От години следя инициативи и класации като „Човек на годината“, „Най-успешният…“, „Мениджър на годината“ и искам да предложа човек, който би бил не само сред номинираните, но и ще оглави листите. Той обаче не търси признание и с насмешка ги отминава.
От малка мечтая светът да е пълен с Човеци като него, та да е хубаво да се живее на тази земя. Реалността обаче е друга или поне все за лошите неща се говори.
Най-после реших да разкажа за него, защото на добрите примери трябва да им се даде гласност.
Той е като слънцето, сгряващо всеки, докоснал се до него. С разказа си за него вярвам, че лъч ще озари и вас. Това е брат ми Мирослав Самуилов. Ще кажете: „Брат й е, нормално е да говори така.“ Да, гледната ми точка е субективна. Всеки, който го познава обаче ще ви каже същото. Батко, както и до днес го наричам, притежава особено обаяние и чар, пленяващи на мига. Не говоря за външна красота, а за цялата му същност. Надарен е с качеството да намира общ език с хората. Истински медиатор. От него научих, че с всички трябва да общуваш като с равни. Умее да намери „гъдела“ на човека срещу него, какво го вълнува и да го накара да се чувства значим. Мирослав ме накара да осъзная, че опознавайки човека винаги ще откриеш добрата му страна. Лесно е да съдиш, трудно е да разбереш, затова повечето избират да критикуват. А нали и на вас ви е тежко, когато ви съдят, без да знаят причините за поведението ви?
Освен отличен комуникатор, брат ми е най-грижовният, всеотдаен и щедър човек, който познавам.
Така се случи, че от малка пое част от грижата за мен. Но не с досада и по задължение. Никога не усетих, че съм му в тежест. Навярно не му е било винаги до мен. Та той беше младо момче. И до днес усещам нежност и безкрайна любов.
Загрижеността му излиза извън кръга на близки и познати. Хвърля се да помага на всеки в нужда: ранено животно, закъсали на пътя, деца, възрастни. Така се раздава, че забравя себе си. Често, грохнал от умора или болен, тича на поредната мисия.
Целеустремеността му е завидна и вдъхновяваща. Възхищавам му се как постига всяка своя цел. Науми ли си нещо ще го доведе до край. Независимо колко пъти „падне“, колко му е трудно, Мирослав успява.
Страстта му към високите скорости и автомобилите предопредели неговия професионален път в транспортния сектор. Премина през всички позиции от шофьор, през търговец до директор, което му помогна да изучи из основи бранша. С много труд и лишения изгради успешна кариера. И не от болна амбиция, а защото не спира да предизвиква себе си, да се развива и надгражда. Колкото и да израства професионално, не забравя от къде е тръгнал и хората по пътя си.
Днес, постигнал най-високите върхове в кариерата си и в отношенията си с хората, брат ми продължава да дава най-доброто от себе си, защото това е негова вътрешна потребност и движеща сила.
Мирослав Самуилов е добрият пример за човечност и професионализъм.
Кой е твоят добър пример?
