Съществува една нелепа закономерност, че човек най-малко познава родния си край. И аз така, докато живеех в Смолян посещавах само най-известните му забележителности. От няколко години се опитвам да наваксам и да опозная родния си град, като стигна до всяко негово кътче. С любопитството на пътешественик и като типичен турист прелиствам пътеводител за Смолян и Средните Родопи преди поредното си завръщане. Попадам на информация за Смолянския водопад, който се намира в самия град. Изумена съм! Как е възможно в града ни да има водопад и аз да не знам?! Научавам, че водопадът е висок 22 м и Смолян е единственият областен град, който си има водопад.
Не е описан много ясно начинът, по който се стига до него, но съм решена, че ще го открия. Влизаме в града откъм Пампорово и на първия светофар завиваме надясно, продължаваме направо и пътят се спуска надолу покрай Автогарата към квартал Средок. Стигаме до кръстовище и завиваме надясно, посока Каньона на водопадите и село Мугла. А оттук накъде? Спираме и питаме една жена, която след кратък размисъл ни казва да завием в първата пресечка наляво. Това е по посока към реката и решаваме, че е логично. Стигаме до някакъв паркинг, но изглед от водопад няма. Питаме няколкото възрастни мъже, седнали незнайно кога да пият и играят табла, и те се затрудняват да ни насочат към водопада. Уж ни дават някакви указания, но решаваме да се доверим на Google. След известно лутане се озоваваме над водопада, но не можем да го видим добре.
Забелязваме панорамна площадка, от която ни става ясно, че гледката ще е чудесна. Вали пороен дъжд, но това само ни мотивира, тъй като ще успеем да го видим в пълния му блясък. Най-накрая откриваме пътя и ето че се срещам със Смолянския водопад. Радвам се като малко дете. Странно е усещането да си живял голяма част от живота си в този град и да не го познаваш. Замислям се, че и с хората е така. Струва ни се, че познаваме хората около себе си и идва ден, в който научаваме нещо ново за тях, виждаме ги в друга светлина, кога позитивна, кога не особено. Не приемайте нищо за даденост и не спирайте да сте любопитни към света!
А кой е правилният път до водопада? Може да въведете в googlemaps ул. „Водопад“ (как не се сетих) и да оставите на навигацията да ви води, а ако не се доверявате на модерните технологии ето как стигнахме ние: след като сте завили на кръстовището надясно, посока село Мугла и Каньона на водопадите, завивате в първата пресечка надясно и карате по улица „Георги Раковски“, стигате до кръстовище, където улицата се разклонява на две, тръгвате по лявата, която е без изход, в края й оставяте колата и продължате пеша и ето че пак сте на кръстопът, хващате лявата (долната) улица, горната води към частен имот, след няколко метра правите същото упражнение и тръгвате по лявата пътека и след беседката вървите няколко метра по пътечка и ето ви при водопада.
Освен красива природна забележителност Смолянският водопад се свързва с името на Салих ага, който управлява Ахъчелебийска околия (Смолянско) в периода 1798 – 1838 година.Тук е раздавал правосъдие, като е хвърлял провинилите се от водопада и затова мястото е известно и като Салихаговата урва. Според изследователите на неговото управление Петър Маринов, Васил Дечев, Николай Хайтов по време на 40 годишното управление на Салих ага Среднородопската област постигнала икономически растеж, управникът не се съобразявал със Стамболските закони, а прилагал свои, които довели до подобряване на живота на българите християни и изравянето на правата им с българите мохамедани. Салих ага е останал в историята като строг, но справедлив. За да предпази своя район от нападенията на кърджалиите и да спре престъпността, той не допускал нарушаване на закона и всеки провинил се бил наказвал мигновено. От Смолянския водопад са хвърляни обвинените в разврат мъже и жени. Заради начина си на управление, който не се нравел на турците, Салих ага бил подмамен и убит.
Ето как е изглеждал Смолянския водопад около 1920 година. (снимка от книгата “Конакът на Салих ага пашмаклийски”, Матей Матеев, 2005, Пловдив)
Тръгвам си с желанието да разкажа на всички за откритието си. Копнежът ми да се докосна до всяка част от свидния ми роден град нараства неимоверно и ми се иска да се случи още сега, но знам, че трябва да съм търпелива и да отдам заслуженото на всеки къс бащина земя.
Повече за забележителностите в град Смолян и културната програма вижте в: ОБЩИНА СМОЛЯН :: ТУРИЗЪМ :: Туризъм (smolyan.bg)
Един коментар на “ОТКРИВАНЕТО НА СМОЛЯНСКИЯ ВОДОПАД”