В рими

Честита да е Новата година!

Коледните светлини поглеждам,

скрита е в тях надежда.

Здраве и мир да е навред,

с любов сърцата да туптят.

Усмихнати да са лицата,

да се множи добрината,

хванати ръка за ръка,

сплотени да сме през новата година.

31 декември 2021

Спасител

За нас ти бе до вчера непознат,

а днес – спасител,

светлината в мрака,

приятелска ръка.

Лекар не е просто занаят,

а посвещение в живота,

човечност безмерна,

благородство и чест.

Дарове, най-скъпи на сърцето ти,

да са твоята награда,

върховете, най-високи,

да се преклонят пред теб!

23 август 2021

Полата на мама

Мъничко момиче,

гардероба на мама отваря,

дама иска да става,

дела големи да върши.

Полата на мама облича,

червилото слага,

прическа си прави,

на токчета високи се катери.

Вече съм голяма,

пак съм с полата на мама.

Промених ли света

или съм същото малко момиче?

01 септември 2021

Последни августовски лъчи,

вятър в косите,

любимата песен звучи,

копнеж за летните дни.

Затварям очи,

шум на вълни,

плажни страсти,

пясъчни мечти.

Душата се рее,

свободата на птица копнее,

лятното настроение

в мен всеки сезон живее.

31 август 2021

Роса

Капчица вода, сгушена в трева,

наричат я роса.

Топлината в себе си сбрала,

живот на тварите дава.

Таз точица, напоена със светлина,

отразява наоколо света.

Измива нечистите мисли,

душите прераждат се бистри.

27 август 2021

На лятото последните му дни,

меланхолия се вмъква плахо в душата.

Не тъжи! – теши ме игривият сезон

Спомни си отминалите дни:

как гонехме вълните,

рисувахме по пясъка

и пеехме с  чайките.

В прохладата на борови гори

как се излежавахме блажено.

Тичахме по тучните поляни,

събирайки лечебни билки и цветя.

Заключи тез мигове в сърцето,

есенните багри с усмивка изживей,

снежната премяна с радост посрещни,

след пролетна обнова,

ний пак  летни одисеи ще творим.

25 август 2021

Самодива

Там, нейде, в Родопа планина,

сред дъбова гора,

поляна с невиждана премяна

крие тайна от света.

Лъчите със  злато навред, кат облеят,

самодива с боси нозе пристъпя,

венец от билки и цветя да свие,

сила в снагата й да вдъхнат.

Песен щурците запяват,

в танц магичен самовилата потъва,

в косите й слънцето заспива,

в очите й небето се стаява,

свободата вселенска в нея се сбира.

24 юни 2021

Себе си бъди

Трънливи пътеки, несгоди,

Срещи с всякакви хора,

дърпат те насам и натам,

укори, хвалби, любови,

чудят се как главата ти да завъртят.

На където и животът да те повлече,

себе си бъди!

Изкушения, корабокрушения,

верен на себе си остани,

с огледалото срещата не избягвай,

а гордо застани,

смело заяви:

„На себе си не изневерих!“

16 юни 2021

Невен

Невен жарък в светлина облян,

Живителна сила от него струи,

любовна магия сипе навред,

туй слънчево биле с ласка ще те възкреси.

Изкусен ваятел,

дарове чудни твори,

радост на всеки дари.

Роса витална венчелистчетата да напои,

туй цвете нежно в най-хубавата си одежда да се премени!

Щастие пълно в градината да възцари!

23 април 2021

Спасение

Море, спасение бъди ми!

Прегърни ме с твоите вълни

и към дълбокото отнеси ме.

Нимфите ти могат ли да излекуват моето сърце?

Жадувам с делфините да плувам

и безгрижно в изгрева и залеза да се изгубвам.

Сълзите си дарявам ти,

солта  ти горчивината да поеме.

Копнежите си по вятъра ще пусна,

далеч да ги отвее,

огорчение да не зная що е.

Море, спасение си мое!

19 април 2021

Разруха

Омръзна ми от преструвки

и чувства, които са ви чужди.

Морални в осъдителните думи,

в делата – развратни и скандални.

Любовта – омерзена,

Добротата – сломена,

Честността – опетнена,

Семействата – разединени.

18 април 2021 г.

Изгреви

Събуждам се

и любопитно пак поглеждам

към хоризонта призори.

Нетърпеливо чакам изгрева да се разсъни.

С портокалов цвят ли ще ме озари

и игриви розови нюанси,

закачливо в облаците скрит

или в клопката на мрака ще остане?

Надежда винаги тая

за цветното начало на деня.

С усмивка и ведрина

да се впусна в бързеите на живота.

21 октомври 2020

Силуети

Не бързай, поспри!

Мига улови,

не чака времето,

очи отвори!

Красотата докосни!

Лъч светлина.

Силует.

Мигновение

Проблясък.

Изгубвам се.

15 октомври 2020

Пристан

Корабът на пристана стои

в очакване на капитана.

Ето го, по буната върви,

ръка в ръка с любимата допряна.

Гласът на чайка – сигналът да отплава.

Очи в очи, сърце в сърце,

безмълвни двамата остават.

Корабът към хоризонта се отправя.

На пристана девойката тъжи,

вълните сестрински я утешават.

Измамни са обетите, уви,

сирени песен омайна запяват.

Корабът на пристана стои,

остана в морето капитана.

04 септември 2020

Вселена

Емоция, която те залива,

Мълчание, което те смразява,

Ухание, което те омайва,

Тъга, която те поглъща,

Усмивка, която те огрява,

Сила, която те води,

Необятна Вселена.

29 август 2020

Любов

Ах, любов, мечта и кошмар си,

Само ти, любов, нож в сърцето си,

Само ти, любов, пеперуди в стомаха си.

Един живот, любов, търсят те.

Ах, любов, лудост и хармония си,

Само ти, любов, света прекрасен правиш,

Само ти любов, вселената рушиш.

Цял живот, любов, питам се, има ли те.

Ах, любов, лек и отрова си,

Само за теб, любов, умирам,

Само за теб, любов, живея.

В един живот, любов, ще те намеря ли?

29 август 2020

Следа

Следа отстави този ден,

следа в теб,

следа в мен…

Жарава палеща гори.

Колко дълго ли

ще задържим,

този огън, дет в сърцата ни пламти?

Залезът към хоризонта се отправя

и нека туй не е краят,

а началото

на любовта ни!

27 август 2020

Пътник

По друмища всякакви вървях,

широки и светли,

затънтени, тъмни пътеки…

Навлизах в безкрайни кръгови кръстовища,

с объркани указателни табели.

Из шосета поемах разнородни –

с много завои или обходни.

По бясна магистрала политам,

скоростта ме замайва, времето открадва.

Първокласен уж е пътят,

а в коловоз ме впримчва и дълго оставам в капана.

Бабуни разлюляват ме насам, натам…

Отбивка.

Кръстопът.

Поглеждам компаса – стрелката върти се стремглаво.

Северът интригуващ и така смразяващ,

Изтокът с митичен зов изгряващ,

Западът приключенецът в мен събуди.

Стоп! Югът – при душата ми ме връща.

Безпътица все една и съща…

03 август 2020

Времеврът

Да плача,

да се смея…

забравих.

Просто живея.

Будя се сутрин.

Защо ли?

Денят – еднотипен.

Със звездите отдавна сме нямали среща.

А имаше време, било е нявга,

безброй звездопади се сбираха вкупом,

споделях копнежи, тревоги, вълнения мои.

Светваше ярко в тъмнината звездица

и запалваше силно надеждата нова.

Спирала безкрайна,

дните се нижат,

засмуква навътре тъмният вихър.

Мъглата се стели,

потъвам…

потъвам…

21.04.2020

Харесайте страницата ми във фейсбук: https://www.facebook.com/tripdiary.eu