Толкова е красив със синята си окраска, а е и доста голям. Бързам да го снимам, но присъствието ми го смущава и отлита. Сещам се за едно от любимите ми детското филмче „Уди кълвача“. Уди винаги е пълен с енергия, всеки ден е приключение за него. Много тематичен е епизодът „Мравешко нашествие“. Кой е казал, че само децата гледат анимационни филми!?

Архитектура

На една от площадките се намира колонада с чешма. Дълго време тя беше в окаяно състояние и почти пред разруха. Сега поне е укрепена с метално скеле и има надежда, че ще бъде запазена, защото е един от символите на Бунарджика. Името на тепето произхожда от множеството извори – бунари, които бликат от недрата на хълма. Постройката е много красива и всеки елемент е изящен.

Bunardjik hill, Plovdiv

Надявам се скоро да я възстановят и да върнат блясъка й. Има легенда, че който пие от тази чешма, завинаги ще остане в Пловдив. Не само Рим има вълшебни шадравани. Така както те хиптотизира течашата вода, така и Пловдив те омайва завинаги.

Bunardjik hill, Plovdiv
Игра на гоненица

И времето ми за почивка се изнизва, та се втурвам надолу по паветата. Спирам внезапно! На едно дърво виждам катеричка с рунтава опашка. Не мога да я подмина. Дебна я, за да я снимам в най-добрата й светлина, а тя с радост позира. Но за без орехи, толкова. Припка през клоните и за миг я губя. Разиграваме си криеница. Оглеждам се, а тя си е намерила другарче. Разтапям се от сладките им муцунки и къделести опашки.

Сподели с мен как минава твоята обедна почивка!

Последвайте ме и във фейсбук: https://www.facebook.com/tripdiary.eu!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »