Постоянно се говори за Американската мечта, за страната на неограничените възможности. Сигурно ще се изненадате, като ви кажа, че никога не съм си мечтала да посетя САЩ. За мен Америка е била далечна страна, дори нереална. Израстнах с американските филми, с американска музика и мода, но САЩ за мен беше холувудска измислица. Казват, че и най-смелите мечти се сбъдват. Аз смятам, че понякога човек може сам да се ограничи, когато държи да му се случват неща, които той планира или за които мечтае. Дори не подозираме колко още прекрасни мигове ни очакват, само трябва да сме готови да ги изживеем. Затова, често, когато ме питат какво искам, аз казвам не знам, но не, защото наистина не знам, а защото мога да получа повече, отколкото искам.
В труден за мен период от живота ми, когато не намирах изход, споделих несгодите си с приятел, който беше заминал за Щатите. В разговорите ни той често казваше да зарежа всичко и да замина на студентска бригада в САЩ. Аз не исках и да чуя и само се смеех на шегите му. Не след дълго обаче започнах да се замислям, че може би точно от това имам нужда, но все пак ми се струваше невъзможно или нямах куража да го направя. Въпреки страховете си, реших да го послушам и започнах да предприемам първите стъпки за заминаването си. Той ми препоръча да използвам услугите на фирма Orange. (http://www.orange.bg/) Те изпращат студенти по т.нар. Work and travel програми. В тази фирма работят усмихнати млади хора, които са много компетентни и ми помогнаха в цялостната подготовка за заминаването ми, както и с връщането на данъците. Единствено намирането на място за живеене в САЩ беше моя грижа, но те ме насочиха с контакти на мотели. И все така невярваща, аз преминах през интервюто за работа, което се състоя в София, през интервюто в Американското посолство и в един миг аз бях одобрена и трябваше да замина.
Преди заминаването си не успях да си уредя място, където ще живея. Една от пречките беше, че заминавам сама, а за наемането на стая са нужни поне още един или двама човека. На интервюто с работодателя в София се запознах с две момичета и не знам как се случи, но се уговорихме, че ще сме съквартирантки. Проблемът беше, че те щяха да дойдат една седмица след мен.
И ето ме на самолета, който пътува за Чикаго. Вече съм високо в облаците и пак ми се струва, че сънувам. Сигурност и спокойствие ми даваше мисълта, че има човек, който ще ме посрещне и ще ми е упора. Уверявам ви, че е изключително важно да можете да разчитате на някого, когато сте далеч от дома и близките си. По-късно много студенти ми разказваха страшни истории за пътуването си до крайната им точка: спали са по летища, гари, били са изплашени и са се чувствали изгубени и безнадеждни.
Наричам лятото си в Америка най-щастливото в живота си досега, не защото съм нямала и по-щастливи мигове или защото Америка е най-велика страна. Вярвам, че всяко кътче по света има своето очарование, просто това лято ми вдъхна нова енергия и ми даде сили да продължа и разшири кръгозора ми.
Първото денонощие в Чикаго не знаех къде се намирам, часовата разлика е смазваща за организма и пренастройването към новата среда, езика изискват малко време. Аз обаче имах подкрепа и понесох лесно промяната.
Едно от нещата, които никога няма да забравя и силно ме разтърсиха, е начинът, по който ме посрещна майката на моя приятел. Жената никога не ме беше виждала, не ме познаваше, но ме посрещна като своя дъщеря. Бях смаяна, когато разбрах, че съвсем безкористно ми беше купила всичко необходимо, което мислеше, че ще ми е нужно, за да се чувствам добре. Дори ми беше сложила дребни монети, защото знаеше, че всики „новобранци” имат едри банкноти. Така ми се иска да мога да й се отблагодаря, но така и не открих какво би я накарало да се почувства поне наполовина толкова развълнувана, като мен в онзи миг. И до днес се разтрепервам, когато си спомням.
На следващия ден моят приятел ме закара до градчето, в което щях да живея и работя – У̀исконсин Делс ( Wisconsin Dells), щата Уисконсин (Wisconsin) и остана с мен, докато успея да си намеря място, където да живея. Още веднъж ви казвам, че е ужасно трудно да си намериш стая, когато си сам или намясто, защото всичко е предварително резервирано от други студенти. Когато си наемате стая, предплащате един наем, който ви връщат в края на лятото, ако освободите стаята в същия вид, в който сте я наели (няма нищо счупено или повредено и е чисто). Наемът се плаща седмично, но се очаква да ползвате стаята цяло лято. На повечето места, дори подписвате договор, според който губите предплатата, ако се изнесете по-рано. Наемите варират между 70-90 долара на човек. Моят коз беше, че двете момичета, с които се уговорих да сме съквартирантки се съгласиха да платя и тяхната предплата, а те щяха да ми я възстановят, когато пристигнат. Квартирата, която си намерих се намираше в Down town (центъра на града), в мотел Black Hawk.
Обикновено местата, на които изпращат студенти по програмата Work and Travel са малки градчета. Предполагам, че една от причините е сигурността на младите хора, а и в малките населени места по-лесно се създава общност от студентите, които бързо се сприятеляват, помагат си, забавляват се.
Уисконсин Делс също е малко туристическо градче. (http://www.wisdells.com/wisconsin-dells.htm) Населението му е 2 678 души (според преброяването през 2010 г.) Известно е като световната столица на водните паркове, защото там се намират най-големите водни атракциони в САЩ: Noah’s Ark, Wilderness Territory, Mt. Olympus Water & Theme Park. Аз работих в Wilderness Territory. Толкова е огромен, че се състои от няколко комплекса, които са разположени в различни части на града. Хотелът, в който работех беше толкова голям, че ми бяха необходими 30 минути, за да стигна от входа до работното си място.
Бързо свикнах и се чувствах като у дома си. Чарът на малките населени места е, че хората са дружелюбни и отворени за комуникация. Изненадващо за мен беше колко свободно общувах с местните и студентите, сякаш се познаваме от години.
Разбира се, наложи ми се да преодолявам различни препятствия и да надскоча себе си. По време на петте месеца в Америка научих, че когато човек разчита само на себе си, далеч е от дома, може да се справи с всичко, защото знае, че няма време да хленчи и да се оплаква, трябва да се мобилизира и да действа. Първото ми изпитание беше голямото разстояние от квартирата ми до местоработата ми. Делс няма градски транспорт. Всички се придвижват с коли, а повечето от студентите с колела. Първите дни, докато си купя колело, ми се наложи да вървя по два часа в посока, за да отида на работа. Успях да си купя колело, но не бях особено добър велосипедист, още повече на пресечен терен. Пътят от Down Town до работата ми беше със стръмни изкачвания и спускания. Първата седмица предимно бутах колелото нагоре-надолу, но постепенно успявах да се изкачвам по-нагоре, карайки го. Съкращавах и времето за придвижване, докато накрая успявах да се придвижвам за 30 минути в посока. Колело можете да си купите от хора, които предлагат колела втора ръка и в края на лятото да им ги върнете. Естествено можете да си купите и ново, но така или иначе не можете после да го вземете със себе си. Аз купих моето за 65 долара, а го продадох за 10. Не ви се струва изгодно, но е нещо. Ще се изумите от състоянието на велосипедите, които карат повечето студенти: без седалки, без спирачки, скърцащи. Моето беше като ново в сравнение с останалите. Но това е част от тръпката. Важно е да си купите катинар за заключване на колелото веднага, защото е голяма вероятността да го откраднат.
Давах си сметка, че не мога да издържа цяло лято да изминавам дългото разстояние от квартирата до работа, въпреки че намалих времето. В продължение на няколко дни всеки ден след работа минавах през мотелите и търсех нова стая за мен и съквартирантките ми. Благодарение на търговските ми умения и тъжен поглед успях да убедя една полякиня да ми позволи да наема стая при нея с уговорката, че чакам още хора. Също не малко умения ми бяха необходими да уговоря собственика на първия мотел да ми върне депозита. Не беше много доволен, но предимствата ми бяха, че не бях подписала договор и че стаята беше спретната и чиста. За благодарност му подарих сувенирна чаша от България. Бях купила няколко сувенира от България, за да ги подаря на хора, с които се сприятелим.
Собственичката на втория мотел Lake side motel, който стана мой дом за четири месеца, се грижеше за нас като майка. Безплатно ни взимаше от хипермаркета (Wallmart), където пазарувахме, защото с колелата не можехме да вземем всичко необходимо. Общуваше си с нас и дори се опитваше да ни напътства, когато имахме проблем или не се чувствахме добре. Е, имаше си и правила, които да спазваме, но без ред не може. Освен по-удобната локация, в новия мотел имаше басейн, който можехме да използваме, когато поискаме. Първия месец, докато си намеря втора работа, всеки ден след работа се излежавахме край него с другите студенти. Събирахме се с повод и без повод, правехме си барбекю.
Масово студентите отиват на бригада, за да спечелят пари. Парите са си пари, но използвайте всяка възможност и да се забавлявате. Уисконсин Делс предлага забавления за всеки. Аз си купих от картите с атракции. С тази карта получавате безплатен вход за някои от атракциите, за други имате различни отстъпки. В картата са описани и всички забележителности на града. Не чакайте края на лятото, защото през септември повече от местата затварят.
С разходка с лодка Dells boat tour по река Уисконсин ще усетите спокойствието на града и ще се насладите на местната природа. По течението на реката ще се срещнете с причудливи скални образувания.
Почитателите на високите скорости сигурно ще предпочетат Jet boat tour. Тези бързоскоростни лодки спират внезапно, правят резки завои и ви измокрят целите.
Големи дози адреналин ще си набавите в аквапарковете и увеселителните паркове.
Wilderness Resort http://www.wildernessresort.com ще ви подлуди с вътрешни и външни водни пързалки, които спират дъха ти. Тук забравяш възрастта си и се отдаваш на щури игри.
А когато се уморите от бързеите и искате релакс може да отидете на Wilderness on the Lake. От басейните се открива гледка към езерото и сякаш се сливат с него.
В научния център Tommy Bartlett Exploratory и малки, и големи експериментират със законите на физиката и предизвикват мозъчните си клетки. Симулатори, магически огледала, пъзели, загадки и научни чудеса създават друга реалност.
В мистериозната обърната бяла къща Top Secret ще ви настръхнат косите, защото в тъмните мазета страхът от непознатото вдига нивото на адреналина. Там всичко е с главата надолу. Няма да разкривам тайните на къщата, за да се насладите по-пълно на преживяването.
Уисконсин Делс е малко градче, но е пълно със развлечения и атракции. Грабнете фотоапарата, вземете със себе си добра компания и тръгнете из улиците му. Увеселителните паркове, магазинчетата за сладки изкушения, къщите със загадки карат всеки да се чувства дете, да се усмихва и да се радва на живота. За незабравими преживявания са нужни и свежи хора с луди глави. Аз имах късмета да срещна хора, с които да изживея едно наистина щастливо лято.
А защо напуснах страната на неограничените възможности и се върнах в България? Защото аз съм от хората, които смятат, че камъкът си тежи на мястото и се чувствам най-добре, когато съм у дома. Мечтая да обиколя света, но винаги да се завръщам в неописуемо красивата България.