В рими

В рими

Пътник

По друмища всякакви вървях,

широки и светли,

затънтени, тъмни пътеки…

Навлизах в безкрайни кръгови кръстовища,

с объркани указателни табели.

Из шосета поемах разнородни –

с много завои или обходни.

По бясна магистрала политам,

скоростта ме замайва, времето открадва.

Първокласен уж е пътят,

а в коловоз ме впримчва и дълго оставам в капана.

Бабуни разлюляват ме насам, натам…

Отбивка.

Кръстопът.

Поглеждам компаса – стрелката върти се стремглаво.

Северът интригуващ и така смразяващ,

Изтокът с митичен зов изгряващ,

Западът приключенецът в мен събуди.

Стоп! Югът – при душата ми ме връща.

Безпътица все една и съща…

03 август 2020

poem - dose love

Море

Отново съм тук, море,
преминала през бурите и самотата на зимата.
Чакам теб, море,
да ми разкажеш за твоите странствания.
Питам теб, море,
срещна ли по пътя щастието?
Отведи ме с теб, море,
измий с вълните си раните!
Понеси ме към нови светове,
в които вечно лято е!

12.09.2018

Където реката среща морето…

Когато реката и морето се срещнат,

водовъртеж повлича ни,

нагоре или надолу от нас зависи си.

Към тъмните дебри ли да се потопим

и мрачните си тайни да разобличим.

Озарявани от мечтите си ли да полетим

и във селенията небесни да се възвисим.

29.10.2019

Вдъхновено от град Карасу, Турция, където река Сакария се влива в Черно море

nosht, luna

Времеврът

Да плача,

да се смея…

забравих.

Просто живея.

Будя се сутрин.

Защо ли?

Денят – еднотипен.

Със звездите отдавна сме нямали среща.

А имаше време, било е нявга,

безброй звездопади се сбираха вкупом,

споделях копнежи, тревоги, вълнения мои.

Светваше ярко в тъмнината звездица

и запалваше силно надеждата нова.

Спирала безкрайна,

дните се нижат,

засмуква навътре тъмният вихър.

Мъглата се стели,

потъвам…

потъвам…

21.04.2020

Translate »