От дълго време искам да си направим пикник край язовир Въча, но стръмните му брегове не са особено гостоприемни.
Тръгваме от Пловдив, посока Девин през Кричим за пореден път в търсене на нашето местенце покрай този непристъпник. Кръшната снага се вие в продължение на 30 км из диплите на Родопите, пазен от прохладната гора.
На много места има разположени понтони, заведения, къщи за гости, но ние търсим уединение и близост с природата, затова подминаваме всяка такава възможност. Пътят е много натоварен, тъй като е маршрут на камиони, по мое мнение, превозващи чакъл и други инертни материали. Внимавайте, защото когато са празни камионите се движат доста бързо, а и често има паднали камъни на шосето! Стоя на тръни в колата и трепвам при всяка странична пътека, за да разбера, дали не води към някоя полянка край Въча. На около 40 км от Пловдив виждаме широка отбивка и решаваме да спрем и да огледаме. Оказва се, че има стар път, по който може да се мине и с кола, но предпочитаме да се разходим.
Не след дълго получаваме похвала от възрастна двойка за избора ни да ходим пеша. Срещаме доста рибари. Водите на язовир Въча изобилстват от риба и е предпочитан за риболов.
Обхождаме наоколо района, за да намерим идеалното място за излет. Поляните са пълни с ароматни билки – мащерка, риган, жълт кантарион.
Не устоявам на примамливия мирис на мащерката и красивите й виолетови цветове. Винаги бера билките внимателно, като се старая да не измъквам корените, за да поникнат и следващите години. Най-добре е, когато разполагам с нож или ножица, но с известно усърдие се справям и само с ръце.
На един от завоите покрай коларския път намираме уширение, което е като тераса към язовира. Нашето място.
Постиламе шалтето (много полезен подарък от наши приятели, което вече е неотменна част от багажа ни за пикник), изваждаме вкусотиите за хапване и си спретваме чуден обяд. Задоволили глада, се отдаваме на пълна почивка, която граничи с медитация.
Наблюдението на зеленината, водата, рибите, прелитащите птици отпуска напълно съзнанието ми.
Не пропускам да разузная какво се крие около нас – опияняващи макове, красиви бодили и още, и още очарователни растения.
Неусетно минават няколко часа. Чувствам се преродена и пречистена.
Изживяването ни е помрачено от безобразно разхвърления навсякъде боклук – пластмасови и стъклени бутилки, кенчета от бира, торбички. За няколко минути събирам голяма чанта с отпадъци. Няма да спра да призовавам всички да не оставят мръсотия след себе си.
ПАЗЕТЕ ЧИСТА ПРИРОДАТА! ТЯ Е НАШИЯТ ДОМ!
На един дъх те попих…До Въча никога не съм ходила. Непременно с тайфата ще се опитаме да проследим маршрута ти, само да мине тая карантина. И въдици имаме, ботуши ще купим, на рибките ще попеем….Ехей..Ехей… 🙂
Ще очаквам снимки, а защо не и почерпка от улова. 😀
Изглежда страхотно!