Времеврът

Времеврът Да плача, да се смея… забравих. Просто живея. Будя се сутрин. Защо ли? Денят – еднотипен. Със звездите отдавна сме нямали среща. А имаше време, било е нявга, безброй звездопади се сбираха вкупом, споделях копнежи, тревоги, вълнения мои. Светваше ярко в тъмнината звездица и запалваше силно надеждата нова. Спирала безкрайна, дните се нижат, засмуква … Продължи четенето Времеврът