Несебър, Китен, Приморско
Морето често е свързвано със свобода, тайнственост и необятност. От незапомнени времена то предизвиква пътешественици, откриватели и изследователи да се впуснат във водите му и да търсят нови светове.
Морето има много лица – то е дръзко, бурно, смирено, страшно и прекрасно. Ако си човек със свободен дух, който копнее да лети, да твори и да странства, където и да си до теб ще достигне шепотът на морето, което те зове като красива русалка и те примамва с красотата си да я последваш.
И аз често чувам зова на морето и още щом настъпят първите летни дни се понасям след звучното боботене на вълните. Всеки възможен уикенд стягаме багажа и в ранни зори тръгваме за морето. По пътя винаги ни посреща изгревът със своите оранжево-розови краски, които винаги ме удивляват и не спирам да им се възхищавам.
През 2015 нашите морски уикенди започнаха в Несебър. Както всеки път, бързаме да отидем на плаж, за да се наслаждаваме на чудесните плажове и любимото море възможно най-дълго. Неповторимо е чувството да усещаш нежния и ситен пясък под краката си, който сякаш гали кожата ти. Несебър притежава хубави, широки и приятни за летуване плажове. Избираме своето място, настаняваме се и ето че е време за дългоочаквана среща с морето. То винаги ни посреща различно: понякога е сърдито и блъска вълните си една в друга, понякога е приветливо и те подканя с блестящата си топла вода, а друг път е измамно и сякаш иска да те вземе в мощната си прегръдка завинаги. Уважавам всяко негово настроение и откликвам спрямо волята му. Въпреки че е своенравно аз винаги му се радвам. Обичам да се разхождам по плажната ивица, да съзерцавам морето, а то да плиска краката ми, докато вървя. Всеки път забелязвам как водата променя сушата и това ми напомня как животът ни се променя. И може би не случайно хората са казали, че трябва да оставиш трайна следа, а не като стъпките, които водата лесно отмива и заличава. Морето крие своите „съкровища” в скалите.Там между камъните мога да наблюдавам живота на малките същества: рачета, миди, рапани.
В края на деня е време и за нашата разходка из улиците на града, магазинчетата. Насочваме се към Старата част на Несебър, където се намира архитектурно-историческият резерват. Навярно няма нужда да споменавам, че градът е в Списъка на ЮНЕСКО за паметниците на Световното културно наследство, но не мисля, че е нужно прелестите на България да са в нечий списък, за да ги ценим и да осъзнаем какво имаме. Несебър е възникнал преди повече от 3200 години върху територията на полуостров. Древното му име е Месамбрия/Месембрия. За дълговековното му съществуване свидетелстват останките от крепостни стени и църкви, чрез които може да се направи времева карта на отминалите епохи. Преминаваме през градската порта и започваме нашето пътуване назад във времето.
Църквата “Свети Йоан Кръстител” ни връща в X век. Тя е типичен представител на прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. След направени проучвания е установено, че е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика. В църквата е уреден малък археологически музей.
След това правим голям скок във времето и се придвижваме до ХVІІ век, когато е построена църквата „Свети Спас”. Тя е еднокорабна и едноабсидна църква с дължина 11,70 м и ширина 5,70 м. Строена е през 1609 г. със средствата на един богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян. Това става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход. Някога богатите хора са правили чистосърдечни дарения и са помагали на по-бедните, защото какъв е смисълът от несметни богатства, ако не ги споделиш и дадеш на нуждаещи се.
Връщаме се назад във времето с помощта на църквата “Света София”, т. нар. “Стара Митрополия”, която е разположена на предполагаемия стар център на града. Тя е трикорабна базилика. Дължината й е 25,50 метра. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Изграждането на базиликата датира от края на V и началото на VІ век. Два са строителните периода, като сегашния си вид тя е придобила в началото на ІХ век. Базиликата е била част от комплекс-резиденция на несебърския митрополит. Днес тук деца ритат топка и едва ли осъзнават значимостта на тяхното „футболно игрище”. Дали и след себе си ще успеем да оставим толкова здрави основи, които да издържат тежестта на времето?!
До нея се намират останки от църквата „Свети Димитър”. Строена е най-вероятно през XI век може би като семейна църква. По план е кръстокуполна, квадратна и триапсидна. Запазени са основите на четирите стълба, които са поддържали купола.
На пътя ни се изпречва църквата „Свети Тодор” Тя е малка еднокорабна църква, Дълга е 8.70 м и е широка 4.15 м. Фасадите са разчленени със слепи арки от обработени камъни и тухли.
Едновременно сме в Античността, Средновековието, Възраждането и настоящето, защото наред със старите църкви около нас се извисяват и възрожденски къщи, които свидетелстват за оживяването и възобновяването на Несебър през ХVІІІ век. Несебърските къщи са двуетажни. Долният етаж, със стени от камък и кал, е стопански. В него са бъчвите с вино и целият лозарски, рибарски или занаятчийски инвентар.Доста тясна и стръмна стълба води за горния етаж, където около голям салон са разположени стаите: две или три за стопаните и за техните гости, една кухня с килер към нея. Стаите на горния етаж са паянтови, отвън с дъсчена обшивка, а отвътре са варосани. Докато зидовете на долния етаж обикновено следват неправилните очертания на парцела, горният етаж е разрешаван в правоъгълни плоскости. http://www.ancient-nessebar.com/html/main_bg.php?menu=sights
Слънцето се скрива бавно зад хоризонта и ни напомня за идващата нощ. Преди да изчезне ни се представя в най-изящната си красота. Както денят бързо изтече, така се изнизаха и двата почивни дни.
Лятото обаче тепърва предстои и ние се завръщаме отново при нашето море. Този път избираме да се приютим в Китен. Както подсказва и името му, това е едно дивно морско градче, което ни привлича с прелестните си плажове, чистата вода, едновременно е спокойно и оживено. Китен се намира на малък полуостров между двата малки черноморски залива Караагач и Атлиман.
Навярно и за вас Китен е малък черноморски курорт и единственото, с което го свързвате са плажовете. Изненадващо за мен беше да открия, че и този български град е много древен и крие своите тайни. Близо до Китен са открити останки от крепостта Урдовиза. Нямахме възможността да я посетим лично, но се надявам, че това лято ще мога да зърна и това късче история. За сега ще споделя информацията, която открих в сайта на Китен.
http://ikiten.net/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD
Учените смятат, че тук се е разполагало старо тракийско селище, тъй като са открити останки от антични каменни котви и керамика от края на бронзовата епоха, архаическа, класическа и елинистична амбалажна керамика (главно фрагменти от амфори) и фрагменти от червенофирнисови римски съдове. Днес тук е запазена крепостната стена, която е преграждала полуострова откъм сушата. В края на XIX век стената на Урдовиза е била много добре запазена. През 1931 г. на полуостров Урдовиза пристигат първите заселници и построяват 14 малки къщи тип “шаронски” по програмата на французина Рене Шарон. Водата, благоприятното разположение и богатите пасища привличат заселниците. Погледнати отдалеч къщичките наподобявали китка и от 1932 г. то носи името Китен.
Когато идваме в Китен, винаги отсядаме в „Творчески дом Китен”. Това е база на Софийския университет. За уикенд туристи като нас е изключително удобно, защото винаги има място за нас, запазваме си места по имейл от предния ден, нямат изискване за минум нощувки и не се предплаща по банка. Някои от стаите имат прекрасен изглед към морето. Нощувката на човек струва 21 лева, има и паркинг, за който плащаш само 1 лв, а стаите са приятни. Има възможност да си доплатиш за закуска или обяд. Персоналът е любезен и учтив. http://www.tdkiten.namore.info/ Намира се на 150 метра от Южния плаж.
Хвърляме набързо багажа, слагаме банските и се отправяме към плажа. Разполагаме се удобно и отново се оставяме на хипнотизиращото въздействие на морето. Когато съм тук забравям за грижите, за несправедливостите и за трудностите, чувствам, че всичко е възможно. Впервам поглед в необятното и необуздано море, което ме отнася в друг свят – свят на блаженство, на красота, на светлина и вечно щастие. Грабвам фотоапарата и се опитвам да запечатам всеки миг, защото ми се иска това да продължи вечно. Снимам и малките животинки, и безбройните песъчинки, и чудноватите облаци, и нашите усмивки. Казват, че няма вечно щастие, но когато ежедневието ме затрупа със сивотата си, отварям албума със снимки и се връщам отново при лазурното море, което озарява деня ми.
Правя своята изследователска разходка по плажа и откривам, че морето прави не само мен щастлива. Виждам радостта в очите на малки, големи и още по-големи хора. Всеки намира своето кътче в този оазис на безгрижието и се убеждавам, че истинското щастие е не само в книгите, а е реално.
Заситих очите си с усмихнати лица, но в края на деня е време и да заситя стомаха си. В Китен си имаме свое местенце за вкусни изкушения. Това е бирария „Морско дъно”. Намира се малко встрани от главната улица и градската шумотевица. Но въпреки това е много посещавана и затова бързаме да стигнем преди 19:30, за да си намерим места. Тук правят най-вкусната скумрия на скара, истинска наслада за сетивата. https://foursquare.com/v/%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BD%D0%BE/559b7d0b498ea76bbc6982b3
Завършваме деня си с разходка из главната улица, разглеждаме магазинчетата. Препоръчвам ви да си направите и ретро снимка за спомен. Подарете си едно различно изживяване, като се преобразите в ретро костюм и се видите в нова светлина. Фотографите в малките фото студия толкова професионално действат, че дори няма да се усетите как сте се превърнали в изискана дама, загадъчен кавалер, сладка принцеса или друга мечтана роля.
На следващия ден отиваме на плаж на едно от любимите ни места – ММЦ (международен младежки център). На този плаж в близкото минало са се водили международни организирани лагери. И днес може да видите групи от руски ученици. Ако търсите място, където да паркирате близо колата си, да постелите хавлията си на плажа и да се радвате на широка плажна ивица и кристална вода, ММЦ е вашето място. Плажът е еднакво близо до Китен и до Приморско.
Лятото през изминалата година беше дълго и топло, благодарение, на което често се отзовавахме на зова на морето. Последната ни среща с него беше през септември в Приморско. Още един забележителен морски град. Защо ли? Защото той притежава най-дългите и примамливи плажове в България. Очарование придават и реките Ропотамо и Дяволска, които се извиват край тях.
В района около Приморско също има следи от древни селища. Тук се е намирал един от най-големите черноморски градове – Ранули. Открито е и светилището на града, наречено Бегликташ. Освен тях има останки от крепости, долмени. Но за тях бих искала да пиша, след като ги посетя.
При последното ни морско бягство решихме да се доверим на гостоприемството на местните хора и отседнахме на квартира при едно семейство. Парадоксалното е, че хората, които живеят тук приемат морето като начин за препитание и сякаш не могат да се порадват на благата му и да го видят с очите, с които ние го гледаме. Квартирата ни е с изглед към морето и се чудя, дали това семейство оценя какво богатство е да можеш да виждаш всяка сутрин от балкона си необятната морска шир.Подготвяме плажните дисаги и като Дон Кихот се потапяме в приказния морски приключения. Плажът е просто разкошен. Пред нас е мощното синьо море, а зад нас спокойно се движат водите на река Ропотамо. Простете ми за израза, но „ Кеф ти море, кеф ти река.” Плажовете на Приморско се преливат един в друг и неусетно по време на моята разходка стигам до познато място – ММЦ, където сред скалите търся пак среща със скритите им обитатели. Над морето освен чайките се носят и крилата на кайтсърфове. Кайтсърфистите се опитват да покорят вълните, да се понесат по вятъра и да задоволят жаждата на дивата си душа за свобода.
След дългата разходка се потапям в прегръдките на морето и се отнасям в своя свят. Това е моят начин за медитация, моето завръщане към себе си. Изпращаме деня със залеза и се впускаме в градската глъч и суматоха, там сред сергиите, магазинчетата и ресторантите. Само с морски въздух и слънце не може, трябва и да се яде. Откриваме едно приятно местенце и си поръчваме обичаните морски деликатеси.
Завършваме морското си пътуване на плаж „Перлата”. Името му не е случайно, защото този плаж е наистина перла в короната. Когато и да дойдем, водата е спокойна и тиха, лъчите на слънцето играя по повърхността й. Преди няколко години в тези примамливи води видях делфин. За мен това беше като вълшебство. И днес аз като риба в свои води се наслаждавам на кроткото море, е не с грацията на делфин, но навярно със същата охота.
Не пропускам да изследвам район. В края на плажа все още стои огромна и масивна сграда, някога резиденция “Перла”. За съжаление или може би не, днес е в окаяно състояние и се руши. Надявам се, че дори и тази сграда да заработи като хотел, няма да унищожат това райско място и да го превърнат в свърталище на пияни туристи.
Отстрани на сградата се натъквам на залив. Стотиците счупени мидени черупки са заместили пясъка и навярно затова тук почти няма плажуващи. В края на плажната ивица откриват няколко изоставени лодки и с изненада откривам, че едната е кръстена на мое име. С усмивка и доволство продължавам към скалите, за да проуча и това кътче. Нагорещените камъни не ми дават възможност да огледам внимателно, но пред мен се открива чудна цветна картина от червено-зелени водорасли, сред които като балон се носи една медуза.
Щом се връщам при кърпите, там ме очаква изненада. Един от мъжете до нас е създал невероятни творения само от пясък и вода. Досега бях виждала на плажа да се правят пясъчни замъци, а подобни изящни скулптори си мислех, че правят само професионалистите на фестивала за пясъчните фигури. С каква лекота този човек извайваше творбите си, сякаш беше детска игра. За съжаление, със същата лекота едно непослушно дете ги разруши. И отново урок от живота: Защо не ценим създаденото от другите и защо рушим красивото? На какво учим децата си?
И ето че идва време за раздяла. Не ни се тръгва. Този път е по-трудно, защото знаем, че ще се върнем чак догодина. Разделяме се с тъга, но и с надежда, защото не казваме сбогом, а само: „Довиждане, море!”