КОЛЕДЕН СЪН – ЗАВРЪЩАНЕ В ДЕТСТВОТО
Унасям се в сладък сън. Връщам се назад във времето, когато бях дете и се озовавам в родния дом в град Смолян. Вечер е. Усещам топлината на огъня и слушам песента на пукащите в печката дървата. Искриците си играят на гоненица и току някоя избяга през малкия процеп. Заставам до прозореца и наблюдавам как от небето се сипе сняг на парцали. Мрачният пейзаж се сменя с приказна белота, сякаш някой покрива земята с топла завивка, та да се сгушат под нея тревичките. Тихо е, безлюдно е навън. Само прозорци на къщите наоколо като светулки озаряват нощта и едва доловима глъч на семействата звъни навред.
Продължете с четенето на “КОЛЕДЕН СЪН – ЗАВРЪЩАНЕ В ДЕТСТВОТО”