ИЗВОРЪТ НА РЕКА АРДА – ЕДНА САМОДИВСКА ИСТОРИЯ

ИЗВОРЪТ НА РЕКА АРДА – ЕДНА САМОДИВСКА ИСТОРИЯ

Стане ли въпрос за река Арда всеки се сеща за язовир Кърджали, за Дяволския мост. Никой не се замисля къде реката започва своя дълъг път. Наричам я реката на Родопите, тъй като тя е най-голямата в Орфеевата планина и преминава през три областни центъра, за да стигне до Турция. Водите й изпълват язовирите: Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград.

Голямото пътешествие на река Арда започва из под корените на едно дърво в горите над село Горна Арда, област Смолян.

И не, не казвайте, че сте минавали от там, защото селото е крайно и се намира на границата с Гърция. А как се стига до него? В град Смолян между кварталите Райково и Устово на кръговото кръстовище излизаме на втория изход, има указателна табела за Пловдив. Няколко метра напред в дясно има отклонение за село Арда. Пътят минава през селата Чокманово, Смилян, Кошница, Могилица, Арда (Долна Арда) и на около 35 км се е сгушила Горна Арда. Районът е граничен, затова носим задължително личните си документи. В село Смилян гранична полиция ни спира за проверка.

Има няколко възможности да се стигне до извора на река Арда. Ние избираме единия от тях. Между селата Долна и Горна Арда някога е съществувал граничен пропусквателен пункт с ограждения или както го наричат местните – кльон. Днес са останали само част от съоръженията. Подминаваме ги, при гробищата в ляво е разклона за една от махалите в селото – Билянци/Билянска. Шосето е в доста лошо състояние, но е проходимо с кола. Караме бавно напред, наслаждаваме се на мириса на прясно окосена трева. Продължаваме покрай къщите и пътят сякаш свършва. Виждаме указателните табели за извора на река Арда и барбекю „Дядова ряка“.

Автомобилът ни не е подходящ за офроуд, затова го паркираме тук, а и искаме да се разходим по поляните. Изкачваме се над барбекюто и пред нас се открива божествена гледка. На около 1000 метра надморска височина сме, вдишваме дълбоко, чистият въздух прочиства съзнанието ни и изпълва телата ни със сила.

От хилядолетия продължава традицията в Родопите да се изграждат чешми. Старите хора казват, че ако не си построил чешма не си живял. Днес много родопчани издигат чешми в памет на близките си. Винаги е приятно да отпиеш прясна изворна вода.

Пътеката навлиза в гората. Под дебелата сянка на буковете и боровете растат гъби, повечето не са ядливи. Познавачите отдавна са обрали вкусните манатарки, пачи крак, сърнелки, които се срещат в района.

Стараем се да не се разсейваме много и следим за табелите, които ни показват посоката през цялото време.

Ето че между дърветата се открива широка поляна, осеяна с много цветя, билки, горски плодове. Сякаш преминавам в друг свят.

Сега разбирам защо в приказките самодивите се появяват на подбни скрити сред гората поляни. В мен се заражда нуждата да тичам с пеперудите, да помириша всеки цвят. Чувствам се волна, изпълнена с радост и много енергия.

Отиваме при извора. От табела разбираме, че сме се изкачили на 1455 м надморска височина. Старият бук пази като страж ледените води на извора. Отпивам глъдка и усещам как студената течност премива през мен. Действа ми ободряващо.

Поглеждам към короните на вековните дървета и сякаш стрелките на часовника се завъртат наобратно и ме връщат назад във времето, когато бях дете. Втурвам се да бера цветя. Правя си красив венец. Поставям своята „корона“ на главата и се провъзгласявам за самовила и си обещавам, че ще съхраня свободния си дух.

Танцувам с пъстроцветните пеперуди, летя високо с люлката. Забравям, че съществува друга реалност.

Дори и да не вярвате в самодиви, изворът на река Арда е място, до което си заслужава да се докоснете. Заведете децата си,  приятели и си направете чудесен пикник.  Изградени са беседки и заслон, където може да се скриете, ако времето се намръщи.

2 Replies to “ИЗВОРЪТ НА РЕКА АРДА – ЕДНА САМОДИВСКА ИСТОРИЯ”

  1. Хубав материал и снимки като цяло. Поздравления!
    Имам три бележки:
    Село Долна Арда няма. То се казва само с. Арда.
    Граничен пропусквателен пункт между с. Арда и с. Горна Арда никога не е имало. Там където пътят преминава през съоръжението (кльона) е имало граничен наряд, който е проверявал документите на хората, които са искали да преминат зад съоръжението. Това е можело да стане или ако човек е живеел в някоя от трите махали на сегашното Горна Арда (Билянска, Баротин и Средок) или ако е имал открит лист за посещение на двукилометровата гранична ивица.
    Изворът на р. Арда всъщност не е само един. Просто този е най-ефектен и затова е туристическа атракция. Може би стре забелязали, че до него и извън телената ограда има мостче, под което тече поток, който идва от друг извор разположен над този. https://www.kade.si/#map=19/2739555.32/5076037.23/0

  2. Благодаря за уточненията! Може би не съм се изразила точно. Аз съм от Горна Арда и като дете използвахме името Долна Арда и затова съм го използвала така, но е вярно, че фактологично не е коректно. Радвам се на бележките, защото така знам, че четете разказите ми!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »