Още щом листата на дърветата започнаха да променят цветовете си, в мен се зароди желание да видя есенните багри на гората.
Един неделен ден поемаме нагоре към планината, към хижа Здравец. След като минаваме градската глъчка потъваме в тишина, нарушавана само от сладкопойните птички. Мислите ми се връщат в детските години, когато тичах волно по поляните, берях гъби в гората, събирах ароматни билки, забавлявах се край поточетата и бях едно с природата.
Мъглата скрива топлите лъчи на слънцето, усещаме студ и сякаш от нищото се появяват красиви и волни коне. В очите им гори пламъкът на свободната душа. Изчезват така внезапно, както и дойдоха.
Поемаме отново към шумния и мрачен град. В мислите ми са все още онези коне и един въпрос не ми дава мира: Защо все не намирам време да тичам отново по поляните, да събирам билки и да се радвам на спокойствието на планината?