Винаги съм мечтала да попадна на самотен остров, с кристална вода, мек и ситен пясък. Това лято предприехме опознавателна обиколка по Южното ни Черноморие в търсене на безлюдни плажове. Не сме се заблуждавали, че ние сме единствените с подобна мисия и не очаквахме чудеса. Стъпихме на всеки плаж от Царево до Обзор и установихме, че възможностите не са много.
От години слушаме за защитената местност Иракли и борбата, която хората водят, за да остане незастроена, но с нагласата, че там е само за хипита и къмпингари, сме пренебрегвали мястото. ГОЛЯМА ГРЕШКА!
На връщане от Обзор решаваме най-после лично да проверим какво му е специалното на плажа Иракли. На около 10 км по пътя Обзор – Несебър се отбиваме в ляво и тръгваме по тесен почти еднолентов път, който някога е бил асфалтиран. Срещаме доста коли, което ни навежда на мисълта, че желанието ни да сме на самотен плаж няма да се осъществи. Стигаме до кръстовище и табела ни насочва да завием надясно. Караме около 400 метра и завиваме наляво, където започва черен път, прокаран навярно от самите летовници. Изсъхналата пръст се е бетонирала и позволява безпроблемно да се движим, но при дъжд едва ли би било възможно преминаването по трасето. След няколко метра ни очаква ново кръстовище и ние решаваме да поемем наляво. През определено разстояние ту отляво, ту отдясно виждаме импровизирани паркоместа. Избираме си едно и продължаваме напред пеша. Преминаваме през защитена гориста местност, в която се срещат застрашени растителни видове, вписани в Червената книга, като: пясъчна лилия, морски ранилист, пясъчна млечка, татарски млечник, морски ветрогон, понтийска ведрица, както и множество птици. Тази зона се издига по-високо от плажната ивица. На няколко места къмпингарите са изсекли храсталаците и са окосили тревите, оформили са огнища и в тези биваци се настаняват за седмица, месец и повече.
Слизаме по тясна пътечка и в мига, в който се озоваваме на плажа, вече сме омагьосани.
Широка плажна ивица с нежен пясък, прозрачна вода, която те примамва. Не знам, дали някой отговаря за почистването му, но плажът е изключително чист, в сравнение с другите, отдадени на концесия и уж някой се грижи и влага средства по почистването им.
Да, точно тук, където слязохме не е пусто, дори е пълно с хора и 1/3 от плажа е част от плаж Вая, който разполага с шазлонги, с чадъри и бунгала. Концесионерите на този плаж обаче са решили проблема с чадърите и местата за настаняване по един елегантен начин. Чадърите, които не се ползват са прибрани и не дразнят така окото, а бунгалата се сливат с пейзажа, тъй като са направени от съобразен с облика материал, имитиращ дърво.
В началото на плаж Иракли къмпингари са образували лагери от палатки и на пръв поглед ти се струва, че са завзели плажа, но след като ги подминеш, установяваш, че си попаднал на място, където можеш да откриеш уединение и спокойствие.
Отдалечен от хорската суета, от символите на цивилизацията се връщаш назад във времето и оценяш колко е хубаво да се срещнеш с природата. Чувствам прилив на енергия и желание волно да тичам, да се хвърлям в морето, на усещам пясъка. Бягащите около мен кучета допълват атмосферата и създават допълнителен уют. Тук осъзнавам колко много от времето ми се поглъща от телефони, компютри, телевизори. Колкото и да са допринесли за развитието ни, толкова и крадат от нас. Тръгвам на разходка по плажа и се наслаждавам на възможността да остана насаме със себе си и да освободя съзнанието си. На моменти се заглеждам по семействата с деца и им се радвам как се забавляват с подръчни материали, намерени наоколо. Спомням си, че като малка на село и аз си играех с клонки, с тревички и така развих въображението си, защото си представях, че това са кукли и техните аксесоари.
Какво ли би било, ако всички български плажове бяха като Иракли? Енергията, с която се зареждаш тук е в пъти по-голяма от другите плажове. Струва ви се, че преувеличам? Посетете Иракли и съм сигурна, че завинаги ще останете запленени от дивната му красота. А дали ще остане див? Силно се надявам и съм готова и аз да протестирам срещу застрояването му.
Иракли, оазис на спокойствието!