НА ПИКНИК КРАЙ ПЪРВЕНЕЦКА РЕКА

НА ПИКНИК КРАЙ ПЪРВЕНЕЦКА РЕКА

В края на месец март усещаме първите топли ласки на пролетното слънце и решаваме да открием сезона на пикниците. Спонтанното ни решение в обедните часове да направим излет ограничава възможностите ни и тръгваме към обичайното ни за това място – на около 10 км от Пловдив, непосредствено след село Първенец посока село Храбрино.

Не бих казала, че е типичното място за пикник, тъй като няма широки тучни поляни, но винаги се намира някое кътче под старите дървета. Около река Първенецка са разположени няколко заведения за хранене и много хора идват именно заради тях. Аз съм сядала само на ресторант „Малкия Явор“, където приготвят вкусна храна, цените са добри и обстановката е приятна.

Този път обаче сме избрали да си спретнем собствена трапеза на тревата, да поиграем табла и да се слеем с природата. Настаняваме се близо до реката, за да чуваме хипнотизиращото й шумолене и да усетим пречистващото действие на водата.

Вече сме изгладнели и бързо изваждаме провизиите. Сред природата апетитът се изостря и всяка храна е извънредно вкусна. След угощението идва ред и на забавлението. Подреждаме пуловете в таблата и играта започва. Концентрация, стратегии – тренировка за мозъка, разбира се и късмет, който в този ден явно не е на моя страна, защото съм губещият играч.

Идвали сме безброй пъти тук, но нещо ми подсказва, че трябва да огледам отново, дали пък няма какво ново да се види.

Прибираме всичко, заедно с отпадъците, които ни останаха от обяда. Казвам го неслучайно, защото където и да правим излети, изживяването ни винаги е помрачено от голямото количество боклуци, които някои хора оставят след себе си. Призовавам ви винаги да почиствате, нека пазим природата чиста!

Ние сме от страната на село Първенец и тръгваме по пътеката посока село Храбрино. Вперила съм поглед в земята и търся да открия някое ново цвете, малка животинка.

За първи път виждаме, че край едно от заведенията има пътека, която продължава покрай реката. Поемаме по нея и скоро срещаме и други хора, което ни обнадеждава, че има какво да се види. След няколко метра стигаме до останки от стара сграда и нещо като кладенец или кула. Няма информация, от която да разберем предназначението й.

Задминаваме и ето ни в края на пътеката, където откриваме „фитнес“ площадка. Навярно хора от Първенец са изградили двата лоста, за да поддържат форма. Интересна идея, неодобрявам само, че са наранили дървото, върху което са монтирали уредите. След неуспешните ми опити да направя и аз няколко набирания, виждам водопад между храстите.

Приближавам се и недоумявам как толкова дълго е останал скрит за мен. Водоскокът се е образувал върху изградената водозащитна дига, част, от която е разрушена, навярно под напора на водата.

Новото откритие ме изпълва с ентусиазъм и ми напомня да не спирам да търся, да провокирам себе си, да съм любопитна и да пътешествам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »