В рими

В рими

silueti, Mejdunaroden Panair Plovdiv

“Силуети”

Не бързай, поспри!

Мига улови,

не чака времето,

очи отвори!

Красотата докосни!

Лъч светлина.

Силует.

Мигновение

Проблясък.

Изгубвам се.

15.10.2020

Пристан

Корабът на пристана стои

в очакване на капитана.

Ето го, по буната върви,

ръка в ръка с любимата допряна.

Гласът на чайка – сигналът да отплава.

Очи в очи, сърце в сърце,

безмълвни двамата остават.

Корабът към хоризонта се отправя.

На пристана девойката тъжи,

вълните сестрински я утешават.

Измамни са обетите, уви,

сирени песен омайна запяват.

Корабът на пристана стои,

остана в морето капитана.

04 септември 2020

Vselena

Вселена

Емоция, която те залива,

Мълчание, което те смразява,

Ухание, което те омайва,

Тъга, която те поглъща,

Усмивка, която те огрява,

Сила, която те води,

Необятна Вселена.

29 август 2020

zalez v Kiten

Любов

Ах, любов, мечта и кошмар си,

Само ти, любов, нож в сърцето си,

Само ти, любов, пеперуди в стомаха си.

Един живот, любов, търсят те.

Ах, любов, лудост и хармония си,

Само ти, любов, света прекрасен правиш,

Само ти любов, вселената рушиш.

Цял живот, любов, питам се, има ли те.

Ах, любов, лек и отрова си,

Само за теб, любов, умирам,

Само за теб, любов, живея.

В един живот, любов, ще те намеря ли?

29 август 2020

Kiten, zalez

Следа

Следа отстави този ден,

следа в теб,

следа в мен…


Жарава палеща гори.

Колко дълго ли

ще задържим,

този огън, дет в сърцата ни пламти?


Залезът към хоризонта се отправя

и нека туй не е краят,

а началото

на любовта ни!

27 август 2020

Пътник

По друмища всякакви вървях,

широки и светли,

затънтени, тъмни пътеки…

Навлизах в безкрайни кръгови кръстовища,

с объркани указателни табели.

Из шосета поемах разнородни –

с много завои или обходни.

По бясна магистрала политам,

скоростта ме замайва, времето открадва.

Първокласен уж е пътят,

а в коловоз ме впримчва и дълго оставам в капана.

Бабуни разлюляват ме насам, натам…

Отбивка.

Кръстопът.

Поглеждам компаса – стрелката върти се стремглаво.

Северът интригуващ и така смразяващ,

Изтокът с митичен зов изгряващ,

Западът приключенецът в мен събуди.

Стоп! Югът – при душата ми ме връща.

Безпътица все една и съща…

03 август 2020

poem - dose love

Море

Отново съм тук, море,
преминала през бурите и самотата на зимата.
Чакам теб, море,
да ми разкажеш за твоите странствания.
Питам теб, море,
срещна ли по пътя щастието?
Отведи ме с теб, море,
измий с вълните си раните!
Понеси ме към нови светове,
в които вечно лято е!

12.09.2018

Където реката среща морето…

Когато реката и морето се срещнат,

водовъртеж повлича ни,

нагоре или надолу от нас зависи си.

Към тъмните дебри ли да се потопим

и мрачните си тайни да разобличим.

Озарявани от мечтите си ли да полетим

и във селенията небесни да се възвисим.

29.10.2019

Вдъхновено от град Карасу, Турция, където река Сакария се влива в Черно море

nosht, luna

Времеврът

Да плача,

да се смея…

забравих.

Просто живея.

Будя се сутрин.

Защо ли?

Денят – еднотипен.

Със звездите отдавна сме нямали среща.

А имаше време, било е нявга,

безброй звездопади се сбираха вкупом,

споделях копнежи, тревоги, вълнения мои.

Светваше ярко в тъмнината звездица

и запалваше силно надеждата нова.

Спирала безкрайна,

дните се нижат,

засмуква навътре тъмният вихър.

Мъглата се стели,

потъвам…

потъвам…

21.04.2020

Translate »