Бягство – м. Клувията – Бачково
Местността Клувията в резерват Червената стена, край село Бачково
В началото на май настъпиха и първите горещи дни. В един от почивните дни решихме, че е време да избягаме от града и жегата. Привлечени от идеята за разхладата на гората и ледените потоци се отправихме към село Бачково. Над Бачковския манастир се намира местността Клувията, която е част от биосферния резерват Червената стена.
Легендата
От времето на Византийската империя до днес тук се провеждат литийни шествия. Легенда разказва, че чудотворна икона на Света Богородица е изнесена от Бачковския манастир по време на Османското робство, за да я скрият от нашествениците в планината. През ХVІІ век е открита от две деца и върната в манастира. Незнайно как иконата изчезва и я намират отново в скалите, където е била скрита. След като правят отделен олтар за иконата на Св.Богородица, тя спира да изчезва. Всяка година в понеделника след Великден се извършва шествие, което повтаря пътят на иконата до Клувията и обратно.
Маршрутът
Паркираме колата и тръгваме по пътя към манастрира. Кичьозните сергии, миризмата на кебапчета и многото хора ни напомнят за селски събор. Манастирът и пътеката са много посещавани, така че, ако се надявате на усамотение, това не е вашето място.
Костницата
Срещу входа на Бачковския манастир започва и еко пътеката. Още в началото минаваме покрай църквата – костница на манастира. Построена е през 1083 г. Състои се от 2 етажа. На първия се намират гробовете на 14 монаси, а вторият е служил като църква за опело. В двора се намира манастриското гробище. На осем години гробовете се отваряли и костите се премествали в криптата на първия етаж. Побиват ме студени тръпки и бързам да отмина.
Природата
Постепенно навлизаме в гората. По това време на годината природата е невероятна: навсякъде е зелено и се носи приятен аромат от цветята и дърветата. През целия път вървим покрай реката, която ме изкушава, но не само с ледените си води, но и с забележителните водоскоци. Всеки един е уникален и водата е кристално чиста. А зеленият мъх, който покрива влажните камъни прилича на странно същество, което ми напомня на горски дух.
