ОБСЕРВАТОРИЯ РОЖЕН – МАШИНА НА ВРЕМЕТО

ОБСЕРВАТОРИЯ РОЖЕН – МАШИНА НА ВРЕМЕТО

Поемаме към Родопите и започва нашето пътуване във времето. Отправяме се към Националната астрономическа обсерватория – Рожен.

С преминаването ни през прохода Рожен, стрелките на времеметъра се завъртат назад. Обширните девствени поляни на Переликско-Преспанския дял, ароматът на бор, красивите и нежни минзухари, надничащи изпод снега, ни връщат към природата и хармоничната връзка, която имахме с нея.

Оставяме колата и тръгваме пеша към самата Обсерватория. Пътят минава в шеги, закачки и искрено веселие, с които се пренасяме в детството – най-щастливият и безгрижен период от живота на всеки от нас.

Пристигаме пред входа и изчакваме до времето за обиколката ни. Предварително се информирахме от сайта на НАО – Рожен (https://nao-rozhen.org/visit/fr4.html), че посещенията са на всеки кръгъл час от 10:00 до 16:00 часа. Почивните дни в периода октомври – май са понеделник, вторник и сряда, а през лятото (юни – септември ) – само вторник. Нужно е да се събере група от 6 човека, в противен случай се плаща 26 лв обща входна такса. За връзрастни билетът е 5 лв, а за ученици, студенти и пенсионери – 2 лв.

Дежурният астроном ни посреща и „космическото“ ни пътуване започва още в партера с изложбата на снимки на изумителни астрономични явления и обекти – комети, луната, както и атмосферни явления – гръмотевични бури, Северното сияние. Асансьорът „ни изстрелва“ към следващото ниво от междувремевото ни пътешествие и ето ни пред телескопа.

Разказът на астронома ни отвежда в далечната 1981 година, когато официално е открита Националната астрономическа обсерватория – Рожен и 37 години по-късно, тя все още е най-голямата на Балканите и района на Югоизточна Европа. Телескопът Ричи-Кретиен-Куде е с тегло 40 тона, точно толкова е и неговата противотежест, с което общото им тегло достига впечатляващите 80 тона. Диаметърът на оптичното му огледало е 2 метра. Истински титан.

За жалост, с него не могат да се правят наблюдения от посетителите, а само от учените. От увлекателния разказ на астронома най-после осъзнавам що е то светлинна година и че телескопите са истински машини на времето, защото те виждат явления, които са се случили десетки години назад във времето, но едва сега светлината е достигнала до нас и ние можем да ги видим. Много от съзвездията, за които всеки от нас е чувал навярно отдавна вече не съществуват или са променили геометрията си.

Обещаваме си да дойдем лятото, когато са нощните наблюдения, за да полетим високо при звездите и да потънем в дебрите на Вселената.

Отваря се врата и сякаш оставаме в безтегловност. Около сградата на Обсерваторията има пътека, на около 20 метра височина, която позволява да се насладите на магнетичната гледка на Родопа планина.

Завръщаме се на земята и се насочваме към метеорологичната станция на Обсерваторията, която се намира в страни от основната сграда, в посока към по-малките телескопи. На открито са разположени различни уреди, които измерват скоростта на вятъра, количеството на валежите. Вниманието ми привлича слънчевият часовник, който е като магическо кълбо. Дава ми различна гледна точка към света, тъй като изобразява заобикалящата го среда наобратно. Не е лошо понякога да видиш себе си и околните по нов начин.

Сред сградите с по-малките телескопи сякаш се телепортирам в NASA и очаквам всеки миг да защъкат космонавти и с тях да се понесем в космоса и да се превърнем в междугалактически пътешественици.

Наоколо има толкова много сняг – гладък, чист и човешки крак все още не е оставил следа. Настройваме нашата машина на времето и ето ни отново в детството. Следва бой със снежни топки, ангелчета, скокове в снега – пречистваш смях до сълзи, истинско щастие и безгрижие. Мокри до кости си тръгваме заредени с „положителни електрони“ и мечтания за безгранични пътувания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate »