Етикет: стихове

Самотници безпътни,плетат мрежи,лъжи…Погазени обети. Омерзени души,погубени от изкушението.Грехопадението…руши. 14 декември 2022 Продължи четенето Грешници

На брега присядам
да се сгуша,
морето е приятел,
мълчаливо слуша.
Продължи четенето На брега

Изгреви Събуждам се и любопитно пак поглеждам към хоризонта призори. Нетърпеливо чакам изгрева да се разсъни. С портокалов цвят ли ще ме озари и игриви розови нюанси, закачливо в облаците скрит или в клопката на мрака ще остане? Надежда винаги тая за цветното начало на деня. С усмивка и ведрина да се впусна в бързеите … Продължи четенето Изгреви

Любовта – зависимост като всяка друга. Изкривена реалност, друго време-пространство. Абстиненцията те подлудява.
Търсиш нова доза, за да усетиш отново, че летиш…
Надеждата, че светът има смисъл…
Продължи четенето Доза любов

Времеврът Да плача, да се смея… забравих. Просто живея. Будя се сутрин. Защо ли? Денят – еднотипен. Със звездите отдавна сме нямали среща. А имаше време, било е нявга, безброй звездопади се сбираха вкупом, споделях копнежи, тревоги, вълнения мои. Светваше ярко в тъмнината звездица и запалваше силно надеждата нова. Спирала безкрайна, дните се нижат, засмуква … Продължи четенето Времеврът

Където реката среща морето…
Когато реката и морето се срещнат,
водовъртеж повлича ни,
нагоре или надолу от нас зависи си.
Продължи четенето Където реката среща морето…

Отново съм тук, море,
преминала през бурите и самотата на зимата.
Чакам теб, море,
да ми разкажеш за твоите странствания.
Продължи четенето Море