ТОЛЕДО – ГРАДЪТ НА РИЦАРИТЕ

БЪЛГАРИЯ Времето

Странствайки из Испания стигаме и до Толедо.  Пътуваме с автобус от Мадрид и сякаш се движим назад във времето: от новата към старата столица, от съвременността към миналото. Прекрачвайки прага на портите на крепостната стена, и аз като един Дон Кихот се отнасям във времето на рицарите и неспокойният  дух на героя ме води из стръмните улици. Можем да наречем Толедо дом на Дон Кихот, защото градът е център на автономната област Кастилия – Ла Манча, откъдето е и чудатият рицар. Изпълнена съм с ентусиазъм и копнеж за приключения. А може би в края на моята разходка ще бъда достойна да ме посветят в рицарско звание (макар и рицарството да е само за мъже).

Започваме похода си из улиците на старата испанска столица и вниманието ми е привлечено от закрит мост, свързващ две сгради. От моя личен гид разбирам, че в следствие на нашествия и завоевания, през Средновековието в града се обособяват три квартала на религиозните общности: католици, евреи и мюсюлмани. И този мост свързва еврейския и католически район. Замислям се, че Толедо също като Пловдив е мултикултурен град, в който през вековете различни народи оставят своя отпечатък. Днес в хармония съжителстват архитектурните творения на християни, мюсюлмани, юдеи и се обогатяват взаимно. И първият урок, който получавам като начинаещ рицар е да уважавам и ценя другия, защото културното многообразие ни разширява мирогледа.

Лутаме се из малките улички и с жаден поглед попивам красотата на заобикалящите ни постройки.  Виждам, че в далечината между жилищните сгради се извисява забележителна кула. Приближаваме се и ето че в цялото си величие пред нас се изправя катедралната църква „Дева Мария”. Тя е свидетелство за историческите промени в града. През VІ век на това място се е издигала вестготска християнска църква „Света Мария ди Риалто”, която през VІІІ век, по време на арабските завоевания, е преустроена в джамия. През 1226 г. крал Фернандо ІІІ издава указ за построяването на нова църква, която е издигната едва през 1493 г..

Излизаме на главния площад „Plaza de Zocodover” и присядаме в едно от кафенетата, за да отдъхнем. Утолявайки жаждата си, ставаме свидетели на сватба. Красивите младоженци и техните гости преминават през площада. Това ме подсеща отново за Дон Кихот и неговата любима Дулсинея. Любовта е силата, която ни води и заради която сме способни да се борим с великани и  вятърни мелници. Един принц и една принцеса в този ден сбъдват своята приказка и заедно ще преодоляват трудностите в живота.

Следи от наслагването на културни пластове в Толедо могат да се открият навсякъде. Озадачена съм от здание, чийто стени са изпълнени с изображения на мистични зверове, химери, гербове в съчетание с ориенталски арки. Разбирам, че това е манастирът Сан Хуан де лос Рейес, който  е построен в т.нар. стил исабелино – съчетание от готика с арабски елементи.

Крачим из каменните улици и като същински рицарите и ние сме подложени на изпитание – голямата горещина. Слънцето жарко препича, оглеждаме се, дали няма някое дърво, което да ни приюти под зелените си клони, но този път шансът не е на наша страна.  Дори палещите лъчи не могат да сломят приключенския ни дух и   продължаваме своя поход из Толедо.

Величествено на хълма над нас се извисява замъкът Алказар. И при неговото строителство са се наслагвали пластове от различите епохи: Древност, Средновековие, Ренесанс. През ХХ век е реконструиран и днес в него се помещават Военния музей и една от най-големите испански библиотеки – истински стожер на историята и знанието.

Аз съм рицар без замък, но може би някой ден  гордо ще развея своето знаме от кулите на  моят крепост. Отминаваме стените на двореца, защото времето не е наш съюзник.

Старият град на Толедо изобилства от сувенирни магазини, които предлагат символите на града, вложени в различни предмети. Едва ли ще ви учуди, че в града на рицарите, най-много се продават мечове, саби, ножове. В миналото Толедо е бил известен с производството на стомана и качествени мечове и различни оръжия. Ние сме въоръжени с несломим дух, въодушевление и словото, затова пренебрегваме хладните оръжия. Като спомен от Толедо за себе си отнасям лъжичка за кафе с фигурите на Дон Кихот и Санчо Панса, която ще стане част от личната ми колекция.

Напускаме Толедо, а в ума ми звучат словата на Дон Кихот:

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен….Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш…”

Живейте свободно!

P.S. Както всяко мое пътешествие, и за това приключение искам да благодаря на хората, който станаха причина то да се случи. Огромни благодарности!