ГОЗБИТЕ НА МАМА
Колкото и да пораствам и остарявам, пристъпвайки прага на родната къща, се връщам в детството.
На вратата мама ме посреща с насълзени от радост очи и топла прегръдка. Едва влязла, тя ме гони с елека и терлиците, че да не настина, независимо от сезона.
Сутрин мама не смее да стане или пък ходи на пръсти, че да си поспя. А когато се измъкна от топлото легло, вече мирише на колачки. Винаги има някоя и друга по-препечена, както ги обичам. Колачките са малки – едн-две хапки, пухкави и с хрупкава коричка. Мога да ги хапвам ей така без сладко или мед. Ако останат, през деня, минавайки грабвам някоя и гризвам в движение.
За обяд на печката къкри смилянски фасул (боб). Сготвен на печка на дърва, винаги е по-вкусен. Мама добавя щипка джоджен за аромат, а и да не дразни стомаха.
Когато съм при мама, не пропускам да я помоля да ми направи пататник (без точени кори). Не чака да я увещавам. Грабва картофите и се захваща да мие, бели, стърже. Чуква яйце, посолява, щипка джоджен и магията е забъркана. По специален начин наръсва сместа в тигана. Уж мързелив, но си иска майсторлък, че да се оварят картофите. Обръща, още малко и пататникът е готов. Чуден е! С айрян или кисело мляко се топи в устата.
О-о-о, ами кюфтенцата – пържени или на фурната – не мога да им се наситя!
А има ли домашни яйца и прясно мляко, мама не пропуска да направи крем карамел. Бърка динамично сместа без умора. Карамелизира захарта (в чаена лъжичка ми оставя малко като захарно петле) и после много търпеливо пече, че да не заври водата. Винаги го прави в специални купички (не в тава). Въоръжавам се с лъжица и купичка след купичка изчезват.
Запазената марка на мама са „мечетата“. Това са медени сладки. Те обаче се правят само по специални поводи – роджени дни, Коледа. Ако знаете колко трудоемка е направата им, ще разберете защо. Много е важно как ще омесиш тестото, казва мама. За всяко мече с чашка изрязва 2 кръгчета за лице и гръб, за лицето прави очи, уши и муцунка. Когато се изпекат и изстинат едно по едно ги слепва с шипков мармалад. Много е трудно днес да намериш хубав. Мама с дни и седмици издирва подходящия – да не е твърде течен, да не е сух, да е вкусен.
А количеството на мечетата е завидно – с кашони. Толкова са вкусни обаче, че изчезват за 2-3 дни и то само ако се ограничавам. С прясно мляко или кафе, на работа, в колата, на излет в планината мечетата на мама са ми най-любими.
Мама често казва, че готви едни и същи гозби. Тя майстори всякакви ястия. На мен обаче тези не ми омръзват, защото само тя ги приготвя така – с аромат на мама и дома!