Унасям се в сладък сън. Връщам се назад във времето, когато бях дете и се озовавам в родния дом в град Смолян. Вечер е. Усещам топлината на огъня и слушам песента на пукащите в печката дървата. Искриците си играят на гоненица и току някоя избяга през малкия процеп. Заставам до прозореца и наблюдавам как от небето се сипе сняг на парцали. Мрачният пейзаж се сменя с приказна белота, сякаш някой покрива земята с топла завивка, та да се сгушат под нея тревичките. Тихо е, безлюдно е навън. Само прозорци на къщите наоколо като светулки озаряват нощта и едва доловима глъч на семействата звъни навред.
В този идиличен спомен от моето детство се крие простата истина за живота – чистота в душите ни, мир и топлина в сърцата ни и любов в семейството.
На следващият ден слънчевите лъчи блещукат на белия сняг. Време е за пързаляне. Обличам топли дрехи и с децата от махалата грабваме кой каквото има – малки и големи шейни, найлони и се събираме на съседната до нас поляна, която е стръмна и идеална за писта. Сами подготвяме терена и настава луда веселба. Смях и викове огласят целия квартал. Всеки от нас безстрашно лети надолу и неуморно тича за следващото пускане. Мокри до кости и в сладка умора се прибираме и развълнувани разказваме на родителите си за смелите подвизи.
Отбелязала съм този ден в детския си дневник, като най-щастливият ми. И днес, когато натрупа пухкав сняг, грабваме с приятели найлоните и се отдаваме да неподправено забавление. И когато започнете да се оплаквате колко е студена и неприятна зимата, излезте навън със семейството си и/или приятели и открийте радостта и в този сезон, защото истинската радост е в малките неща и в способността да видиш света с детските очи.
В празничните дни преди Нова година (в по-ранното ми детство не се празнуваше Коледа) моят баща отива в гората и намира най-хубавата елха, донася я в къщи и аз с голяма радост и вълнение я украсявам. Кулминацията е запалването на лампичките и задоволството от добре свършената работа. Мама шета из къщата и аз помагам с приготовленията. Мммм, ухае на домашни гозби! Ето го и татко, който ми е отсякъл дрянова пръчка за сурвачката. С мама приготвяме пуканки, сушени плодове, орехи, шипки, вълнен конец и паричка, та да е богато окичена и да донесе много здраве, берекет, плодородие и щастие. Цялото семейство се събира в Новогодишната нощ, заедно с баби, дядовци, лели, чичовци – масата е пълна и любов и радост светят в очите на всеки. Празничната програма е в ръцете на децата. С моите братовчедки измисляме театрално представление, избираме реквизит от гардероба на родителите и с гордо вдигнати глави пеем, танцуваме, рецитираме стихчета и смаяната публика бурно ни аплодира. Докато сме били на сцената, под елхата са се появили подаръци. Пакетчета пълни с плодове и лакомства. Усмивки грейват на лицата ни. Сядаме всички на трапезата, хапваме вкусните ястия, смеем се, говорим си. Много очаквано и любимо на нас децата е сурвакането. Възрастните ни подканят да удряме по-силно, та да са здрави гърбините и през Новата година. Неусетно идва дванадесетия час. Слушаме речта на президента и тръпнем в очакване часовникът да удари полунощ, когато шампанското гръмва, всички се поздравяваме. Хващаме се за ръце и тропваме Дунавско хоро.
Навярно всичко ви звучи познато и ще кажете какво толкова. А дали и днес се радваме искрено на Коледа и Нова година и си спомняме значението на тези празници? Или в желанието си да изберем най-скъпите подаръци, грандиозно да посрещнем Новата година и притесненията за всички разходи, не забравяме същността им? Всички дребни детайли по подготовката са, за да създадем настроение и уют. Не е важно колко много храна има на масата, а тя да е сготвена с любов. И нека децата да участват, та да се научат на съпричастност, да помагат и да се трудят. А смисълът на сурвачката е да се изработи ръчно, а не да се купува, така децата ще осъзнаят традицията, ще нарекат с чистите си сърца пожеланията и ще знаят, че не паричките, които ще получат са най-важните. Нека дадат воля на въображението си, нека преодолеят стеснението си и ще ви покажат колко богат е вътрешният им свят. Да се хванем за ръце, да усетим топлината си един към друг, да се смеем, да мечтаем заедно, та да изчистим сърцата си от страховете, от изминалите трудности и да освободим място за нови надежди, вяра в доброто, макар и банално вярата, любовта и надеждата ни дават сили да вървим напред.
Събуждам се и вярвам, че всеки един от нас ще открие значимите неща в своя живот и ще твори добрини.
А какъв би бил твоят Коледен сън?