Пловдив е изумителен град. От 10 години живея в него и не спира ме изненадва. При всяка моя разходка откривам нови места или виждам по-нов начин посетените. В която и посока да поемете, пред вас се откриват интригуващи гледки и очарователни места. Ще ви разходя из световно известните пловдивски тепета, които крият хилядолетна култура.
Историята на тепетата и по-точно процесът на тяхното формиране се базира на предположения. Още няма научна обосновка за тяхната поява. Ще оставим науката да гадае, а аз ще ви разкажа една от легендите за създаването на тепетата, която да разпали въображението ви.
„…..Войските на Филип Македонски неуспешно щурмували няколко пъти Вавилон, а градът определено не искал да се предаде. Тогава пълководецът издал заповед – който пръв се качи на крепостната стена, печели като награда управлението на града. Имало в армията му мнозина тракийци и един от тях успял да избегне вражеските стрели и мечове, да се покатери по стълбата и да стъпи на зъберите. След пробива градът паднал бързо и Филип Македонски изпълнил обещанието си – назначил смелия воин за управител. Минали години, утвърдил властта си новият управник, но пък съседите му заплашвали да го нападнат. Точно тогава получил вест от родното си място, брат му го молел да им се притече на помощ срещу варварските племена. Не се отзовал тракиецът, твърде много се боял за поверения му град. След време той отново получил вест от брат си – майка им била на смъртно легло и искала да го види за последен път. Отново не отишъл тракиецът, дворцови интриги заплашвали управлението му и твърде много се побоял за властта си. Преди да издъхне обаче, майка му го проклела на камък да се превърне, ако отново стъпи в родния си край. Дошъл и краят на живота на управника, последното му желание било да го погребат там, където се е родил. Най-верният му слуга натоварил ковчега с тялото му на няколко камили и тръгнал на път. Дълго вървял, много земи прекосил и накрая стигнал земите на днешен Пловдив. Спрял вечерта огън да накладе, а ковчегът се изхлузил от камилата, която го носела, паднал на земята, отворил се и тялото се изтърколило. Мигом всички се вкаменили – и мъртвият вече тракиец и слугата му и камилите, така се образували хълмовете.”
Как са се появили тепетата в Пловдив, сигурно ще остане загадка завинаги. Мистерия е не само произходът им. Всеки от хълмовете е като приказен герой и ни разкрива удивителен свят. Нека си представим, че тепетата са седем братя. Според някои семейството е още по-многобройно. Ще ви разкажа историята на всеки от тях.
Най-големият от братята е Небет тепе, в превод „Хълм на стражите”. Наречен е така заради доброто си местоположение. На него се е простирало едно от четирите праисторически селища на територията на днешен Пловдив и животът тук не е прекъсвал от VІ век пр.н.е. По-добре проучен е периодът от края на бронзовата и началото на желязната епоха, когато на тепето е ситуирано укрепеното тракийско селище на бесите. V –ІV в пр.н.е. селището прераства в град – оттогава са останките на царския дворец, култовия център и най-старата укрепителна система. Първата вътрешна крепостна стена на Небет тепе е от І век пр.н.е., с дължина 1650м, обграждаща площ от около 80ха.
От времето на Средновековието се е запазило и до днес водохранилище, което ни удивява със своята вместимост от 300 000 л. По време на вражески обсади е давало възможност на населението в града да удържи дълго атаките. Всички сме гледали филми за замъци, в които героите откриват скрита врата, водеща до тайни тунели. При една моя разходка аз случайно открих таен вход, наречен потерна, който извежда чрез засводен коридор и изсечени в скалата 16 стъпала до северното подножие на хълма към река Марица. В миналото при опасност царското семейство се е измъквало през този скрит изход и са отплавали на безопасно място по реката. Близо до входа е най-старата част на крепостта, изградена в т.нар. циклопски градеж, при който се подреждат големи сиенитни блокове, без каквато и да е спойка. Поразителното е, че са издържали на капризите на времето.
Небет тепе заедно с другите си двама братя Таксим и Джамбаз тепе образуват т.нар. Трихълмие, което дава римското име на Пловдив – Тримонциум.
Таксим тепе (Разпределителен хълм) носел живителната течност, чрез своите вени – акведуктите осигурявал и разпределял водата в града. Част от акведуктите са запазени и до наши дни.
Всеки брат имал своя роля и допринасял за града. Без забавления не може. За тях се грижел Джамбаз тепе (Хълмът на въжеиграчите и акробатите). На югоизток на стръмна скала акробати и въжеиграчи изнасяли своите представления в миналото. Когато си купувате плодове или зеленчуци от Понеделник пазара, погледнете нагоре и може би ще видите сенките на смелите акробати.
През Възраждането в прегръдките на тримата братя израснали колоритните възрожденски къщи. Всяка от тях носи спецификата на своя стопанин. Те ще са герои в друга моя приказка. Нека се върнем към пазителите на Пловдив.
Най-далеч се простира погледът на четвъртия брат Джендем тепе (Адския хълм). На върха на тепето се издига триангулачен знак, отбелязващ най-високата точка в Тракийската низина – 28/3 м н.м.р. Мистичност витае около този брат. Известен е и с други имена – Джин тепе, т.е хълм на духовете, като най-вероятно това име е свързано с многобройните останки от светилища на нимфи, келтски и ранно-християнски храмове. През бронзовата епоха ( ІІІ – ІІ век пр.Хр.) на тепето е съществувало праисторическо селище и доказателствата за това са намерени през 1936 година остатъци от керамика и мазилки. По-богати са находките от римския период – оброчни плочи на Тракийски конник, Аполон, Артемида и нимфи, множество релефи и останки от статуи. В подножието му по време на Руско-турската война 1877-1878 година е построена военна болница, която дава началото на Държавната болница в Пловдив.
Джендем тепе е доказателство за силата на обединението и на какво са способни хората, когато действат заедно. През втората половина на XX век младите хора от града оформят красив парк. Тогава хълмът е преименуван на Младежки хълм, а в подножието му е открита първата в страната детска железница с две гари и няколко вагона.
Хълмът е обявен за природна забележителност през 1970 год. с площ 3,0 ха. с цел запазване естествено находище на редки за нашата флора растителни видове, между които и българските и балкански реликтни ендемити четинеста звъника /Hypericum setiferum/, румелийска жълтуга /Genista rumelica/, фривалдскиев зановец /Chamaecytisus frivaldszkyanus/, мехуресточашково сграбиче /Astragalus physocalix/ и тракийски равнец /Achiliea thracica/. През 1995 год. площта на природната забележителност е увеличена на 36,2 ха, като обхваща почти цялата територия на “Младежки хълм”.
Втори по височина, но не и по значение брат е Бунаржикът. Той се издига на 234 м н.м.р. Името му означава „Хълм на кладенците”, заради многобройните водни източници. През 1921 година на хълма са направени много разкрития на гробове от ІІ –ІV в, изградени от тухли и скрепени с хоросан, в които пък са открити различни погребални предмети и дарове. На най-високата част до края на XІX век е имало пиедестал с надпис, според предположенията там се е намирала статуя на Хермес с лъвска кожа и боздуган. Другото име на тепето се свързва с двата паметника на върха. Единият е издигнат през 1881 година по проект на архитект Вокар паметник на руските войни, освободили града от османска власт 1878 година. Вторият е символичният паметник на Съветската армия, по известен като Альоша, открит 1957 година Около Руския паметник е Алеята на космонавтите – още през 1961 година първото борче засажда първият космонавт Юрий Гагарин. Широкото парадно стълбище, водещо към Альоша, и площадката пред него до 1981 година е използвано като сцена за фестивала на Вердиевите опери. Днес това е най-обширният парк.
Сахат тепе (Часовниковият хълм) е пазителят на най-ценното, което имаме – времето. През ХVІ век там е издигната часовникова кула с височина 17,5 м, която е една от най-старите в Източна Европа. За да увековечат делото на книгоиздаделя Христо Г. Данов, преименуват тепето на Данов хълм. Времето е странна величина. Понякога ти се струва, че препуска в галоп и постоянно се надпреварваш с него, а в следващия миг спира и няма значение движението на часовниковата стрелка. В парка на хълма можеш да поседнеш, да се разходиш безцелно и да усетиш какво значи да бичиш айляк.
А един от братята – Марково тепе, безвъзвратно загуби битката с Новото време и загина, за да се издигне на негово място бетонната снага на още един МОЛ.
Шестимата братя бдят над Пловдив, пазят миналото и стават част от настоящето и бъдещето.
В статията са използвани материали от книгата на Румяна Титерякова “Пловдив – древен и вечен”
Благодаря за така вълнуващия и увлекателен разказ за прекрасния и величествен град Пловдив.