ПО ПЪТЯ НА ДЕТСКА ЖЕЛЕЗНИЦА – ПЛОВДИВ С „ДЕТЕТО В МЕН“

ПО ПЪТЯ НА ДЕТСКА ЖЕЛЕЗНИЦА – ПЛОВДИВ С „ДЕТЕТО В МЕН“

Израстнала съм в район, в който железница не минава и затова от малка влаковете за мен са романтични, водещи към приключения и ги свързвам  с интригуващи случки. Вероятно ще ви прозвучи смешно, но една от детските ми мечти беше да пътувам с влак. Като студентка си купих карта с намаление за БДЖ и пътешествах из страната с влак. За разлика от повечето хора, които се дразнят на минаващите влакове, аз ги приемам като символ на щастие и късмет за деня.

Ето защо бях очарована, когато преди няколко години разбрах, че пускат отново детската железница на Младежкия хълм в Пловдив.

По случайност първото ми возене е на Деня на детето 1 юни и се радвам повече от  децата. От информационната табела разбирам, че детската железница „Знаме на мира“ е открита на 23 септември 1979 година.

Влакът тръгва от гара „Пионер“ и разполага с 1 локомотив и 3 вагона с 50 места.

Качвам се и се чувствам  като Алиса в страната на чудесата, когато изяде сладкишите за уголемяване и стаята й омаля.

Докато пътуваме, звучат детски песнички за настроение и си спомням колко безгрижно и щастливо детство имах  – по цял ден през ваканциите бях навън с другите деца и играехме заедно, тичахме из поляните и не искахме да се прибираме, вечер гледахме звездите и мечтаехме. Влакът се движи  бавно с 8,5 км/ч и цялата обиколка е 25 минути. От прозорчето виждам как катеричка скача от дърво на дърво и с умели движения се скрива, а птиците огласят парка със сладкопойните си песни.

На спирка „Панорама” слизаме за кратка почивка и докато машинистите подготвят локомотива за връщане, ние се наслаждаваме на гледка към Бунарджика или Альоша, както също е познат и на част  от Пловдив.

Използвам следобедната почивка на железницата и изминавам пеша 950-те метра, като  вървя покрай  теснолинейната линия. Маршрутът започва в подножието на хълма и постепенно се изкачва.

 

Трасето минава и през тунел. Спомням си как при пътуванията ни от Смолян за Пловдив с нетърпение очаквах тунелите и дори си имах любим – най-дългия. А този е по-специален, защото е изрисуван като морско дъно и сякаш се потапяме в дълбините сред медузи, китове, пъстроцветни рибки.

В миналото влакът е спирал на спирка „Снежанка”, но вече това не се случва.  За съжаление, постройките към спирките не се поддържат и са в нелицеприятно състояние – издраскани с графити, мръсни. Ако се обновят, детската железница ще бъде още по-привлекателна за малки и големи.

Тази разходка е като пътешествие към детството ми и се радвам, че се „срещнах” с детето в мен, за да си припомня, че радостта от живота е в малките неща: в разходките сред природата, да се заслушаш в песента на птиците и да си с хората, които обичаш.

2 Replies to “ПО ПЪТЯ НА ДЕТСКА ЖЕЛЕЗНИЦА – ПЛОВДИВ С „ДЕТЕТО В МЕН“”

  1. Децата имат понякога странни за околните мечти..аз си мечтаех да пътувам с автобус до училище, чудих се какво ли изпитват съучениците ми пътувайки, разглеждат ли около тях, беше страхотно изживяване да се кача за първи път, около 6 клас бях.. качих се на автобус и през цялото време се чувствах много горда, все едно извършвам някакво постижение..слезнах на следващата спирка и се наложи да повървя доста пеша до дома:-) сега ми се струва смешно, но… детска му работа..

  2. Благодаря ти, че сподели своя спомен! Като деца виждаме света с чисто сърце и сме отворени към него. Всяко изживяване е специално и вълнуващо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »