Навярно, и вие като мен сте били в Карлово и мислите, че сте видели всичко. Наскоро обаче научих, че в града са реставрирани 4 възрожденски къщи, които са обединени под името – комплекс „Старинно Карлово”. Карлово е от онези градове, които пазят паметта за светлите личности, които са допринесли за съхранението на българския дух, традиции и култура.
Разказът за новата забележителност събуди любопитството ми и ето, че сме на път към Карлово. Все още няма табели в града, които да ви насочат къде се намира комплексът, така че питайте местните как да стигнете до паметника на Васил Левски, около който се намират къщите.
Разходката ни започва от къщата на учителя и книжовник Райно Попович. Негови ученици са Георги Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков. Твърди се, че в тази къща Васил Левски е изпял първите си църковни песнопения. В първата стая, в която ни въвежда изключително любезната уредничка, ни посреща строгия поглед на Райно Попович от портрета на стената. Мислите си, че това е поредната къща – музей, в която ще слушате скучни истории за миналото и великите личности. Грешите! Тук няма да чуете, моля не пипайте експонатите. Под зоркия поглед на учителя аз си изработвам свидетелство с послание от Райно Попович на стара преса или както я нарича уредничката „прабабата на принтера”. Освен това може да си изработите картичка от рециклирана хартия със символа на Карлово – розата. Още от тук започва опиянението от благоуханното цвете.
Следващата стая е служила за класна стая, където са се учили децата. Макар и пораснали се стъписваме от дългата пръчка, която стига всеки ъгъл на стаята. Надникваме и в долапите, та току-виж намерим нещо скрито и интересно. Качваме се на втория етаж. Във възрожденските къщи салонът на горния етаж е служил за посрещане на гости. Аз бързам да поседна на така любимия ми миндер. Оказва се, че на него са стояли жените, а мъжете са се събирали да бъбрят и клюкарят в срещуположния край. В една от стаите се намира олтара, пред който Райно Попович се е молил. От нея са се отоплявали и другите стаи на етажа. В съседната стая е бил кабинетът на учителя, където са се обсъждали важните му дела. Тя е с изглед към пътя, за да наблюдават мъжете какво се случва отвън. В женската стая пък жените са бродирали, плели, шиели. Тук са се провеждали и заседанията на женското дружество. Жените продавали всичко, което изработят и с парите подкрепяли революционната дейност на окръга. Престоят ми в тази къща ме накара да се замисля с какви важни дела са се занимавали тези хора и как са давали всичко от себе си за каузата. Иска ми се и днес хората да са така отдадени на всеобщото благополучие, а не на собствените си изгоди.
Излизаме с усмивка и благодарност от къщата на Райно Попович и влизаме през една къща в двора на Буховия хан. Къщата е построена от Кирко Бухала. Някога е била хан, в който пътниците са отсядали. Още щом прекрачваме прага се озоваваме в широк двор. Затварям очи и сякаш виждам двора пълен с каруци, вързани коне, които хапват сено, а до тях ведро с вода. Качваме се на втория етаж и влизаме в стаите, в които преди са спали гостите на ханджията, днес са превърнати в ателиета за ръчна изработка на различни изделия. Те разказват историите на сръчните и работливи българки, които с двете си ръце изработвали дрехите на цялото семейство, черги, завивки. Българката се слави и с афинитета си към красивото и е успявала да създава уют в дома си.
За да се потопим напълно в атмосферата на Възраждането, сядаме на чардака да пием кафе на пясък. В кафенетата хората са обсъждали нещата, които са ги вълнували, бистрили са политически теми. Докато чакаме кафето да стане, благоговеем пред красотата на Балкана. Какви ли неща е видял този исполин?! Поднасят ни кафето със сладко от смокини. Вкусотия! Дошли сме в Карлово, за да си спомним за миналото, но защо да не надникнем и в бъдещето. Влизам в ролята на гадателка и се опитвам да разчета знаците по чашата. Отнасяме се в сладки приказки и не усещаме как минава времето. Любопитството ни обаче ни подсеща, че все още не сме видели всичко.
Отправяме се към следващата къща от комплекса „Старинно Карлово” – Патевата къща. Мислехте, че само ще спомена за карловската роза? Тя е толкова благоуханна и опияняваща, че е невъзможно да бъде пренебрегната. Маслодайната роза изпълва къщата със своя благовонен аромат. В една от стаите виждаме старата технология и инсталация, чрез която се е извличало розовото масло. Чудотворната течност слави страната ни по цял свят със своите разкрасяващи и полезни качества. Жалкото е, че както много от нещата в България, и този дар е по-ценен от чужденците, отколкото от самите нас. Подлагаме се на ароматерапия. Мирисът на различните масла ме отнася в чудна страна на блаженство. Интересно е, че на човек му е достатъчно само приятен аромат, за да се почувства по-добре. Уредничката е изключително ерудирана и ни разкрива тайнствата на розата и билките. Антрето на Патевата къща е окичено със снобчета от различни видове билки. Напомнят ми за детството, когато прекарвах летата си на село и събирах билки. Получава се истинска експлозия на аромати от букетчетата с мащерка, риган, жълт кантарион, мента, лайка, еньовче. А когато с цялото това богатство се приготви чай, няма начин да не се получи магическо питие.
Много атрактивна е мини инсталацията, чрез която днес извличат масло от розите и от различните билки. Изненадите не свършват до тук. Качваме се на втория етаж, където във всяка стая има по нещо любопитно. В първата стая ни очаква билкова ракия. Аз не съм почитател на ракията, но съм впечатлена от идеята за ракия от билки. От баба ми знам, че се правят подобни настойки за разтривки. Жалко, че ракията не мирише на билки, тогава сигурно щях да я опитам. Във втората стая има за всяка болка, мехлемче. Уредничката е приготвила домашни билкови мехлемчета с етеричните масла, добити в малката дестилерия. Красотата пък нали е мехлем за очите и затова третата стая е посветена на всички Царици на розата. Всяка година по време на Празника на розата в Карлово се провежда конкурс за красота.
Сетивата ни се наситиха с благоуханието на розата и билките. Заредени с нова енергия се отправяме към последната къща, макар да не ни се иска пътешествието ни да свършва. Стигаме до къща „Белия двор”. Последният собственик на къщата е Анна Кузманова – учител и деец на женското движение в Карлово. В тази къща изкуството говори. Художникът Никола Танев увековечава в картините си духа на Карлово. А уредникът на къщата, който също е художник, въвежда в света на изкуството децата, като им разкрива различни техники. Показва ни свои картини и картини на своите ученици, чрез които пред нас се разкрива още по-пълно миналото и настоящето на Карлово. На долния етаж на къщата пък млада художничка среща децата с иконописта.
От образованието, през майсторството на българката, даровете на природата ни, та чак до изкуството. Всичко това прави културата ни толкова богата. Защо дирим несметни богатства, щом всичко туй имаме. На нас е оставено да го пазим и да го предадем на децата си. Но как ще го съхраним, щом на забрава го обричаме. Нека има повече места на паметта като комплекс „Старинно Карлово”, което да ни нашепва заветът на дедите ни.
Един коментар на “Старинно Карлово – шепот от миналото”